Решение № 3016 от 20.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3016 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20221100112651 по описа за 2022 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] В искова молба от 30.11.2022 г. „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД (БАНК), чийто правоприемник е „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД (ОББ) , е заявила, че на 05.06.2019 г. е сключила с ответника К. И. договор за потребителски кредит за 52 250,00 лева. К. И. е усвоил кредита. Той е следвало да върне заетата сума, заедно с възнаградителната лихва на 120 месечни вноски.

[2] К. И. е заплащал месечните си погасителни вноски до 20.04.2020 г., но след това е преустановил плащанията. Затова на 05.05.2021 г. БАНК е уведомила К. И., че е обявила кредита за предсрочно изискуем, но плащане не е последвало.

1

[3] БАНК е подала до СРС заявление за издаване срещу К. И. на заповед за незабавно изпълнение за:

- 49 247,11 лева главница от 20.04.2020 г. до 05.05.2021 г. включваща и предсрочно изискуемата главница;

- 2 887,24 лева възнаградителна лихва от 20.03.2020 г. до 04.05.2021 г.;

- 478,53 лева обезщетение за забава върху падежирала главница от 20.04.2020 г. до 04.05.2021 г., като за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. обезщетение не се търси;

- 632,91 лева обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница от 05.05.2021 г. до 24.06.2021 г.;

- 36,00 лева разноски за уведомяване;

- законна лихва за забава от 25.06.2021 г. до изплащане на вземането.

[4] СРС е издал на БАНК заповед за изпълнение за търсените суми, както и за: 1 064,92 лева държавна такса; 49,96 лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е била връчена на К. И. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Затова СРС е указал на БАНК да предяви установителен иск в едномесечен срок. Ето защо БАНК моли съда да установи, че К. И. дължи посочените суми, като го осъди да му заплати и разноските по заповедното и исковото производство (исковата молба, л. 2-9).

2. На ответника

[5] К. И. е оспорил предявения иск чрез особения си представител адвокат Д.. Той е заявил, че:

1. не е била обявена предсрочната изискуемост, тъй като не са били спазени изискванията за връчване по чл. 47 от ГПК – имало е само две посещения на адреса и уведомлението не е било залепено на входната врата;

2. дори искът да е основателен, то е за по-малък размер (писмения отговор, л. 87-90).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

2

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ

СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

ТВЪРДЕНИЯ

НА

[6] На 05.06.2019 г. БАНК е сключила с К. И. договор за потребителски кредит. По него БАНК се е съгласила да предостави на К. И. 52 250,00 лева заем при лихва от 5,50% за първите 12 месеца, а след изтичането им, лихвата е била сбор от променлив референтен лихвен процент и надбавка от 5,370 пункта (договора, л. 14-15).

[7] БАНК и К. И. са уговорили и дължимото обезщетение за забава – наказателна лихва – което е било 10 пункта надбавка към дължимата лихва (договора, л. 17). Кредитът е следвало да бъде върнат на 120 месечни вноски от 20.07.2019 г. до 20.06.2029 г. (договора, л. 18).

[8] К. И. е усвоил кредита на 06.06.2019 г. (стр. 2 от заключението на вещото лице Х., л. 110). На 31.03.2020 г. К. И. е престанал да плаща вноски по кредита (стр. 2 от заключението на вещото лице Х., л. 110). Затова БАНК е подала молба до ЧСИ К. П. за връчване на книжа до К. И. за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. На 10.04.2021 г. ЧСИ П. е посетил адреса на К. И.. При позвъняване на входната врата на апартамента, никой не е отворил и ЧСИ П. е залепил уведомление по чл. 47 от ГПК на входната врата и е оставил такова в пощенската кутия.

[9] На 17.04.2021 г. ЧСИ П. повторно е посетил адреса. При позвъняването на входната врата на апартамента е отворил бащата на К. И., който е заявил, че синът му не е живеел на адреса повече от осем години, не е знаел актуалния му адрес и не е поддържал контакт с него. Тъй като бащата на К. И. не е позволил залепването на уведомление, ЧСИ П. е оставил такова в пощенската кутия на адреса (протокола за обстоятелства по връчване на книжа, л. 29).

[10] На 25.06.2021 г. БАНК е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу К. И. (заявлението, л. 66-69). С разпореждане 3 от 07.07.2021 г. СРС е постановил издаването в полза на БАНК срещу К. И. на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Те са били за:

- 49 247,11 лева главница плюс законната лихва от 25.06.2021 г. до изплащане на вземането;

- 2 887,24 лева възнаградителна лихва от 20.03.2020 г. до 04.05.2021 г.;

- 478,53 лева обезщетение за забава върху падежирала главница от 20.04.2020 г. до 04.05.2021 г.;

- 632,91 лева обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница от 05.05.2021 г. до 24.06.2021 г.;

- 36,00 лева разноски за уведомяване;

- 1 114,88 лева разноски в заповедното производство (заповедта за изпълнение, л. 70 и л. 70 - гръб).

[11] По молба на БАНК и въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, ЧСИ К. П. е образувал срещу К.

И. изп. дело № 20218520400152. ЧСИ П. е връчил на К. И. поканата за доброволно изпълнение пo реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК (съобщението, л. 71).

[12] На 15.11.2022 г. СРС е уведомил БАНК, че спира изпълнението на заповедта за изпълнение срещу К. И.. СРС е указал на БАНК да предяви иск срещу К. И. за установяване на вземането (разпореждането, л. 72 и л. 72 гръб).

[13] БАНК е заплатила: 1 064,91 лева държавна такса (л. 10); 4 909,66 лева за депозит за особен представител (л. 79); 450,00 лева за вещо лице (л.

104). Разноските на БАНК са за общо 6 424,57 лева. БАНК е била представлявана от юрисконсулт. К. И. не е направил разноски по делото.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

4

[14] БАНК е предявила иск по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване, че К. И. дължи главница и лихви по договор за заем. Искът е основателен.

1. По иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл.

240, ал. 1 от ЗЗД

[15] С договора за заем заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва (чл. 240, ал. 1 от ЗЗД). При неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнението заедно с обезщетение за забава (чл.

79, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. наличие на валиден договор за заем между БАНК и К. И., по който БАНК да е заемодател, а К. И. е заемополучател;

2. БАНК да е предала парите на К. И.;

3. К. И. да не е заплатил на БАНК главницата и лихвите, дължими по договора за заем.

[16] Съдът установи, че БАНК и К. И. са сключили валиден договор за заем, по който БАНК е бил заемодател, а К. И. заемополучател. БАНК е предоставила на К. И. 52 250,00 лева в заем. Съдът установи, че К. И. не е заплащал вноски по кредита и БАНК е обявила кредита за предсрочно изискуем на 05.05.2021 г.

[17] Съдът приема, че БАНК е обявила кредита за предсрочно изискуем, защото, когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на адреса, посочен по делото, се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, 5 като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението (чл. 47, ал. 1 от ГПК).

[18] В случая съдът установи, че при второто си посещение на адреса на К. И. ЧСИ П. е установил от бащата на К. И., че той е бил напуснал адреса преди повече от осем години. Затова ЧСИ П. не е следвало да извършва следващо посещение на адреса, а той е залепил уведомление на адреса при първото си посещение, а е оставил съобщение в пощенската кутия на адреса при двете си посещения. Ето защо съдът приема, че ЧСИ П. редовно е връчил уведомлението от БАНК до К. И. за обявяването на кредита за предсрочно изискуем и предсрочната изискуемост е настъпила.