Определение № 4491 от 29.11.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4491 гр. Варна, 29.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско дело № 20233100502305 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 396 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 70929/27.09.2023 г. от Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. Варна, бул. „Македония“ № 32,представлявана от управителя Здравко Стаменов Илиев срещу Определение № 10676/05.09.2023 г., постановено по гр. дело№ 9262/2023 г. по описа на ВРС, с което е допуснато обезпечение на предявения от Т.

Михайлова -Г. срещу ЕС на сграда, находяща се в град Варна - ул. „Македония“ № 32 иск с правно основание чл. 40 ал.1 от ЗУЕС ,чрез

СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на решението по т.1 от протокол на Общото събрание на Етажната собственост на сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „Македония“ №32, проведено на 04.07.2023 г., а именно: „Да бъде назначен за портиер в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ул. „Македония“ № 32, Васил Михайлов Маринов, с месечно възнаграждение 2000 лв. Отделно ще се заплащат дължимите осигуровки. Разходите за портиер се разпределят съгласно чл.51 ЗУЕС, а именно - от всеки самостоятелен обект в сградата се събира равна парична сума. ОСЕС възлага на управителя на ЕС да сключи договор от името на ЕС с избрания управител. ОС възлага на управителя да договори останалите условия по договора от името на ЕС, както намери за добре .

В жалбата се излага становище за неоснователност и незаконосъобразност на наложеното обезпечение. Сочи се,че не са доказани предпоставките, при които се допуска обезпечение – за ищеца да бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако : искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция в определения от съда размер. Излага се, че решението по никакъв начин не накърнява правата на М. Г., нещо повече спирането на решението на ОС , е във вреда на останалите съсобственици на обекти в сградата поради огромното текучество на хора през обекта на ищцата, за което представя писмени доказателства – справка от портиер на сградата. Твърди , че от представените към исковата молба документи не може да се направи обоснован извод, че ищцата е собственик на самостоятелен обект в сграда, респ. етажен собственик.

1

Направени са възражения и, че за съдебния състав произнесъл обжалваното определение са налице предпоставките на чл.22 ал.1 т.6 от ГПК .

Претендира се отмяна на обезпечението и обезсилване на обезпечителната заповед.

В срок, ответната по жалбата страна е оспорила подадена жалба като неоснователна.

Счита, че с допуснатото обезпечение се защитават правата й т.к. назначаването на портиер цели единствено оказване на финансов натиск срещу нея. Оспорва съдържанието на приложените към жалбата „справка“ изготвена от Васил Маринов –портиер, като излага , че последният е същото лице, чиито назначаване за портиер веднъж вече е било спряно от ВОС и чието повторно назначаване е оспорено по настоящото дело, поради което същия нито има качеството на портиер, нито може да събира и предоставя данни. Претендира се потвърждаване на обжалваното определение.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните аргументи.

Производството по гр. дело № 9262/2023г. по описа на ВРС, 43 св., е образувано по предявен от Т. М.Г. против Етажната собственост на сграда с административен адрес: гр.Варна, ул. „Македония“ №32, иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна като незаконосъобразни на решенията по т.1 и т.2, приети на общо събрание на етажната собственост, проведено на 04.07.2023 г., а именно: по т.1 – „Да бъде назначен за портиер в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ул. „Македония“ № 32, Васил Михайлов Маринов, с месечно възнаграждение 2000 лв. Отделно ще се заплащат дължимите осигуровки. Разходите за портиер се разпределят съгласно чл.51 ЗУЕС, а именно - от всеки самостоятелен обект в сградата се събира равна парична сума. ОСЕС възлага на управителя на ЕС да сключи договор от името на ЕС с избрания управител. ОС възлага на управителя да договори останалите условия по договора от името на ЕС, както намери за добре“ и по т.2 – „Приема правилник за вътрешния ред на ЕС“. С исковата молба е отправено искане за обезпечаване на предявения иск чрез спиране на изпълнението на взетите решения.

Съда е допуснал обезпечение само относно решението по т.1 , а по т.2 е оставил без уважение искането за спиране на решението.

За да постанови обжалваното определение ВРС е изложил мотиви, че е налице обезпечителна нужда от допускане на обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението, като е приел за обосновано твърдението на ищеца, че е възможно настъпването на евентуални вреди за него, с оглед избора на нов управител, както и определяне на дължими месечни такси за заплащане на възнаграждение.

Обезпечаването на иска, като правен институт цели да даде защита на застрашеното материално право, като прави възможно практическото осъществяване на търсената с иска защита и подготвя последващото удовлетворяване на ищеца във връзка с евентуалното положително за него решение.

При постановяване на обжалвания съдебен акт първоинстанционния съд се е съобразил с посоченото в т.3 от ТР № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС, касателно приложението на чл. 40, ал.3 ЗУЕС. Разгледал е предпоставките за допускане на обезпечение, посочени в чл. 391, ал. 1 ГПК: допустимост на иска, който се обезпечава, вероятна основателност на иска и наличие на обезпечителна нужда - адекватност на исканата обезпечителната мярка на вида на търсената с иска защита, и необходимостта от представяне на гаранция, респективно размерът й, като ги е преценил конкретно спрямо разглеждания казус.

С представените към исковата молба доказателства ищцата се е легитимирала като 2 собственик на обект в етажната собственост – предявения от нея иск е допустим, при наличието на правен интерес от обжалване на взетите от ОС проведено на 04.07.2023г. решения.

Решението на ОС на ЕС, което е спряно, е такова, че изпълнението му пряко ще рефлектира върху материалната сфера на ищцата, ще затрудни осъществяването на правата й, ако предявеният от нея иск бъде уважен , а именно същата ще следва да заплаща месечно над 350.00 – 400.00 лева само за възнаграждение за портиер. Преценено конкретно е налице обезпечителна нужда, а наложената мярка „ спиране изпълнението на решенията на ОС на ЕС до постановяване на окончателно решение по спора“ , преценена към дата на подаване на молбата за обезпечение, е адекватна да защити легитимния интерес на молителката - да не претърпи материалноправно незаконосъобразно принудително изпълнение или да не се приема за настъпило правното състояние, следващо от решението на ОС.

Неоснователни са възраженията на въззивника и, че при постановяване на обжалваното решение съда е дал привилегия на интереса на ищеца, за сметка интересите на етажните собственици. Настоящия съдебен състав не кредитира представените към жалбата писмени доказателства – справка от портиер, оспорен от въззиваемия , доколкото по делото липсват доказателства, че Васил Маринов е легитимно избран за управител. Видно от представените по делото писмени доказателства – л.19 , т.7 от Решение ОС на ЕС от 28.05.2023г. в сградата има монтирани камери и пропускателен режим с чип. Ирелевантно за преценката на обезпечителната нужда е дължи ли ищцата суми за такси и поддръжка на сградата , доколкото за събираните им има установен ред, различен от разглежданата хипотеза.

Възражението,че за съдебния състав произнесъл обжалваното определение са налице предпоставките на чл.22 ал.1 т.6 от ГПК е извън предмета на настоящото произнасяне.

Уважавайки искането за допускане на обезпечение, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

В настоящото производство разноски не следва да се присъждат, а същите се разпределят с окончателното съдебно решение по същество на спора, с оглед крайния му изход- арг. т.5 от ТР№6/2012г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10676/05.09.2023 г., постановено по гр. дело№ 9262/2023 г. по описа на ВРС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4