Решение № 393 от 01.07.2022, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Благоевград, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лилия Масева при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Гражданско дело №

20211200100878 по описа за 2021 година

С влязло в законна сила Определение№272889 от 18.08.2021 г. на Софийски градски съд производството по гр.д.№10506/2020 г. е прекратено на основание чл. 118, ал. 1 ГПК и е изпратено на ОС-Благоевград по подсъдност.

От своя страна производството по гр.д.№10506/2020 г. по описа на СГС е образувано след като с Решение №99/01.07.2020 г., постановено по гр.д. №22/2020 г. по описа на ВКС, III гр.о. е обезсилено решението на СГС по в.гр.д.№6339/18 г. и потвърденото с него решение на СРС по гр.д.№39853/17 г. в частта, в която са отхвърлени исковете по чл.200, ал.1

КТ, предявени от ищците срещу „К.“ ЕООД за солидарно заплащане на дължимо обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, и делото е върнато на СГС за разглеждане на тези искове, по реда на чл.49 от ЗЗД, като първа съдебна инстанция.

В контекста на горното, предмет на разглеждане в рамките на настоящото производство е исковата молба, подадена от адв. П.К., като процесуален представител на АТ. Ф. П., ЕГН ************, лично и в качеството на майка и законен представител на К. М. П., ЕГН **********, с. Д., с адрес за призоваване: гр. К., ***, ет. 4, офис 10, против „К.“ ЕООД, ЕИК ,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: гр. Г.Д., ***.

В исковата молба се твърди, че пострадалият е бил назначен с трудов договор №25/22.01.2014 г. от „Т.Х.“ ЕООД на длъжност „общ работник“ в цех за пелетиране.

Основаните задължения на работника според този договор били: извършване на товарноразтоварна и преносна дейност на стоки и материали, подреждането им, почистване на работните места и машините, да помага при извършване на ремонтни дейности, при необходимост да изпълнява и други възложени задачи.

1

Твърди се също, че „Т.Х.“ ЕООД (изпълнител) сключил договор от 02.06.2014 г. с „Д.“ ЕООД (възложител), с предмет предоставяне на персонал с оглед на полагане на труд от работниците на изпълнителя на обект, собственост на възложителя – Петролна база, находяща се в гр. Г.Д., ул. „П.л. – продължение“. Посочва се, че във връзка с продажбата на резервоари, собственост на възложителя, дейностите на работниците по извършваната услуга, съгласно договора, включват: подготовка на резервоари (цистерни за гориво) за тяхното преместване, сваляне на крепежни елементи, помощ при преместването им от допълнително наета техника от постамента до транспортното средство на купувача и почистване след премахване на резервоарите. Посочва се, че за преместване на цистерните до транспортното средство на купувача от „Д.“ ЕООД, гр. С., допълнително е била наета техника – автокран, марка „Л.“, тип LT 1030 – 30 тона, собственост на фирма „К.“ ЕООД, гр.

Г.Д., който е бил управляван от С.К. С., притежаващ свидетелство за правоспособност.

Твърди се още, че в изпълнение на договора от 02.06.2014г. работодателят на М. П. изпратил последния на обекта по демонтаж на цистерните на 17.06.2014 г. Твърди се, че за да бъде демонтирана една цистерна М. П. прикачил цистерната към крана, извършил и други подготвителни действия, като демонтиране на прикачената към цистерната стълба и по този начин осигурил повдигането й. Когато повдигането на цистерната започнало, М. П. бил под нея, при което цистерната се откачила от крана, паднала върху него и причинила смъртта му. Твърди се, че посоченото било трудова злополука, което ангажирало обективната-безвиновна отговорност на работодателя му за причинени имуществени и неимуществени вреди, каквито ищците били понесли от загубата на баща им, който бил част от едно сплотено, задружно и перспективно семейство.

Твърди се в исковата молба, че причини за възникване на злополуката са: неправилното и неправомерно окачване на товара към крана; допускане окачването на цистерна от лице, което не е било инструктирано за правилното окачване на товарите; неоценяване рисковете за безопасността и здравето на работещите за всички дейности и опасности, които са извършвани по силата на сключения договор за извършване на услуга.

Посочва се, че във връзка с настъпилата злополука и причинена смърт, по случая е извършено разследване от НОИ, ТП-Благоевград и е съставен протокол №11/02.07.2014 г., в който било посочено следното:

-„К.“ ЕООД в качеството си на работодател не е създал организация, като е допуснал повдигане с автокран на цистерна, която не е прикачена правилно и не е уравновесена, с което е нарушил чл.20 от Наредба №12 от Инструкцията за безопасна работа при извършване на товароподемни операции, утвърдена от управителя;

-„К.“ ЕООД не е създал организация, като е допуснал присъствието на хора в зоната на възможно падане на товари, в нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.1 от Наредба №12;

-Длъжностното лице на „К.“ ЕООД, определено да провежда инструктажа на работещите не е изпълнило задължението си да проведе инструктаж на всички лица, които могат да бъдат застрашени, при извършването на този вид дейности, с което е нарушил чл.6, ал.1 от 2

Наредба №12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи;

-При промяна на работното място и организацията на работа на М. Д. П. длъжностното лице на „Т.Х.“ ЕООД, гр. С., определено да провежда извънреден инструктаж на работещите не е изпълнило задължението си да му проведе извънреден инструктаж, с което е нарушен чл. 16, ал. 1, т. 3 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и труда на провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;

-„Т.Х.“ ЕООД, гр. С., не е разработил и утвърдил правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи;

- Работодателят „Т.Х.“ ЕООД, гр. С., не е оценил рисковете за безопасността и здравето на работещите за всички дейности и опасности, които са извършвани по силата на сключения договор за извършване на услуга на 02.06.2014 г. между „Д.“ ЕООД, гр. С. и „Т.Х.“ ЕООД, гр. С., с което е нарушен чл. 14, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 11, ал. 2 от Наредба №5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска.

Твърди се, че по случая било образувано досъдебно производство №335/2014 г. по описа на РУП-Г.Д..

Посочва се в исковата молба, че А.П. е съпруга на загиналия, а К.П. – дете. Починалият е бил в работоспособна възраст и работещ човек, бил е деен, активен, грижил се е за семейството си и ги е издържал. Излагат се подробни съображения, че внезапната смърт на загиналия, е причинила на ищците неимуществени вреди, изразяващи се в неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължат и към момента, тъй като загубата на найблизкия до тях човек – спътник в живота и баща е непрежалима. Посочва се, че скръбта, дълбоката депресия и чувство за безизходица владеят физически и психически ежедневието на ищцата А.П. и това се отразявало негативно и на здравето й. Съпругата на починали останал без семеен партньор, останала сама на възраст, когато най-много имала нужда от опора, издръжка и подкрепа за отглеждане на детето им. Посочва се, че бащата е бил изключително отговорен, отглеждал е с много обич и внимание детето си, между тях е съществувала силна връзка с чувство на обич и взаимна привързаност. Посочено е, че причинените болки и страдания на ищците следва да бъдат компенсирани.

Ето защо, ищците молят ответникът „К.“ ЕООД, ЕИК ,,,,,,,,,,, да бъде осъден да им заплати солидарно с „Т.Х.“ ЕООД сумите от по 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите от датата на злополуката – 17.06.2014 г., до окончателното изплащане на същите, както и сумата от 23 040 лв. – само за втората ищца, представляваща обезщетение за имуществени вреди от злополуката, настъпила на 17.06.2014 г., изразяващи се в лишаване от издръжка от родител на К. М. П., считано от 17.06.2014 г. до навършване на пълнолетие. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

3

В отговора на исковата молба ответникът „К.“ ЕООД оспорва предявените искове изцяло по съображения, че той не е материално-правно легитимиран да отговаря за обективната отговорност по КТ. Твърди се, че искът по чл. 200, ал. 1 КТ срещу „К.“ ЕООД е недопустим.

Никъде в исковата молба не било посочено, че пострадалият от трудовата злополука е имал трудово правоотношение с „К.“ ЕООД. Предвид на това, то предявеният иск срещу „К.“ ЕООД бил недопустим, поради липса на пасивна процесуална легитимация. Недопустим на същото основание е и искът за обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в лишаване на издръжка от родител на К. М. П., в следствие на трудовата злополука.

Ответникът заявява още, че искът е недопустим и по арг. от ТР 45 от 19.04.1990 г. по гр.д.№ 33/1989 г., като се посочва, че след като е ангажирана отговорността за обезщетение за нанесени неимуществени вреди по чл. 200, ал. 1 КТ, това обстоятелство изключвало възможността за посочените вреди да се търси отговорност и по ЗЗД, тъй като социалната и правна функция на двата вида отговорност е еднаква – възстановяване на причинените вреди. И двата вида отговорност имали гаранционно-обезпечителен характер. Поради това отговорността била алтернативна, а не кумулативна – наследниците на пострадалия не можели да искат два или повече пъти обезщетение за едни и същи вреди до изчерпване на лицата, отговарящи за тях. Обратното би довело до неоснователно обогатяване за ищеца. На същото основание се поддържа, че е недопустим и искът за обезщетение на имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от издръжка. На следващо място, в отговора на исковата молба се излагат съображения за неоснователност на предявения иск. Излагат се съображения, че със своите действия, с поведението си, М. П. е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, поради което предявеният иск се оспорва по основание и размер, като се излага съображения за съпричиняване на злополуката. Твърди се още, че не било вярно и твърдението, че ответникът не е създал организация, като е допуснал присъствието на хора в зоната на възможно падане на товари и е нарушил чл. 19, ал. 1 от Наредба №12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи, както и че длъжностното лице, определено да провежда инструктажа на работещите не е изпълнило задълженията си да проведе инструктаж по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни дейности на всички лица, които могат да бъдат застрашени при извършването на този вид дейност, с което бил нарушил чл. 6 от цитираната наредба.

Твърди се, че в цитираната наредба било посочено, че работодателят организира провеждането на инструктаж на работещите и на всички други лица, които могат да бъдат застрашени застрашени, по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи. Посочва се, че отговорността за инструктаж в този случай е именно на работодателя, а ответникът „К.“ ЕООД не е работодател на работниците, които „Т.Х.“ ЕООД е посочил да извършват процесните дейности. Твърди се още, че съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредбата, не се допуска присъствието на хора и придвижването на подвижно работно оборудване и транспортни средства в зоната на възможно падане на товари при извършване на товарно-разтоварни работи и преместване на товари с подвигателни съоръжения, като се посочва, че нито „К.“ ЕООД, нито „Т.Х.“ 4

ЕООД са допуснали присъствието на цистерната и действително наоколо е нямало хора, докато П. не е изскочил и се затичал да поставя дърво под същата.

В открито съдебно заседание, проведено пред ОС-Благоевград, ищците, редовно призовани, не се явяват и не изпращат процесуален представител. С молба, подадена на 28.02.2022 г., ищците, чрез адв. П.К., изразяват становище, че предявеният иск е основателен. Молят същият да бъде уважен, ведно с лихвите за забава. Моли се и за присъждане на направените във всички съдебни инстанции разноски и адвокатски хонорар. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.