Определение № 744 от 14.03.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 744 гр. Бургас, 13.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г. Върбанова

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Пламена К. Г. Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20232100500464 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото пред БОС е образувано с въззивна частна жалба вх. № 2900/24.01.2023г. на БРС, подадена от Й. И. В. с ЕГН ********** от ****, чрез процесуален представител адвокат Атанас Пройчев Тасков от АК-Бургас, против Определение № 192/10.01.2023г. по гр.д.№ 6228/2021г. по описа на БРС, с което е прекратено производството по иска на ищеца Й. В. за делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, одобрена със заповед РД-18- 9/30.01.2009 г на Изпълнителния директор на АГКК, без изменение в КККР, с адрес: гр. Бургас, кв. „Сарафово“, ***А, с площ 2311 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 м/, при граници: ***, ***, ***, ***,

***, *** и ***, а по сега действащия ПУП-ПРЗ на кв.

„Сарафово“ съставлява УПИ - № X-299,300,301,302,310 в кв. 22 с площ от 2311 кв.м., при граници: юг - улица, изток - УПИ VI - 306, VII-311 ,IX-312, север-ГУ-304; III-303, запад XIV-293; XlII-296, XII-297; XI-298.Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и като се цитира конкретна практика на ВКС, се моли отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на БРС за произнасяне по съществото на правния спор.

Препис от частната жалба е връчена за писмен отговор на насрещните страни, като писмен отговор по нея е постъпил само от ответниците З. Д. и Т. Д., чрез процесуален представител адвокат Иван Чавдаров.В писмения отговор са изложени съображения за недопустимост на делбата на дворното място ,върху който били построени няколко сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици,поради което и на основание чл.38 ЗС поземления имот не можел да се дели; изтъкват се съображения от Постановление №2/1982г. на Пленума на ВС, моли се за присъждане на разноските пред БОС.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, с внесена по сметка на БОС държавна такса и от процесуално легитимирано лице, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд,с оглед представените по делото доказателства, като обсъди 1 съображенията на жалбоподателя и съобрази разпоредбите на закона, намира от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е било образувано пред РС-Бургас по искова молба на Й.

И. В., ЕГН ********** от ******, чрез адв. Атанас Пройчев Тасков, със съдебен адрес: гр.

Бургас, ***, ет.1 ПРОТИВ:

В. М. Г., ЕГН **********, с адрес: *******, К. К. М., ЕГН **********, с адрес:

********, Н. И. М., ЕГН **********, с адрес: *********. С. М. Щ., ЕГН **********, с адрес: *******, З. В. Д., ЕГН **********, с адрес: *****, Т. Г. Д., ЕГН ********** адрес:

*******, Н. Д. Т., ЕГН ********** адрес: *********, С. Д. Н., ЕГН ********** адрес:

*******, И. К. К., ЕГН ********** адрес: *******, Община Бургас, с адрес гр. Бургас, ул.

„Александровска“ № 26;„ВАМА“ ООД, ЕИК 102209252, с адрес Бургас, ул. „Александър Велики“ № 37А, партер, офис 1, представлявано от Христина Милчева Василева, за делба на недвижим имот,представляващ : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, одобрена със заповед РД-18- 9/30.01.2009 г на Изпълнителния директор на АГКК, без изменение в КККР, с адрес: гр. Бургас, кв. „Сарафово“, ул.

„Октомври“ № 25А, с площ 2311 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 м/, при граници: ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, а по сега действащия ПУП-ПРЗ на кв. „Сарафово“ съставлява УПИ - № X-299,300,301,302,310 в кв. 22 с площ от 2311 кв.м., при граници: юг - улица, изток - УПИ VI - 306, VII-311 ,IX-312, север-ГУ-304; III-303, запад - XIV-293; XlII-296, XII-297; XI-298.

Делбата се претендира да бъде допусната при посочени в исковата молба квоти между съделителите, като подробно и детайлно са проследени придобивното основание и собственическите права на всеки от съделителите.

Районният съд е изследвал титулите за собственост и правата на съделителите в имота, като става видно, че съсобствеността върху поземления имот е възникнала в резултат на наследяване и множество разпоредителни сделки.От районният съд е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза ,с която е проследен регулационния и кадастрален статут на процесния имот,както и извършеното в него застрояване.Прието е, че с одобрения и действащ и към момента регулационен план на кв.Сарафово, процесният имот е отразен като УПИ Х-299,300,301,309,310 в кв.22, с площ 2311 кв.м., от които: 2044 кв.м. - от 1965 г.; 69 кв.м. - придобити по регулация 1974 г.; 98/2311 кв.м. ид.ч. - придобити по давност през 2006г.; и 100/2311 кв.м.ид.ч. - закупени от Община Бургас през 2006г.Според кадастралната карта в имота били изградени осем сгради, като с оглед реализираното строителство и при съобразяване с предвижданията на плана за застрояване,вещото лице е счело, че не са налице условия за обособяване на самостоятелен имот.

Възприемайки така даденото от вещото лице заключение по СТЕ и с оглед разясненията за недопустимост на делба, дадени с Постановление № 2 от 04.05.1982 год. на Пленума на ВС,районният съд е счел, че искът за делба на дворното място е недопустим,тъй като дворното място обслужвало построените в него сгради-индивидуална собственост и при спазване на установените в ЗУТ правила не било възможно и допустимо да се обособят самостоятелни УПИ, всеки от които да обслужва притежаван в индивидуална собственост обект.По тези съображения районният съд счел иска за делба на процесния имот за недопустим и с обжалваното определение прекратил производството по делото.

При установената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи:

С указанията дадени на съдилищата с ТР № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК, са премахнати ограниченията относно обхвата на дейността на 2 въззивният съд, предвиден в чл. 269 изр. второ от ГПК, по отношение на производствата, образувани по частни жалби, с което на въззивната инстанция е възложен контрол за законосъобразност при условията на пълен въззив относно законосъобразността на обжалваните актове на първоинстационния съд.

В настоящия казус въззивният състав на ОС-Бургас намира, че обжалваното определение, с което е било прекратено производството по делото пред РС-Бургас, следва да бъде отменено поради това, че същото е постановено при процесуално нарушение. Предмет на преценка на първоинстанционния съд е било дали да бъде допусната съдебна делба по отношение на процесното дворно място,представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 2311 кв.м. и с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, с адрес на имота : гр. Бургас, кв. „Сарафово“, ***А.

Съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК в първата фаза на съдебната делба следва да бъде решен от съда въпроса: следва ли да бъде допусната съдебна делба по отношение на посочения с исковата молба недвижим имот, между кои лица и при какви квоти, като въпросът за допустимостта на съдебната делба е въпрос по съществото на делото, а не е свързано с допустимостта на предявения иск за делба.

В настоящия казус предявения иск за делба е процесуално допустим съобразно общите правила на ГПК, тъй като е предявен от надлежна страна, без да е ограничен от закона с преклузивен срок, насочен е срещу съсобствениците на поземлен имот, които са задължителни другари в процеса. Въпросът: дали следва да бъде допусната съдебна делба по отношение на описания в исковата молба недвижим имот, е въпрос по съществото на делото, поради което съдът е следвало да се произнесе с решение по чл. 344, ал. 1 от ГПК.

Като е прекратил производството по делото, след като е счел, че предявения иск за делба е недопустим, първоинстанционният съд е постановил един недопустим съдебен акт, който следва да бъде отменен от въззивният съд, а делото върнато на РС-Бургас за произнасяне с решение по чл. 344, ал. 1 от ГПК по предявения иск за делба по чл. 34 от ЗС.

По исканията за разноски във въззивното производство:

По смисъла на чл. 355 ГПК съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски, които са били необходими за установяване и ликвидиране на съсобствеността - за възнаграждения на вещи лица, за призоваване на свидетели, за извършването на оглед и други подобни. Правилата на чл. 78 ГПК досежно възнаграждението за адвокат се прилагат в делбеното производство спрямо присъединените искове и при оспорване правата на останалите съделители, респективно оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността. Ако не се оспорва наличието на съсобственост или дяловете в нея, то всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат.

При обжалване на решението по допускане или извършване на съдебната делба положението е различно - съделителите участват в делото в качеството на жалбоподатели или на ответници по жалбата. Разноските за въззивното и касационно обжалване се присъждат съобразно разпоредбата на чл. 78 ГПК, която урежда отговорността за разноски като санкция срещу страната, която е предизвикала неоснователен правен спор, по повод на който са сторени разноските. В горния смисъл е практиката по определение № 4 от 3

06.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на II г. о. и определение № 252 от 11.07.2014 г. по гр. д. № 2024/2014 г. на I г. о., съответно и указанията в Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС. В случая обаче правният спор не е между страните досежно квотите на всеки един от съделителите, а само относно обстоятелството:дали искът за делба на съсобствения имот е допустим или не,поради което всеки от съделителите следва да понесе направените разноски за процесуално представителство от адвокат.

Мотивиран от горното, настоящият състав на ОС-Бургас:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 192/10.01.2023г. по гр.д.№ 6228/2021г. по описа на БРС, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения за разглеждане иск с правно основание чл. 34 от ЗС.

ВРЪЩА делото на РС-Бургас за произнасяне с решение по чл. 344, ал. 1 от ГПК по предявения иск за делба по чл. 34 от ЗС.

Определението на въззивния съд не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4