Решение № 294 от 16.02.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Бургас, 16.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20212120103967 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД против Л. О. Д., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 1558.67 лв. – стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 год. до 30.04.2016 год., ведно с мораторна лихва в размер на 335.68 лв., начислена върху горната сума за периода от 15.08.2014 год. до 10.08.2017 год.; 33.41 лв. - стойност на дялово разпределение за периода от 01.05.2013 год. до 30.04.2016 год., ведно с мораторна лихва в размер на 7.77 лв., начислена върху посочената сума за периода от 15.08.2014 год. до 10.08.2017 год., както и законната лихва върху двете главници, считано от 23.08.2017 год. до окончателното изплащане на вземането, за които по ч.гр.д. № *****/2017 год. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК и са с правно основание във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищцовото дружество и подпомагащата страна не се представляват.

Особеният представител на ответника оспорва исковете по съображения, изложени в отговора на исковата молба.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На общо събрание на собствениците в етажна собственост, находяща се в гр. С* (към която се числи и топлоснабденият имот), проведено на 11.09.2001 год., е взето решение топлинното счетоводство да се извършва от „Техем сървисис“ ЕООД.

В изпълнение на така взетото решение на общото събрание, нарочно овластени от събранието етажни собственици, са сключили с посоченото дружество договор за извършване на топлинно счетоводство.

С договор от 01.11.2007 год., „Топлофикация София“ ЕАД е възложило на „Техем сървисис“ ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сгради - етажна собственост на територията на гр.София, за срок от три години, считано от подписването му. Няма данни срокът на договора да е продължаван, а липсва опция за мълчаливо продължаване.

Топлоснабденият имот е бил собствен на наследодателя на ответника до 23.12.2015 год., на която дата последният, с нот.акт № ****/ 2015 год. на 1 нотариус с рег. № ****** на НК, е прехвърлил собствеността на трето за спора лице.

Имотът е предаден на купувача на 05.02.2016 год.

По делото са налични 3 бр. съобщения към фактури и справка всички неподписани, с неясен автор и съдържание, както и действащите общи условия, при които е извършвана продажбата на топлинна енергия.

Изслушано е вещото лице по назначената техническа експертиза, според което, поради непредставяне в пълнота на изисканата от ищцовото дружество и подпомагащата страна информация, необходима за формиране на заключение, е невъзможно да се отговори на въпросите, поставени от ищцовата страна, в т.ч. дали и какво количество топлоенергия и на каква стойност, е доставено в етажната собственост, респ. в имота на ответника. Освен това, според вещото лице, използваната от топлинния счетоводител методика не е коректна.

При така обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира исковете за недоказани, а оттам – неоснователни.

Основателността на исковата претенция по чл.79, ал.1 от ЗЗД е обусловена от успешно проведено от страна на ищеца доказване наличието на облигационна връзка между него и ответника, по която да е изпълнил задълженията си точно. Понеже облигационната връзка между топлопреносното предприятие и потребителите - собственици на обекти в етажната собственост възниква по силата на чл.150, ал.1 във вр. с чл.153, ал.1 от ЗЕ, с известни резерви, досежно част от периода (от датата на предаване на имота до края на периода) е доказано наличието на такава между страните - в процесния период, т.к. наследодателят на ответника е била собственик на топлоснабдения имот.

Но въпреки разпределената с доклада на съда доказателствена тежест, както и изричните указания за представяне в пълнота на изисканата от вещото лице информация, по делото липсват доказателства, ангажирани от ищцовата страна, от които да се установява, че в периода от месец май 2013 год. до месец април 2016 год. в топлоснабдения имот е доставяна топлоенергия, чието количество възлиза на исковата стойност. В тази връзка, негодни да обслужат тезата на ищеца са представените неподписани съобщения към фактури на определени стойности, справки, както и всякакви други подобни, неносещи подписа на ответника. Но не само - липсва (вкл. по вина на ищцовата и подпомагащата страни) и годно заключение на вещото лице - топлотехник, от което по дедуктивен път да се достигне до обратния извод. И накрая - липсват доказателства, че топлинното счетоводство е водено от топлинен счетоводител, комуто надлежно да е възложено това.

Ето защо, главният иск се явява неоснователен, което от своя страна има за своя закономерна последица неоснователност на акцесорния – за дължимост на законната лихва за забава.

Недължими, при това положение, са и разноските, сторени от „Топлофикация София” ЕАД по ч.гр.д. № *****/2017 год. на СРС, както и за настоящото производство.

Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,

Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в гр. С*, представлявано от А* А*, предявени против Л. О*. Д. от гр.Б***, ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 1558.67 лв. – стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 год. до 30.04.2016 год., ведно с мораторна лихва в размер на 335.68 лв., начислена върху горната сума за периода от 15.08.2014 год. до 10.08.2017 год.; 33.41 лв. - стойност на дялово разпределение за периода от 01.05.2013 год. до 30.04.2016 год., ведно с мораторна лихва в размер на 7.77 лв., начислена върху посочената сума за периода от 15.08.2014 год. до 10.08.2017 год., както и законната лихва върху двете главници, считано от 23.08.2017 год. до окончателното изплащане на вземането, за които по ч.гр.д. № *****/2017 год. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Настоящото решение е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД, ЕИК *****, като подпомагаща страна на ищцовото „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *****.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в 2 двуседмичен срок от връчването му на страните.

Вярно с оригинала: М Е

Съдия при Районен съд – Бургас: /п/

3