Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260527 от 08.08.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2127/2019
Вид
Решение № 260527
Подписан
08.08.2022
В сила
05.09.2024
Състав
РАЙНА ГЕОРГИЕВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 593 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 243 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 244 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 249 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1, предл.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.18, ал.5 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.323, ал.1 · Наказателен кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София,08.08.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,

VI-19 състав в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ:

РАЙНА СТЕФАНОВА като разгледа търговско дело № 2127 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Х.“ ООД, с ЕИК ******** срещу Събирателно дружество „И.-Г.,

К. и Сие“, с ЕИК ********, с която са предявени обективно и кумулативно съединени главни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл.2 ЗЗД, вр. с чл. 243 ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от нарушаване на устен договор за заем за послужване от 20.10.2017 година на складово помещение, находящо се в гр.|София, ул. „********№ ** - за сумата от 25 100лв. - частичен иск за обезщетение за претърпените вреди - понесени загуби от негодни за употреба стоки, поради невъзможност да бъдат изпълнявани условията за съхранение на стоката (билкова тинктура „Пара 7“), находяща се в складово помещение на ул. „********№ 19, в общ размер от 43 520,00 лв, произтекли от нарушение на устно сключен на 20.10.2017 година договор за заем за послужване на складово помещение - ограничаване на достъпа до помещението, считано от 12.12.2018 година, където се съхраняват стоки, предназначени за продажба, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане на задължението; за сумата от 1

200,00 лв., представляваща обезщетение за вреди -претърпяна загуба от заплащане на парична неустойка по сключен договор от 04.12.2018 година с „И.“ ЕООД, ЕИК********, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане на задължението; за сумата от 35 667 лв., представляваща обезщетение за вреди-пропуснати ползи по договор за доставка от

04.12.2018 г. с „И.“ ЕООД, ЕИК********, по Протокол за доставка 09/2019 г.;

Протокол за доставка 10/2019 г.; Протокол за доставка 11/2019 г.; Протокол за доставка 12/18.02.2019 г.; Протокол за доставка 14/2019 г. и по проформа фактура №8/03.02.2019 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане на задължението;

Предявеният частичен осъдителен иск за сумата от 25

100 лева е съединен в условията евентуалност с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1, предл.2 ЗЗД, вр. с чл. 243 ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД за сумата от 8 960,00 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди–загуби , представляващи стойността на липсващите

3 500 бр. опаковки от билкова тинктура „Пара 7“ от складовото помещение, докато ответникът е осъществявал фактическа власт върху него, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане на задължението;

В условията на евентуалност, ако предявеният първи иск за вреди, представляващи претърпяна загуба по отношение на негодните за употреба стоки-билкова тинктура-Пара 7, находящи се в процесното складово помещение, бъде отхвърлен, поради липса на валидно възникнало договорно правоотношение, ищецът моли съдът да осъди ответника да заплати тази сума на основание чл.45 ЗЗД-генерален деликт-непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба.

Ищецът твърди, че е търговско дружество, образувано от трима съдружници (наследници на починалия съдружник при ответникаК.Г.) с предмет на дейност производство и дистрибуция на хранителни добавки, билкови екстракти и хомеопатични продукти и адрес на управление ***. В исковата молба се излагат твърдения за наличие на облигационни отношения с ответника по договор за заем за послужване, сключен в устна форма на 20.10.2017 година /съгласно уточнителна молба вх.№ 61477 от 30.06.2020 година/.

Поддържа се, че по силата на този договор ответното дружество предоставило на ищеца правото на безвъзмездно ползване на складово помещение на сутеренния етаж, в собствена на ответника сграда, находящо се в гр. София, ул. „********№ 19. Посочва се, че за това складово помещение ищцовото дружество притежава удостоверение за регистрация на склад за търговия на едро с храни от неживотински произход № 47602/11.07.2018 г. Излага, че ползва безвъзмездното складовото помещение с оглед обстоятелството, че ½ ид.ч. от сградата е дарена на ответника от съдружника в ответното дружествоК.Г. и съпругата му Н.Г.а-съдружник в ищцовото дружество, а цялата сграда служи за задоволяване нуждите на двамата съдружнициК.И.Г. и Я.И.К. в ответното дружество, семействата им и други дружества собственост на семейство Г.и. След смъртта на съдружникаК.Г. между наследниците му и другия съдружник при ответника-Я.К., възникнал спор по повод встъпване на наследниците в членство с ответното събирателно дружество. Поради влошените отношения между страните, преживелият съдружник Я.К. неоснователно отказвал да допусне наследниците на починалия съдружник до сградата в гр.

София, ул. „*******и препятствал ползването на отделни помещения за осъществяване на търговска дейност на дружествата, собственост на семейство Г.и.

Ищецът твърди, че на 12.12.2018 година Я.К., действащ в качеството си на управител на ответното дружество, насилствено и по скрит начин ограничил достъпа до складовото помещение, ползвано от ищеца. Управителят на ищцовото дружество нямал достъп до складовото помещение, в което се съхраняват стоки на дружеството, предназначени за продажба, в т.ч. 17 000 бр. опаковки от продукта „Пара 7“ с единична продажна цена на едро чрез дистрибутор от 20,00 лв. без ДДС и на дребно – 25,00 лв. без ДДС. За изработката на 18 378 бр. от продукта ищецът твърди, че е заплатил на „В.Б.И.с ЕИК*******, по договор за изработка от 13.07.2017 г., сумата от 14 688,00 лв. с ДДС по фактура №174/11.01.2018 г. и сумата от 30 355,20 лв. с ДДС по фактура №175/11.01.2018г. Стойността на суровината, от която са произведени 18 378 бр. „Пара 7“ и която ищцовото дружество предало на производителя била в размер на 2 106 лв.

Моли съда да приеме, че стойността на една опаковка от продукта „Пара 17“ възлиза на 2,56 лв.

Излага се в исковата молба, че до 10.12.2018 година ищцовото дружество осъществява „Система за самоконтрол“ като след тази дата, поради ограничаване на достъпа до помещението, ищецът нямал възможност да ползва скала и да изпълнява условията за съхранение на стоката – билкова тинктура „Пара 17“. Поддържа се, че в резултат от горното ищецът е в невъзможност да гарантира съответствието на стоката с изискванията на закона, поради което последният е препятстван да представи билковата тинктура за консумация и е длъжен да я унищожи. Ищецът твърди, че на 20.12.2018 година отправил по реда на чл.18, ал.5 ЗЧСИ покана до управителя на ответника - Я.К., за незабавно предаване на ключовете от складовото помещението в гр.

София, ул. „********№ 19, в което се съдържат стоките - билкова тинктура „Пара 17“. Сочи, че въпреки поканата достъп не бил осигурен. На 15.05.2019 година бил съставен констативен протокол по реда на чл. 593 ГПК от нотариус Н. с рег. № 142 в НК, в който се съдържа изявление на Я.К., че през декември 2018 г. е заключил външната стъклена врата на фитнеса, от където се осъществява достъп до складовото помещение и не допуска никого до него, за да нямат достъп до помещенията и хората, които влизат в сградата, както и че е заключил външните врати и на други помещения в сградата на същия и други етажи. В протокола било отразено, че на 15.05.2019г. складът не могъл да бъде отключен, а К. се противопоставил вратата да бъде отключена от явилия се ключар. На 21.05.2019г. складовото помещение е отворено с помощта на ключар и наличната стока е преброена, за което е съставен втори констативен протокол от нотариус Н.. Установена била складова наличност от 270 кашона стока, собственост на ищеца.

Ищецът сочи, че по инвентаризационен опис№ 1 в процесното складово помещение са били налични: към 04.09.2018 година - 17 850 бр. опаковки от продукта „Пара 7“; към 10.12.2018 година – 17 000 бр. опаковки от продукта „Пара 7“; към 21.05.2019 година – 13 500 бр. опаковки от продукта „Пара 17“.

Твърди, че за периода, в който ответникът чрез законният си представител е осъществявал фактическа власт върху помещението, от него са изчезнали 3 500 бр. опаковки от продукта „Пара 17“.

Излага, че от датата на отнемане на фактическата власт върху процесното складово помещение и съдържащите се в него стоки, ищецът не е могъл да изпълни сключени договори, по който се е задължил да извършва доставка на продукта „Пара 17“, както следва: 1.) договор за покупко-продажба с „И.“ ЕООД, ЕИК ********за доставка на 1000 бр. опаковки от „Пара 17“ на обща стойност 20 000,00 лв. без ДДС, като за неизпълнението на договора ищецът заплатил неустойка в размер от 1 200,00 лв.; 2.) Поръчка, обективирана в протокол за доставка 09/2019г. за доставка на 100 бр. от „Пара 17“ на обща стойност 2 000,00 лв. без ДДС; 3.) Поръчка обективирана в протокол за доставка 10/2019г. за доставка на 100 бр. от „Пара 17“ на обща стойност 2 000,00 лв. без ДДС; 4.) Поръчка обективирана в протокол за доставка 11/2019г. за доставка на 100 бр. от „Пара 17“ на обща стойност 2 000,00 лв. без ДДС; 5.) Поръчка обективирана в протокол за доставка № 12/18.02.2019г. за доставка на „Биобаланс“ ЕООД 200 бр. от „Пара 17“ на обща стойност 4 000,00 лв. без ДДС; 6.) Поръчка обективирана в протокол за доставка № 14/2019г. за доставка на 100 бр. от „Пара 17“ на обща стойност 1 667,00 лв. без ДДС; 7.) Поръчка обективирана в фактура № 8/03.02.2019г. за доставка на 200 бр. от „Пара 17“ на обща стойност 4 000,00 лв. без ДДС.

Твърди, че предвид обстоятелството, че ищецът следва да осъществява самоконтрол по отношение на стоките, както и поради това че от 12.12.2018 година няма достъп нито до складовото помещение, нито до стоката, ищцовото дружество не може да носи отговорност за качеството и безопасността на продуктите, поради което е длъжно да унищожи стоката.

Моли съдът да уважи исковете. Представя доказателства. Претендира разноски.

В срок е постъпил отговори на исковата молба. Ответникът счита исковете за допустими, оспорва ги като неоснователни и недоказани. Поддържа, че в началото на 2018 г. ответното дружество предоставило на Н.Г.а /съпруга на съдружникаК.Г./ за лично временно и безвъзмездно ползване складово помещение с площ от 9 кв.м, за да прибере временно получена от нея стока. Излага, че съдружникът Я.К. нямал ясна представа за складираните в помещението стоки. Всички 3 бр. ключове от вратата на складовото помещение били предоставени на Н.Г.а от служител на ответника. Оспорва, че в резултат на влошените отношения наследниците нямат достъп до посочената сграда на дружеството – ответник. Поддържа, че отправените от управителя на ответното дружество покани от 02.07.2018 г. и от 14.09.2018 г. до Н.Г.а да освободи използваните от нея помещения в сградата не дали резултат, поради което със Заповед № 51/21.09.2019 г. на управителя Я.К. бил регулиран достъпа до офисната част на сградата на дружеството.

Твърди, че наследниците на починалия съдружник имат достъп до собствената на ответника сграда, находяща се гр. София, р-н Красна поляна, ул. „********№ 19, вкл. живеят в един от апартаментите в тази сграда /без противопоставяне на ответното дружество до един момент/, без да заплащат наем, разходи–ток, вода, почистване, режийни.

Ответникът твърди, че поради среднощни влизания в сутерена на сградата, внасяне и изнасяне на имущество от наследниците на Г., в края на м. 11.2018 г. ответното дружество поставило камера в коридора, от който се осъществява достъп до процесното складово помещение. Сочи, че на 03.12.2018 г.И.Г. отместил камерата и прекратил видео-наблюдението на достъпа до складовото помещение.

Излага, че поради бездействието на Н.Г.а, неяснотата за съхраняваните в склада вещи и нарушеното видео-наблюдение, на 12.12.2018г. управителят К. издал Заповед № 57 за достъп до процесното складово помещение, само след негово разрешение.

На 20.12.2018 г. на ответното дружество било връчено изявление от ищеца за незабавно предоставяне на ключове от складовото помещение собственост на ответника, с твърдение, че в същото се съхранява имущество на ищеца на стойност 500 000,00 лв. Счита, че по същество поканата представлявала искане да се предостави владението, а не искане за достъп до собственото на ответника складово помещение.