Решение № 101 от 22.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Велико Търново, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. И.ова в присъствието на прокурора С. К. К. като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20244000600154 по описа за 2024 година Производство по чл. 34, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 1 – 3 ЗПИИРКОРНФС.

С Решение № 64/25.04.2024 г., постановено по ЧНД № 208/2024 г., Окръжен съд – Велико Търново е признал решение, постановено на 19.07.2023 г. от Rechtbank Limburg, Кралство Нидерландия, влязло в сила на 03.08.2023 г., с което на Д. А. Р. е наложена финансова санкция за заплащане в размер на 500 евро за извършено нарушение по чл. 311 от Наказателния кодекс на Нидерландия - кражба от две или повече лица, с равностойност в български лева в размер на 977,91 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от адвокат И. М., в качеството на служебен защитник на засегнатото лице Д. А. Р.. Наведено е оплакване, че решението е неправилно, тъй като противоречи на материалния закон и на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. Излагат се подробни съображения в подкрепа на това твърдение. Иска се отмяна на решението на ОС-Велико Търново, като се откаже признаване на решението на нидерландския орган.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – Велико Търново заема становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, както и че е били налице доказателства в подкрепа на жалбата, поради което следвало да се потвърди първоинстанционния съдебен акт.

Жалбоподателят Д. А. Р., както и защитникът му адвокат И. М. не се явяват и не вземат становище.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, приема за установено следното:

1

Въззивната жалба против решението е процесуално допустима. Същата е подадена в предвидения срок и изхожда от легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 34 ЗПИИРКОРНФС. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

С решение № 03/090548-23, постановено на 19.07.2023 г. от Rechtbank Limburg /Окръжен съд – Лимбург/ в Кралство Нидерландия българският гражданин Д. А. Р. е осъден за извършена кражба, като му е наложена финансова санкция в размер на 500 евро. Актът на съдебния орган е влязъл в сила на 03.08.2023 г.

Въз основа на решението за налагане на финансовата санкция е издадено Удостоверение по чл. 4 от РАМКОВО РЕШЕНИЕ 2005/214/ ПВР НА СЪВЕТА от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изменено с Рамково решение 2009/299/ ПВР на Съвета от 26 февруари 2009. Удостоверението е издадено и подписано от компетентния орган на издаващата държава, като е преведено на български език. От съдържанието му е видно, че на 03.04.2023 г. около 16:20 ч. на ул. Willem van Hornestraat в гр. Helden е извършена в съучастие кражба от българския гражданин Д. Р. на два велосипеда, принадлежащи на лице, различно от обвиняемия и/или неговите съизвършители, която е квалифицирана като престъпление по чл. 311 от Наказателния кодекс на Кралство Нидерландия.

В издаденото удостоверение се съдържат данни, че от български гражданин е извършено престъпление на територията на Кралство Нидерландия. Същата е държава – член на Европейския съюз. Извършеното престъпление се санкционира по наказателноправен ред. В чл.30, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС са изброени престъпления и административни нарушения, за които не се изисква двойна наказуемост.

Инкриминираното престъпление е квалифицирано като кражба, която е включена сред изброените такива.

Видно от представеното Удостоверение, наказателното производство не е проведено писмено. Засегнатото лице е било призовано лично на 03.04.2023 г., като по този начин е било уведомено за определената дата и място на съдебния процес, при провеждането на който е постановено решението, както и за възможността да бъде постановено решение, ако не се яви. От посочените данни в удостоверението е видно, че българският гражданин е бил уведомен за датата и мястото на провеждането на съдебния процес, но не се е явил лично за участие в него.

На следващо място издаденото решение е постановено срещу лице, което според българското законодателство, поради възрастта си носи наказателна и административно- наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за инкриминираното деяние.

Засегнатото лице е български граждани и има обичайно пребиваване в Република България. Постоянният му и настоящ адрес е в с. Батак, общ. Павликени, област Велико Търново. Това обстоятелство се потвърждава и от изисканите и приобщени справки от въззивния съд.

Инкриминираното деяние е извършено на територията на Кралство Нидерландия. В настоящото производство няма данни за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от тях, да е постановено и да е приведено в изпълнение съдебното решение. Изпълнението му не е с изтекла давност, не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят решението недопустимо.

2

На следващо място не е налице предвиденото основание за отказ по чл. 35, ал. 1, т. 5 от ЗПИИРКОРНФС. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро.

Финансовата санкция към датата на постановяване на решението е в размер на 500 евро, чиято левова равностойност е 977,91 лева.

На следващо място не са налице основанията за отказ от признаване на финансовата санкция, съгласно чл.35, ал. 1, т.10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС. Видно от удостоверението засегнатото лице е било призовано лично на 03.04.2023 г. и по този начин е било своевременно уведомено за определената дата и място на провеждане на съдебния процес, както и за възможността за постановяване на решение в негово отсъствие.

На българският гражданин е наложена финансова санкция в размер на 500 евро, чиято равностойност е 977,91 лв., която следва да се заплати от засегнатото лице Д. Р..

С оглед изложените съображения, атакуваното решение се явява законосъобразно и обосновано. Същото следва да се потвърди, а подадената против него жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 64/ 25.04.2024 г. по ЧНД № 208/2024 г. на ОКРЪЖЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3