Решение № 183 от 04.05.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Кюстендил, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20231500500032 по описа за 2023 година

П. К. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. *******, № **, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Й. Б., обжалва Решение № 560 от 05.12.2022 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1739/2022 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен акт РС – Дупница е заместил съгласието на П. К.

И. за издаване на паспорт или заместващ го документ за пътуване в чужбина по реда на Закона за българските лични документи на малолетната Д. П. И. и непълнолетната К. П. И., както и е заместил съгласието на П. К. И., малолетната Д. П. И. и непълнолетната К. П. И. да пътуват с майка си Д. Р. Д. от Република България до държавите - членки на Европейския съюз, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Турция, Република Сърбия, Република Северна Македония и обратно, неограничен брой пъти, до навършване на пълнолетие от децата, като районният съд е допуснал предварително изпълнение на решението на основание чл. 127а, ал.4 СК.

Въззивникът навежда съображения за неправилност на постановения от ДнРС съдебен акт поради неговата незаконосъобразност и необоснованост. Акцентира върху наличието на противоречие между мотиви, диспозитив и събраните писмени доказателства, като твърди, че районният съд неправилно е постановил решението си само въз основа на кредитираните гласни доказателства (разпитани свидетели) в полза на ищцата, които счита за заинтересовани.

В жалбата се излага становище, че обжалваното решение е в противоречие с интересите на децата. Въззивникът твърди, че с така постановеното решение ще се препятства осъществяването на режима на лични контакти, предоставен на бащата с решението по гр.д. № 2020/2021 г. по описа на ДнРС, който се осъществявал по местожителство на бащата. Допълва, че съдът е заместил съгласието на бащата при неизяснени обстоятелства, без да се установят периодите за пътуване и дестинации, до които да се пътува през съответните периоди. Счита, че съдът необосновано е дал разрешението за 1 пътуване на децата, без по делото да са представени доказателства относно платежоспособността на майката, наличието на жилище в чужбина, където децата да пребивават, и условията за отглеждането им там. Въззивникът сочи, че от раждането на децата до раздялата на родителите, майката никога не се е грижела сама за децата, и счита, че същата не разполага с родителския капацитет да полага грижи за тях, а с постановения от ДнРС акт децата са поставени в опасност като съществувал риск след извеждането им те да не се върнат в страната.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение изцяло и отхвърляне на предявения иск, респ.да се спре изпълнението на решението , като относно последното искане съдът се е произнесъл с определение №105/09.02.2023г. Претендират се разноските за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Ю. Динева като процесуален представител по пълномощие на Д. Р. Д., в качеството й на майка и законен представител на Д. П. И., и на К. П. И., лично и със съгласието на Д. Р. Д.. С отговора се излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Иска се оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалваното решение като правилно, законосъобразно и постановено в изключителен интерес на децата.

Кюстендилският окръжен съд, след като разгледа жалбата, обсъди събраните доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд следи служебно относно валидността на обжалваното решение; по допустимостта му - само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Дупнишкия районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

По отношение съществото на спора окръжният съд констатира следното:

За да е допустимо настоящото производство следва между родителите на детето да е налице непреодолимо разногласие по спорния въпрос. Бащата на детето изразява категорично несъгласие относно пътувания на децата с майката, което несъгласие е налице и в производството пред въззивната инстанция. Касае се за спор при разногласие между родителите за издаване на паспорт по реда на ЗБЛД и съответно за пътуване на децата в чужбина.

Съгласно разпоредбата на чл. 76, т. 9 ЗБЛД може да не се разреши напускането на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители, като при разногласие между родителите спорът се решава от съда по настоящ адрес на детето по реда на чл. 127а СК, като се съобразят най - вече интересите на детето. Следователно, въззивната жалба следва да бъде разгледана по същество за нейната основателност – относно правилността на обжалвания съдебен акт.

Въззивният съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, и съотнесени към релевантния закон, приема следното от фактическа и правна страна:

От приетите като доказателства в първоинстанционното производство 2

Удостоверение за раждане на Д. П. И., ЕГН: **********, издадено от общ. Дупница, въз основа на Акт за раждане № ****г., и Удостоверение за раждане на К. П. И., ЕГН:

**********, издадено от общ. Дупница, въз основа на Акт за раждане № *****г., се установява, че същите са родени в Република Италия, провинция Милано, с родители Д. Р.

Д., ЕГН: **********, и П. К. И., ЕГН: **********. С решение №130/24.03.2022г., постановено по гр.д.№ 2020/2021г. на РС-Дупница бракът между страните е прекратен, а родителските права върху децата са предоставени за упражняване на майката, като на бащата е определен режим на лични отношения.

Представени са доказателства и ,че двете деца на страните са ученици в начално, респ. средно училище ул. „Албереле“, гр. Роцано, провинция Милано. Видно от приетия като доказателство легализиран превод на Протокол за получаване на устна жалба, съставен от Легион на карабинерите „Ломбардия“, участък в гр. Ронцано, провинция Милано, Р.

Италия, Д. Р. И. е подала на 14.08.2021г. сигнал срещу П. К. И. за осъществен от него акт на домашно насилие.

В първоинстанционното производство са депозирани показания на свидетелите Г. Р.

Д.-брат на ищцата и Р. Д. М.-баща на ищцата, от чиито показания се установява, че ищцата, заедно с децата са се установили да живеят в Италия, където децата учат, а ищцата работи.

По принцип всяка година през лятото пътуват до България, за да се видят с близките си, но това лято не могли, защото ответникът им е взел всички документи, вкл. и преди това издаденото от него пълномощно, с което е дал съгласието си за пътуване на децата, придружавани само от майката. Визира се желанието на майката децата да посещават роднините си в България, както и да ги води на екскурзии в страните от ЕС и съседните на България страни, но ответникът възпрепятства това, като не дава съгласието си, като е посочено и обстоятелството, че между страните се води дело в Италия за домашно насилие, упражнено от ответника върху ищцата в присъствието на децата.

С оглед характера на производството пред въззивната инстанция е допуснато събиране на гласни доказателства, като от показанията на свидетелката К. И. –майка на въззивника , се установява също наличие на разногласия между родителите, но свидетелката ги свързва с недобрия родителски капацитет на майката, докато бащата им плаща издръжка, купува им и дрехи и обувки и те искат да контактуват с него.Свид.И. посочва , че синът й (въззивникът П. И.) също пребивавал в Италия , първоначално цялото му семейство било заедно, но откакто се разделили съпрузите, от страна на майката не е изпълняван режимът на лични контакти, предоставен на бащата с децата, за период от около година и половина, докато властите в Италия не са заставили бившата й снаха да изпълнява определения режим, съответно да не пречи на „свижданията между бащата и децата“.Свидетелката сочи още, че децата не са си идвали скоро в България, а последното им идване е било на цялото семейство през 2021г.; тя иска да ги вижда и синът й е обещал да ги доведе това лято при нея за три седмици.

При горната фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е заместил съгласието на въззивника за издаването на паспорт на децата и за пътуванията им извън територията на Република България и обратно, без ограничение броя на пътуванията и тяхната продължителност. В тази част Решението е в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд – разрешението по чл. 127а, ал. 2 от СК е дадено за неограничен брой пътувания до определена/и държава/и (Тълкувателно Решение № 1 от 03.07.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС). Такова разрешение е съответно и на най-добрия интерес на децата, които учат в Италия, но не е прекъсната и връзката им с роднините им в България.

Доводите на въззивника, че така заместеното негово съгласие ще прекъсне отношенията между него и децата и за злоупотреба с това разрешение от страна на майката следва да се тълкуват и във връзка с Тълкувателно Решение № 1 от 03.07.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС, чрез което не се дава възможност разрешението за пътуване да води до промяна в местоживеенето на детето, ако искането за разрешение не е съпроводено и с искане за промяна в местоживеенето на детето. Наред с това, следва да се 3 прецени и дали разрешението ще засегне и интересите на родителя, при когото децата не живеят, но с когото имат определен режим на лични отношения. Този режим е необходимо да бъде съобразен.

В случая, въззивният съд счита, че искането за разрешение не е съпроводено и с надлежно искане за промяна в местоживеенето на децата. Съществено е също и това, че по делото не се установи въззивникът да е дезинтересиран от децата , а по-скоро се доказаха разногласия и спорове между родителите относно упражняването на родителските права и липса на желание за конструктивен диалог между родителите за бъдещето на децата им, както и воденето на дела в тази връзка.

Предвид изложеното, и за да не се стига до такова ограничаване на режима на лични отношения на бащата с децата при пътуванията им, съгласието на бащата трябва да бъде заместено за пътувания без ограничение в броя на пътуванията и тяхната продължителност, но тези периоди не трябва да съвпадат със съдебно определения режим на лични отношения на бащата с децата. Такова разрешение на настоящия казус е в съответствие с правилото на чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България, съгласно което всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели, като това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.