Решение № 347 от 06.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20261001000099 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава двадесета ГПК - Въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ищеца – „Авиора Легал“ ООД, чрез адв. Д. срещу решение № 1593 от 10.11.2025г. постановено по т.д. № 20241100902355 по описа на СГС, с което е отхвърлен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 538 ТЗ срещу ответника - „А. и Сие“ ЕООД, за установяване съществуване на вземане от 500 000 евро, представляваща парична сума поета за плащане по запис на заповед издаден на 01.02.2017г., с падеж на плащане 01.02.2022г., като правата по него са прехвърлени от първоначалния поемател – В. И. Г. с джиро от 16.05.2024г. на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 19.08.2024 г., по ч.гр.д. № 44213/2024 г. по описа на СРС и е осъден да заплати на ответника 1 000 лева разноски.

Въззивникът/ищецът - „Авиора Легал“ ООД счита, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и постановено в нарушение на материалния закон. Според въззивника, първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответната страна успешно е доказала оспорването на автентичността на подписа, което се установявало, с две идентични експертизи. Твърди, че използваният от вещото лице Г. М. сравнителен материал, представлявал неофициални образци произлизащи от УНСС в годините: 1994 г., 2003 г. – 2008 г. Този период бил отдалечен повече от 10 години от датата на издаване на процесния запис на заповед, поради което това първо заключение не трябвало да се кредитира. На 1 следващо място твърди, че фактически повторно заключение не било изготвено.

Представената експертиза от Е. М. била структурирана по същия начин като основното заключение – подредбата на изследваните, на аргументацията и на изводите – били абсолютно еднакви. Повторната експертиза била копие на предходната експертиза, изготвена от вещото лице М.. Освен това, вещото лице М. не е изследвал оригинала на процесния запис на заповед, който се намирал в ИКК по досъдебни производства. Вещото лице не е изследвало и предоставения от ищеца сравнителен материал в оригинал, доколкото не е осъществил връзка преди изготвянето на заключението. В изготвените идентични експертизи липсвали: оценъчен критерии и биометричен анализ на динамиката на подписа; вещото лице не е направило стереомикроскопски анализ и не бил използван микроскоп с достатъчна възможност за увеличение; липсвало профилно измерване на натиск и не е използван електростатичен детектор; вещото лице е използвало само част от посочените документи в списъка. На последно място твърди, че само авторът на документа можел да заяви, че подписът не е негов. В определения от съда срок не представя писмени бележки. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Не претендира разноски.

Въззиваемият/ответникът - „А. и Сие“ ЕООД, е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба чрез адв. М.. Счита същата за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Излага подробни доводи по всяко едно от твърденията на въззивника, които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане на твърденията във въззивната жалба. Моли въззивния съд да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното решение. Не претендира разноски.

Софийският апелативен съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна, следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на СГС, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част и няма допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните факти по делото и страните не спорят, че по ч.гр.д. № 44213/2024 г., по описа на Районен съд град София е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 25996 от 19.08.2024 г., поправена с разпореждане № 141265 от 03.10.2024 г., с която длъжникът/ответникът е осъден да заплати на кредитора/ищеца сумата от 500 000 евро по запис на заповед от 01.02.2017 г., ведно със законната лихва считано от 19.07.2024 г./датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане на главницата, както и 19 558,30 лева държавна такса и 29 049,96 лева адв. възнаграждение за заповедното производство.

След издаването на заповедта за незабавно изпълнение и преди връчване на поканата за доброволно изпълнение, на 11.10.2024 г. по делото е подадено възражение по чл. 414 ГПК от 2

„А. и Сие“ ООД, чрез управителя П. А.. Възражение подадено преди началния срок е винаги в срок. Ищецът е предявил иска на 26.11.2024 г., което е в едномесечния срок по чл. 415, ал.

1 вр. с ал. 4 ГПК /в редакцията към ДВ бр.86/2017г. и е представил доказателства за това обстоятелство пред заповедния съд. Заповедният съд е разпоредил оригинала на записа на заповед да се съхранява в СРС.

Видно от заверен препис от Запис на заповед от 01.02.2017г./л. 7 от ч.гр.д. 44213/2024 г. по описа на СРС/, се установява, че издателят - „А. и сие“ ЕООД безусловно и неотменимо се е задължил на падежа на плащането – 01.02.2022 г., да заплати на В. И. Г. сумата от 500 000 евро. Записът на заповед е джиросан от В. И. Г. на 16.05.2024 г. на „Авиора Легал“ ООД.

Според заключението и разпита на вещото лице Г. М., изготвило първоначалната съдебнографическа експертиза, подписът положен под процесния запис на заповед не е изпълнен от посочения за негов автор С. И. А..

Според заключението и разпита на вещото лице Е. М., изготвило повторната съдебнографическа експертиза, подписът положен под процесния запис на заповед не е изпълнен от посочения за негов автор С. И. А..

За да отхвърли като неоснователна исковата претенция, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че кредитира като обективни и безпристрастни заключенията на вещите лица, поради което намира за доказано направеното от ответника оспорване на авторството на подписа под процесния запис на заповед. След като записът на заповед не е подписан от лицето сочено за негов автор, той не обвързвал правната му сфера и не го задължавал да плати на поемателя, или на джиратаря, какъвто е ищецът. Това означавало, че предявеният иск по чл. 422 ГПК следва да бъде отхвърлен, поради недоказаност на основанието му и не се налагало да бъдат разглеждани допълнително въведените от ответника възражения евентуално рефлектиращи върху пораждането, съществуването и изискуемостта на съдебно заявеното за установяване парично вземане.

Във въззивното производство е приета повторна тройна съдебно-графологическа експертиза с вещи лица: С. Е. Ц., Л. Л. С. и С. П. А.. Вещите лица са изследвали 93 броя образци от подписа на С. И. А., както следва: заявления и разписки от БДС за периода от 2007 г. до 2016 г.; документи от трудовото досие в УНСС за периода от 1976 г. до 2016 г. и документи от Агенция по вписванията за периода от 2011 г. до 2018 г. Вещите лица са изследвали оригиналът на процесния запис на заповед, като в заключението са посочени използваните технически средства. Според вещите лица, подписът е изпълнен с ниска степен на обработеност на движенията, с нисък темп и не добра координация на движенията, изразяващи се в наличието на начупени и вълнообразни движения при изпълнение на дъгообразните и праволинейни елементи, наличието на тъпи начала и краища на движенията, необосновани спирания на пишещия прибор, ретуш(добавки) и повторения на движенията в графиките. Изброените характеристики на движенията образуват комплекс от диагностични признаци, които свидетелствали за наличието на необичайни условия на полагане на подписа, смущаващи писмения процес. Всички тези белези обосновавали извод, 3 че положеният подпис не е изпълнен от С. И. А. и е налице имитация на неговия подпис.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема от правна страна, следното:

Налице са всички специфични процесуални предпоставки за правото на иск по реда на чл.

422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК – кредиторът се е снабдил с издадена заповед за изпълнение парично задължение по чл. 417 ГПК, длъжникът е подал в срок възражение срещу нея и кредиторът е предявил в законоустановения срок установителен иск за съществуването на вземането си.

Процесният запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички реквизити по чл. 535 от ТЗ – наименован е запис на заповед; безусловно обещание да се плати сумата от 500 000 евро; посочен е падеж на 01.02.2022 г.; място на плащане в град София, ж.к. „Гоце Делчев“, ул. „Славовица“, № 24, ет. 4, посочени са имената на издателя и поемателя; дата и място на издаване и има подпис на издателя. Спазени са разпоредбите на чл. 466, ал. 1 вр. с чл. 468 за правото на прехвърляне и формата на джирото, с което В. И. Г. е джиросала записа на заповед от 01.02.2017 г. на „Авиора Легал“ ООД.

Невярно е твърдението във въззивната жалба, че използваният от вещото лице Г. М. сравнителен материал, представлявал неофициални образци произлизащи от УНСС в годините: 1994 г., 2003 г. – 2008 г. Вещото лице е използвал основно документи от БДС за периода от 2010 г. – 2016 г., които сравнителни материали имат най-голяма доказателствена стойност, тъй като подписите са положени пред органите на МВР и лично от С. А..

Значителната част от използвания сравнителния материал от УНСС е за същия период, като само една малка част е преди периода от 2010 г. Липсват аргументи за оспорване по същество на заключението на вещото лице М., а само са въведени бланкетни и неотносими твърдения, които не са достатъчни да оборят изводите на първоинстанционния съд за кредитиране на това заключение като компетентно дадено.

Невярно е твърдението във въззивната жалба, че вещото лице Е. М. не е работил с оригинала на процесния запис на заповед. В заключението изрично е посочено, че е изследван оригинала и този въпрос не е бил спорен в първоинстанционното производство.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че заключението на вещото лице Е. М. била структурирано по същия начин като основното заключение – подредбата на изследваните, на аргументацията и на изводите – били абсолютно еднакви, както и че повторната експертиза била копие на предходната експертиза, изготвена от вещото лице М..

При графологическото изследване на един и същи подпис, на едно и също лице, и ползването на сходен сравнителен материал е нормално използването на едни и същи изрази, когато се установяват едни и същи обстоятелства, както и използването на идентични словосъчетания за описване на сходната фактическа обосновка, предмет на установяване и анализ на процесната експертиза. Повече от нормално е да се разгледат приликите и разликите на подписите, както и на признаците, които установяват обстоятелствата за имитацията на подписа на С. А.. Вещото лице е извършило собствено 4 изследване на подписите от сравнителния материал и подписа положен под процесния запис на заповед, след което е посочило липсата на съвпадане в основни белези, за да обоснове извод, че подписът не е положен от С. И. А..

Неоснователно е оспорването на въззивника на заключението на вещите лица изготвили тройната съдебно-графологическа експертиза. Използваният сравнителен материал от подписа на С. И. А., е повече от достатъчен по обем и достоверен по източници – четири заявления за издаване на БДС и документи с нотариална заверка на подписа. Вещите лица са установили комплекс от диагностични признаци, които свидетелстват за характерни признаци за имитация на подписа. Вещите лица са категорични, че подписът на С. И. А. е имитиран. Направеното оспорване отново е бланкетно и неаргументирано, липсват конкретни твърдения и доводи за необоснованост на заключението, а само, че трябвало да се използва сравнителен материал от нотариални производства.