Решение № 637 от 10.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 637 гр. Варна, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20253100500693 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. С. Х., с ЕГН **********, с адрес: ****, действащ чрез адв.Д. Т., със съдебен адрес: ****, против Решение №4318/02.12.2024г., постановено по гр.д.№20233110109819 по описа на Районен съд Варна, в частта, с която са уважени предявените от “ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4-6, със съдебен адрес: гр.Варна, бул.“Сливница“ №52а, ет.2, ателие, чрез адв.Р. М., искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.86 и чл.99 от ЗЗД за установяване съществуването на задължение на жалбоподателя в размер от 6700.38лв., представляващи дължима главница по Договор за потребителски кредит от 10.06.2014г., сключен между “Сибанк“ ЕАД и П. С. Х., което задължението е прехвърлено в полза на “ЕОС Матрикс“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-05.06.2023г. до окончателното й изплащане, както и задължение в размер от 1183.64лв., представляващи дължима лихва за периода от 16.12.2021г. до 04.06.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№7195/2023г. по описа на Районен съд Варна.

В подадената въззивна жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Оспорват се изводите на съда, че не е налице недействителност на процесния договор за кредит или на отделни негови клаузи, като се сочи, че насрещната страна по него е потребител и с оглед съществуващите уговорки /чл.13 от договора/, предвиждащи ред за увеличаване на главница, чрез прибавяне на изтекли лихви и начислена върху тях договорна лихва, по три стари кредита, то те са нищожни на основание чл.26, ал.4 във връзка с чл.10, ал.3 от ЗЗД, тъй като водят до анатоцизъм. На следващо място се твърди се, че договора е 1 недействителен на основание чл.143, т.3 и т.10 от ЗЗП, поради неравноправния характер на клаузите предвиждащи възможност за едностранна промяна на базовия лихвен процент, който участва при формиране на възнаградителната и наказателната лихви. Поддържа се, че съдът е приложил неправилно закона при обсъждане на възражението на ответника за нищожност на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД на Договора за продажба и прехвърляне на вземания от 15.12.2021г., поради липсата съгласие на страните по него по отношение на съществен негов елемент-цената на договора. Сочи се, че по дефиниция договора за цесия е възмезден, а в процесният такъв липсва уговорка за конкретна цена или начин на определянето й, като това не е възможно да стане на база обичаите в практиката. Ето защо се поддържа, че договора за цесия е недействителен, поради липса на постигнато от страните съгласие, съответно че в полза на въззиваемия не е възникнало правото да претендира процесното вземане от П. Х.. Във връзка с оплакването за допуснати нарушения на съдопроизводствени правила, се поддържа, че не е налице произнасяне на съда по направено от ответника възражение за нередовност на исковата молба-липса на ясно формулиран петитум с посочване на размери и периоди на претендираните главница, договорна лихва и обезщетение за забава, както и на брой неплатени вноски и техният размер. Поддържа се още, че в решението не са изложени мотиви по оспорването на ответника за кумулация на три стари задължения за главници и лихви, посочени в чл.13, т.1, т.2 и т.3 от Договор за потребителски кредит от 10.06.2014г. Твърди се, че доклада по делото е непълен и схематичен, без да са посочени подлежащи на доказване обстоятелства и да е разпределена доказателствена тежест на страните. В този смисъл се поддържа, че ответника е бил лишен от възможността да ангажира доказателства и да наведе доводи в подкрепа на тезата си.

Твърди се още, че съдът не е провел служебна проверка за действителност на процесният договор за кредит в хипотезата на чл.22 вр. чл.11 от ЗПК, поради което атакуваното решение е и необосновано. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна, е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, тъй като съдът е обсъдил всички твърдения на страните и е взел предвид направените възражения по делото. Поддържа се още, че първоинстанционният съдът е разпределил правилно доказателствена тежест и извършил задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства, поради което постановеното решение е правилно и обосновано. Моли се отхвърляне на жалбата и за присъждане на сторени съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивникът и въззиваемата страна, не се представляват, като от пълномощниците на страните са представили писмени становища, с които се подържат вече направените изявления.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.86 и чл.99 от ЗЗД, предявени от “ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375, против П. С. Х., с ЕГН **********, за приемане за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 6700.38лв., представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит от 10.06.2014г., сключен между “Сибанк“ ЕАД и П. С. Х. и сумата от 1260.94лв., представляваща дължимата лихва за периода от 10.06.2021г. до 04.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-05.06.2023г. до окончателното й изплащане, които задължения са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.12.2021г. и за които има издадена Заповед за изпълнение чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№7195/2023г. по описа на Районен съд Варна.

В исковата молба се твърди, че на 10.06.2014г. между ответника и “СиБанк“ ЕАД е 2 сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който банката е отпуснала кредит в размер на 27000лв. Твърди се, че към датата на сключване на договора размера на годишния лихвен процент е 7.60%, както и че задължението следва да се погаси, чрез 84 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва в размер от по 416.34лв. Сочи се, че окончателният падеж на предоставения кредит е 10.06.2021г., след която дата ответника дължи и лихва за забава. Поддържа се, че на 15.12.2021г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземанията, по силата който ищецът е придобил вземанията на банката спрямо ответника. Твърди се, че ответникът е уведомен за извършената цесия по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД от цесионера на 17.01.2023г., по силата на упълномощаване от цедента.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден отговор на исковата молба, с който се поддържа становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Сочи се, че процесният договор за кредит по съществото си преструктурира стари кредити.

Поддържа се, че договорът за кредит е недействителен, поради липса на подписани общи условия между страните, липса на погасителен план и защото не са посочени последователността на разпределение на вноските, ГПР и условията за издължаване на кредита. Твърди се, че липсва реално предоставяне на суми на ответника. Оспорва се дължимостта на такси по кредита и се твърди, че договора е недействителен, поради противоречие със закона. Поддържа, че договорът е недействителен, тъй като уговорките за увеличаване на главницата, чрез изтекли лихви и начисления върху тях на възнаградителна лихва е недопустимо, тъй като представлява анатоцизъм. Сочи се, че са налице и неравноправни клаузи в договора за кредит, тъй като банката едностранно е променяла размера на възнаградителната и наказателната лихва. Поддържа се, че договорът за цесия е недействителен, тъй като липсва съгласие на страните за размера на дължимата цена по договора и защото не са представени доказателства за заплащане на цената по него. Оспорва се, че е налице уведомяване на ответника за извършената цесия. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

Настоящият съдебен състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

Тук е мястото да се посочи, че развитите от ответника-жалбоподател оплаквания за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд при разглеждане на делото, който по своята същност са доводи за недопустимост на атакуваното решение, са изцяло неоснователни. Оплакването на въззивника, че не е налице произнасяне по повод на направено възражение за нередовност на исковата молба, е невярно. При извършена служебна проверка от съда се установява, че първата инстанция е взела предвид направения протест, като включително в съдебно заседание от 08.02.2025г. е посочила, че намира същия за неоснователен и счита исковата молба за отговаряща на съдържателните изисквания на чл.127 от ГПК. Наред с това, настоящият съдебен състав намира, че за неоснователно твърдението на въззивника за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на първоинстанционното производство. Напротив, първоинстанционният съд ясно е очертал предмета на делото, указал е пределите на доказване на страните, съответно е осигурил равна възможност на ищеца и ответника да реализират правото си на защита, разглеждайки 3 и уважавайки доказателствените им искания.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания з а неправилно формирани изводи от съда. В случая оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на формираните от районния съд изводи за процесуална легитимация на ищеца като кредитор, въз основа на сключен договор за цесия, съответно за действителността на договора за кредит, който е съобразен с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Така направените оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

В настоящия случай, предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед премета на предявените претенции, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че между кредитната институция и ответника, е сключен договор за кредит, съдържащи твърдените права и задължения /размер, срок, падеж, лихви, такси, обезщетения и т.н./, в това число и предаване /усвояване/ на заемната сума на кредитополучателят. Следва да установи още, че е станал титуляр на вземането по силата на договор за цесия, сключен с предишния кредитор. Ответникът, следва да установи правоизключващите си възражения, че процесният договор за цесия не е породил ефект, или че е налице погасяване на задължението по давност.

От представените по делото заверени преписи от Договор за потребителски кредит №РК14-035644/10.06.2014г., ведно с погасителен план и Общи условия, се установява, че между ответника и “Сибанк“ ЕАД, е сключен договор за кредит за сумата от 27000лв., която е следвало да се върне в срок до 10.06.2021г., на 84 равни месечни анюитетни вноски в размер от по 416.34лв., включващи главница и лихва. Съгласно т.6 от договора за кредит, размера на възнаградителната лихва е променлив, като към датата на сключване на договора приложимия годишният лихвен процент е 7.60 % и е формиран от сбора на банков лихвен процент и надбавка, като същия може да се променя при условията на т.15.3.1 от договора.