Решение № 17857 от 18.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17857 гр. София, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110142588 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основаниечл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на „Т С” ЕАД срещу С. В. Т., с която са предявени искове за установяване дължимостта на сумите, както следва: сумата 1846,98 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 1.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С*****, аб.№ 251330, ведно със законна лихва за период от 20.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 335,30 лв., представляваща обезщетение за забава за период от 15.08.2021 г. до 11.10.2023 г., сумата 28,24 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 1.03.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 20.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 7,28 лв., представляваща обезщетение за забава за период от 15.11.2020 г. до 11.10.2023 г., за които му е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57907/2023 г. по описа на СРС, 182- ри състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр. С*****, аб.№ 251330, като ответника има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че ответникът като собственик на топлоснабдения имот, има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, последният е изпаднал в забава, с оглед на което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът С. В. Т. не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.

1

В проведеното съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове.

Ответникът С. В. Т., чрез назначения особен представител адв. Р., оспорва иска по основание и размер, не оспорва, че в процесния имот през исковия период е доставена топлинна енергия в размер на претендираната от ищеца стойност, като релевира възражение за частично погасяване на вземанията на ищеца по давност.

Третото лице-помагач „Н“ АД не взема становище по предявените искове.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. На 7.11.2023 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57907/2023г. по описа на СРС, 182 състав в полза на „Т С“ ЕАД срещу С. Т. за претендираните с исковата молба вземания.

Заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.

5 ГПК, поради което на ищеца са дадени указания на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Исковата молба за установяване на вземанията по издадената заповед е депозирана в едномесечния срок.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.153 ЗЕ вр. чл. 5 ЗН:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

С окончателния доклад по делото е отделено като безспорно между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелството, че през исковия период в процесния имот е доставяна топлинна енергия, възлизаща на претендираната от ищеца сума.

От приетия по делото нотариален акт № ***/1981 г. се установява, че ответникът е съсобственик от процесния недвижим имот - апартамент 53, находящ се в гр. С***** заедно с В Т. М при квоти както следва С. Т. – 8/10, а В М – 2/10. От представеното удостоверение за наследници от 2011 г. на починалия на 03.10.2000 г. В М се установява, че негови наследници са съпруга Л Ма (починала на 12.09.2009 г.) и 2 син С. Т.. Следователно при тези данни ответникът е единствен собстевник процесния ап. 53 през исковия период.

С молба-декларация за откриване на партида от 23.08.2002 г. С. Т. отправя искане да бъде открита партида съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия на „Т С“ ЕАД за процесния топлоснабден имот апартамент 53, находящ се в гр. С*****, като семейството се състои от четири члена, топлата вода ще се заплаща по показания, а предишен абонат е бил В Т. М.

Съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. По аргумент за по-силното основание няма пречка само един от съсобствениците да сключи договор за продажба за топлинна енергия за съответния индивидуален обект на правото на собственост, в която хипотеза би дължал заплащане на цялата сума за потребена топлинна енергия.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В настоящия случай от представената по делото молба – декларация, се установява, че С. Т. е отправил изрично волеизявление за сключване на индивидуален договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот апартамент № 53, находящ се на адрес: гр. С*****, на негово име, което е прието от ищеца, видно от представените по делото изравнителни сметки и документ за годишен отчет, издадени на името на ответника, депозирани от третото лице-помагач.

По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че трето лице е подало искане до ищеца за откриване на партида за имота.

От гореизложеното следва изводът, че през периода от м.05.2020 г. до 30.04.2022 г. между страните е било налице облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно представената молба-декларация за откриване на индивидуална партида на името на ответника, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на потребената топлинна енергия по арг. от чл. 153 ЗЕ за исковия период.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че за периода 05.2020 г. – 30.04.2022 г. ответникът е бил потребител на доставяната до имота топлинна енергия, поради което и дължи заплащането на възникналите задължения за това.

Не е формиран между страните спор относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот. Това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност и от представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договори за извършването й, както и от представените от третото лице-помагач отчетни документи, носещи подпис за клиента, и индивидуални справки за дялово разпределение.

Между страните не е формиран спор относно доставката на топлинна енергия в имота през процесния период, нито относно стойността на доставеното количество топлинна енергия. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в процесния имот е доставяна топлинна енергия през исковия период в размер на твърдяната от ищеца стойност, възлизащо общо на сумата 1846,98 лв.

3

Не се твърди, а и несе доказва ответникът да е заплатил посочената сума.

По възражението за погасяване на вземанията по давност съдът намира следното:

Съдът намира, че така заявеното от ответника възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания е преклудирано като несвоевременно заявено. Същото е релевирано в първото по делото заседание. Съгласно задължителните постановки на ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти, като последното се отнася и за възраженията за погасителна давност. Същите се преклудират в посочения срок, доколкото по естеството си не могат да се основават на нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на иска давността се прекъсва. Следва да се посочи, че ответникът не е депозирал отговор на искова молба, макар същата да му е редовно връчена. Ето защо съдът намира, че не следва да разглежда възражението на ответника за погасяване по давност на част от вземанията на ищеца.

По претенцията за цена на услугата за дялово разпределение:

С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от взетото решение.