Решение № 88 от 06.03.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 684/2023
- Вид
- Решение № 88
- Подписан
- 06.03.2024
- В сила
- 03.12.2024
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Меденка Минчева Недкова, Емилия Атанасова Брусева
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, 39 и 40 · Закон за движението по пътищата
- чл.38, 39 и 40 · Закон за движението по пътищата
- чл.38, 39 и 40 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.493 · Кодекс за застраховането
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл.199 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 88 гр. Пловдив, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20235001000684 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №70/11.VІ.2023год. постановено по т.д.
№76/2022год. Пазарджишкият окръжен съд е осъдил З.А.Д."Д.Б.**“ АД гр.С., ЕИК*** да заплати на И. В. К., ЕГН **********, с адрес гр.П., ул."А.Б."№*, сумата 54 433.27лв., представляваща застрахователно обезщетение в размер на 50 000лв. за претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на причинените му телесни увреждания- средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен с наличие на костни фрагменти във вертебралния канал и охлузване на дясното коляно, което е довело до трайно затрудняване движението на снагата, и 4 433.27лв. застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, при ПТП, настъпило на 21.VІІІ.2021год. около 13:15часа в гр.П., което е причинено от Е.Г. при управление на лек автомобил „Д.Л.“ с рег.рег.***, ведно със законната лихва върху сумата 54 433.27лв., считано от 27.ХІІ.2021год. до окончателното и изплащане, като е отхвърлил иска по чл.432ал.1 КЗ за разликата над 54 433.27лв. до 96 783.27лв., като неоснователен. Осъдил е ЗАД „ДБ.**“ АД 1 гр.С., ЕИК*** да заплати на И. В. К., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 7 475.37лв., съразмерно на уважената част от иска.
Осъдил е И. В. К., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ДБ.**“ АД гр.С., ЕИК*** направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 463.83лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№**год. е подадена от И. В.
К., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Г. Й. Й. от САК, срещу решение№70/11.VІ.2023год. по т.д.№76/2022год. на Пазарджишки окръжен с ъ д в частта, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 21.VІІІ.2021год., за разликата над уважения размер от 50 000лв. до 90 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.ХІІ.2021год. до окончателното изплащане на обезщетението, с оплаквания за необоснованост на решението, което неправилно е постановено в противоречие на материалния закон- чл.52 ЗЗД и съдебната практика по прилагането му. Въпреки че първоинстанционният съд е достигнал до правилни изводи, съответстващи на събраните по делото доказателства, относно осъществяването на фактическия състав на генералния деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД и наличие на валидно застрахователно правоотношение, при което ответникът следва да носи отговорност, съдът неправилно е приложил установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и като последица е определил обезщетение, което не отразява действителната тежест на причинения противоправен резултат и не съответства на степента на търпените от ищеца неимуществени вреди. Моли въззивният съд да постанови ново решение, с което да осъди застрахователното дружество да му заплати още 40 000лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.ХІІ.2021год. до окончателното изплащане на обезщетението, в размер на 90 000лв.. Претендира за съдебните разноски пред въззивната съдебна инстанция.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ ЗАД „ДБ.**“ АД гр.С., ЕИК***, представлявано от изпълнителните директори Б.Г.И. и Т.Д.Т., е подал отговор на въззивната жалба вх.№**год. чрез пълномощника му юрисконсулт К. И., с възражение за нейната неоснователност.
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№**год. е подадена от ЗАД
2
„ДБ.**“ АД гр.С., ЕИК***, представлявано от изпълнителните директори Б.Г.И. и Т.Д.Т., чрез пълномощника юрисконсулт К. И., против решение№70/11.VІ.2023год. по т.д.№76/2022год. на Пазарджишки окръжен съд в частта, с която е уважен предявения осъдителен иск по чл.432ал.1 КЗ за горницата над 25 000лв. до присъдения размер от 50 000лв., като обезщетение за неимуществените вреди, причинени на И. В. К., и в частта, с която са присъдени обезщетения за причинените му имуществени вреди за разликата над 1 391.64лв. до присъдените 2 783.27лв., и за разликата над 825лв. до присъдените 1 650лв., ведно със законните лихви върху сумите, считано от 27.ХІІ.2021год. до окончателното им изплащане. В посочените части жалбоподателят счита, че решението на ОС Пазарджик е неправилно, незаконосъобразно постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Счита, че първоинстанционният съд не е отчел наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца И. К. при настъпването на процесното ПТП. Неправилно обезщетението за неимуществени вреди е определено в завишен размер, в противоречие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Неправилно е определено обезщетението за имуществени вреди в размер на 2 783.27лв., представляващи разходи за лечение, тъй като по делото не са представени доказателства за извършени разходи за лечение в такъв размер. Неправилно е определено и обезщетението за имуществени вреди под формата на разходи за възстановяване на увредения при ПТП мотор Я.. Тъй като е налице тотална щета на мотора, то следвало да се изплати действителната му пазарна цена, но след като се приспадне стойността на запазените части и остатъчната стойност на мотора като скрап.
Самият пострадал е попречил на застрахователното дружество да определи обезщетението за причинените му имуществени вреди, като въпреки отправената му покана, не е предоставил мотор Я. за оглед от специалисти на застрахователя. Жалбоподателят моли да се отмени решението на ОС Пазарджик в обжалваните му части, като незаконосъобразно и необосновано и му се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции. В условия на евентуалност, моли да се намали размера на присъденото обезщетение на неимуществени вреди, както и съответните размери на присъдените разноски.
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирани 3 страни и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.
Пловдивският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбите доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:
Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.
По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивните жалби, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС.
Предмет на делото са предявени от ищеца И. В. К., ЕГН ********** от гр.П., ул."А.Б."№*, искове с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД срещу ответника ЗАД „ДБ.**“ АД гр.С., ЕИК***, с искане да му заплати обезщетение в размер на 90 000лв. за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, вследствие на получените от него телесни увреждания в резултат на настъпилото на 21.VІІІ.2021год. ПТП, причинено от водача Е.В.Г., ЕГН ********** при управление на лек автомобил „Д.Л.“ с рег.рег.***, за което е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица №*** при ответното застрахователно дружество, и сумата 6 783.27лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, представляващи разходи за консумативи за извършена операция, лекарства и възстановителни процедури, както и от увреждане на мотоциклета му „Я. В.**“ с рег. №**, ведно със законната лихва върху сумата 96 783.27лв., считано от датата на уведомяване на застрахователя – 4
27.ІХ.2021год. до окончателното и изплащане.
С оглед изложеното във въззивната жалба на ЗАД „ДБ.**“ АД гр.С. и във въззивната жалба на И. В. К., които обжалват решението на първоинстанционния съд частично, следва да се приеме, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която искът по чл.432ал.1 КЗ за изплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди е уважен за сумата 25 000лв., искът за изплащане на причинени му имуществени вреди е уважен за сумата 1 391.64лв., представляващи разходи за лечение и за сумата 825лв., представляващи нанесени вреди на мотор „Я.“ при ПТП, ведно със законните лихви върху сумите, считано от 27.ХІІ.2021год. до окончателното им изплащане, поради което в тази част спорът не е предмет на разглеждане от въззивната инстанция. Също така, на основание чл.298ал.1 ГПК, между страните е формирана сила на присъдено нещо относно механизма на ПТП, виновното противоправно деяние на водача на МПС Е.В.Г., ЕГН **********, причинените телесни увреждания на пострадалия ищец И. В. К. и причинната връзка между последните, деянието на водача и претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди, наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Д.Л.“ с рег.рег.***, управляван от Е.В.Г. при ответното застрахователно дружество по застрахователна полица №***, валидна към момента на настъпване на ПТП на 21.VІІІ.2021год..
Безспорно е по делото наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Д.Л.“ с рег.рег.***, управляван от деликвента Е.В.Г. към датата на настъпване на процесното ПТП- 21.VІІІ.2021год., при ответното застрахователно дружество ЗАД „ДБ.**“ АД гр.С. по застрахователна полица №***, валидна от 6.VІІ.2021год. до 6.VІІ.2022год..
В изпълнение на изискванията на чл.380 КЗ, ищецът И. В. К., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Г. Й., е предявил застрахователна претенция, с молба вх.№***год., по която в ответното застрахователно дружество е образувана щета№**. Но тъй като в законоустановения тримесечен срок- до 27.ХІІ.2021год., ответното дружество не му е изплатило застрахователно обезщетение за причинените 5 неимуществени и имуществени вреди от процесното ПТП, за ищеца е налице правен интерес да претендира по съдебен ред /чрез иск по чл.432ал.1 КЗ/ изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди, получени при процесното ПТП.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432ал.1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка «Гражданска отговорност» между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Или прякото право срещу застрахователя възниква само, доколкото възниква деликтно право срещу застрахования по застраховка «Гражданска отговорност» и в този смисъл то е функционално обусловено от последното.
Застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в този обем, в който отговаря и причинителят на щетата.
Искът се основава на следните установени по делото факти:
На 21.VІІІ.2021год., около 13:15 часа, в гр.П. е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил марка „Д.”, модел „Л.”, с peг.рег.***, управляван от Е.В.Г., ЕГН **********, движейки се по ул.“М.В.”, с посока от ж.п. Г., пред №**, извършвайки забранена маневра “обратен завой”, отнел предимството, като навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил правомерно движещия се мотоциклет марка “Я.”, модел “В.**”, с peг.№**, управляван от ищеца И. В. К., ЕГН **********.