Решение № 448 от 17.07.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ към Решение 448/04.07.2023 на Женя Димитрова, Член на състав

Уеднаквената съдебна практика, изразена в решение № 79/29.06.2012 г. по т. д. № 802/2011 г., ІІ т.о. ВКС, решение № 49 от 29.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 840/2012 г., I Т. О., решение № 102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. ІІ Т. О. на ВКС и други приема, че за упражняване потестативното право на застрахователя за намаляване на застрахователното обезщетение, респ. за отказ за заплащането му не е необходимо само обективно установяване на причинна връзка между неизпълнението на конкретно задължение на застрахования и настъпването на конкретното застрахователното събитие, но подлежи на преценка вида на съответното неизпълнение спрямо вида на застрахователното събитие. Неизпълнението ще бъде санкционирано само за задължение, което е от естество да способства настъпването на застрахования риск и/или да повлияе върху размера на вредите.

Това принципно разбиране на ВКС е доразвито и в решение № 32 от 11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., съгласно което изрично установените в КЗ (отм.) хипотези, при които застрахователят придобива право да откаже да плати изискуемото се обезщетение след настъпване на застрахователното събитие дават основание да се приеме, че за правото на последния да се освободи от задължението си по застрахователния договора, е релевантно не само обективното наличие на неизпълнено от застрахования конкретно вменено му от закона задължение, но и при значителност на същото, с оглед интереса на застрахователя. Тази преценка, направена отнапред от законодателя сочи, че се касае за такова по вид и характер задължение, което въздейства пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на вредите или възпрепятства доказването им, т. е. без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за застрахователя да осъществява дейността си.

В този смисъл е и решение № 207 от 13.01.2017 г. по т. д. № 3394/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, в което е прието, че за да възникне право за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 208 КЗ (отм.) в хипотезата на неизпълнено задължение на застрахования, предвидено в застрахователния договор, неизпълненото задължение следва да е от такова естество, че да се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди или с възможността те да бъдат доказани. Създадена по повод приложението на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), сега чл.

408, ал. 1, т. 3 КЗ, която разпоредба е с аналогично съдържание, уеднаквена практика е приложима и за случаите, в които застрахователят обосновава правото си на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение с поведение на застрахования, което поради потенциалната опасност да предизвика настъпване на застрахователното събитие, да способства за увеличаване на вредите от събитието или да препятства доказването им, е предвидено в договора или общите условия като основание за освобождаване от застрахователна отговорност, включително под формата на изключен риск, както в настоящия случай. Аналогично на хипотезите, покриващи фактическия състав на чл. 211, т.

2 КЗ (отм.), в тези случаи правото на застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение е обусловено от доказване на причинна връзка между поведението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, респ. обема на вредите и/или възможността за доказването им.

Характерно за всички основания за отказ е, че това право произтича от насрещното поведение на застрахования, което е несъвместимо с общото изискване на чл.63, ал.1 ЗЗД за 1 добросъвестно поведение на задълженията по договора и се намира в пряка причинноследствена връзка с настъпването на застрахопвателното събитие.

В случая, застрахователят се позовава на груба небрежност на действията на водача на застрахованото МПС, довели до настъпването на щетите, която обосновава изключване на отговорността му.

При установена фактическа обстановка за преминаване на водача на жп прелез, при който е налице звуков и светлинен забранителен сигнал и при данни, че бариерата се е спуснала преди ремаркето на товарния автомобил, както и при наличието на данни, че между забранителните сигнали и спускането на бариерата е налице промеждутък от време, достатъчен за водача да навлезе и да се намира на релсите се налага извода, че същият е преминал при наличието на забранителния звуков и светлинен сигнал, преди спускането на бариерата. Това му действие съставлява груба небрежност защото същият е осъзнавал настъпването на неблагоприятните последици, но въпреки това не е спрял, а настъпването на щетите се намира в пряка причинна връзка с неговото поведение.

Предвид горното за застрахователя се е породило правото да откаже изплащането на застрахователното обезщетение и искът се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

2

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. София, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Метанов при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20231001000035 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ищеца - „Карго трансексперт“ ООД, ЕИК 202376156, чрез адв. Г. срещу решение № 260699 от 28.11.2022г., постановено по т.д. № 2229/2019г., по описа на СГС, т.о., VI-14 състав, с което е отхвърлен предявеният иск срещу ответника – ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, ЕИК 000694286 за сумата от 104 000 лева, представляващо застрахователно обезщетение по застраховка „Булстрад каско стандарт“ по полица № 5С***/22.05.2018 за вреди от ПТП на 13.12.2018г., от което е бил увреден товарен автомобил “Сканиа“ с регистрационен № *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2019г. до окончателното й заплащане и за сумата от 8 377 лева, представляваща законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение за периода от 09.01.2019г. до 25.10.2019г.

Въззивникът/ищецът – „Карго трансексперт“ ООД счита, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, тъй като не са обсъдени представените по делото доказателства. Твърди, че първоинстанционният съд е постановил решението си 1 година и 9 месеца след приключване на устните състезания. Ищецът е депозирал молба за бавност и вследствие на това обстоятелство, решението нямало почти никакви мотиви и анализ на събраните доказателства. Според въззивника, СГС е достигнал до погрешен извод за основателността на възражението за допусната „груба небрежност“ от водача на автомобила. Съдът не е обсъдил протокол № 01797 от 2018г. от Република Франция, в който 1 се съдържал разпит на шофьора на товарния автомобил, както и обстоятелството, че девет дни след инцидента на 22.12.2018г. се случило второ ПТП на същия прелез в Монмеди, поради сериозна неизправност, обективирани в същия протокол под № 11 и № 12. На следващо място твърди, че в рамките на предварителното разследване било извършено наблюдение на прелеза от полицейските органи, обективирани в същия протокол под № 14, което установило неизправност между светлинния сигнал и спускането на бариерата.

Според ищеца, по делото нямало нито едно доказателство, че водачът е нарушил правилата за безопасност на движението, а произшествието се дължало на неизправност в средствата за сигнализация на жп прелеза. Допълнително доказателство в подкрепа на тезата на ищеца е, че по отношение на водача на товарния автомобил – Т. Д., нямало повдигнато обвинение за извършване на престъпление и не е налагана санкция по отношение на инцидента от 13.12.2018г. На следващо място твърди, че е недоказано твърдението на ответника по чл.

395, ал. 1 КЗ, тъй като влакът достигнал до мястото на сблъсъка за 6 секунди, което време било крайно недостатъчно за водача на товарния автомобил да го избегне. Счита, че от събраните доказателства не можело да се установи, че ищецът е действал при груба небрежност, а напротив, ударът е настъпил незабавно след падане на бариерата и без време за никаква спирачна реакция. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемият/ответникът - ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ е подал в срок отговор на въззивната жалба, чрез юр. П.. Оспорва твърденията във въззивната жалба за порочност на решението във връзка с изводите на съда за наличие на груба небрежност, представляващ изключен риск по процесния застрахователен договор. Счита, че от механизма на осъществяване на конкретното ПТП се установявало, че водачът поотделно и в съвкупност е осъществил многобройни тежки нарушения на правилата за движение по пътищата. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира юр. възнаграждение от 100 лева за въззивното производство.

Въззивният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна по делото и против подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.

Въззивният съд приема за установено от фактическа страна, следното:

Страните по делото не спорят и от доказателствата по делото се установява, че със застрахователна полица № 5С***/22.05.2018 е сключена договор за застраховка „Булстрад каско стандарт“, между „Карго трансексперт“ ООД, като собственик на товарния автомобил и ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, като застраховател. Застрахователят е 2 предоставил покритие Клауза „Пълно каско“ по смисъла на Общи условия (ОУ) към застраховката, за периода от 21.07.2018г. до 21.07.2019г. на товарен автомобил “Сканиа“ с регистрационен № *******. Застрахованият е заплатил всички дължими вноски по договора за застраховка. Страните не спорят, че на 13.12.2018г е настъпило застрахователно събитие ПТП, при което са причинени щети на застрахованото имущество. Видно от раздел Х, т. 1.4 от ОУ, се установява, че страните са уговорили че застрахователят не покрива щети в резултат на умишлени или причинени с груба небрежност действия на застрахования, както и на лицата работещи или упълномощен от него водач. В раздел II, Дефиниции, т. 24, застрахователят неизчерпателно е дефинирал понятието „Груба небрежност“ – преминаване през жп прелез при спуснати, започнали да се спускат или да се вдигат бариери, както и преминаването при мигаща червена светлина или звуков сигнал. В раздел VI, Изключения от ОУ, са уредени изключения по застрахователното покритие - изключен риск при пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, когато са причинени при проявена от застрахования груба небрежност, изразяваща се в неспазване на технически и технологични правила за експлоатация и ремонт на МПС. В раздел IX, т. 1. е уговорено задължението на застрахования, да ползва и пази МПС с грижата на добрия стопанин, както и да предприема всички предохранителни мерки за избягване на загубата или повредата на застрахованото МПС. В глава IV, т. 1 е предвидено, че застрахователят обявява пълна загуба при повреда, когато сумата за ремонт и възстановяване на МПС надвишава 70% от действителната стойност. В т. 2 е уредено, че при пълна загуба се изплаща обезщетение в размер на застрахованата сума, но не повече от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие. В т. 4.1. е предвидено, че при обявена пълна загуба, преди изплащането на обезщетението застрахованият снема от отчет МПС от съответния сектор „КАТ-Пътна полиция“.

Видно от кредитираното от първоинстанционния съд първоначално и допълнително заключение на вещото лице В. Т., се установява, че сумата за възстановяване на процесното МПС е 176 866,41 лева. Според вещото лице, пазарната стойност на влекача към 31.12.2018г. е 66 673 лева, изчислена по метода на средни пазарни цени. Действителната застрахователна стойност към 13.12.208г., определена от ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ би била 104 000 лева. Според вещото лице е налице „тотална щета“ за процесния влекач, което обезмисляло неговото възстановяване.