Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 281 от 07.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 1086/2024
Вид
Определение № 281
Подписан
07.03.2025
Състав
Николай Грънчаров, Вили Дацов, Владимир Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 76 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 281 гр. Благоевград, 07.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20241200501086 по описа за 2024 година

Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК .

Производството е образувано е по въззивна жалба на М. Х. У., ЕГН **********, подадена чрез адв. Р. И. К. срещу Решение № 500257 от 06.07.2024 г. по гр. д. № 358/2020 г. на Районен съд Разлог. С обжалвания съдебен акт:

1/ на осн. чл. 193, ал. 3 ГПК е признато за недоказано, че представеното по делото Решение № 1422/26.04.2001 г. на ПК-Я., е неистински документ;

2/ допУ.то е извършването на съдебна делба върху следните недвижими имоти:

Поземлен имот с идентификатор *** град Я., община Я., обл.

Б., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-722/15.10.2019 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, зА.гащо поземления имот – няма данни за изменение, адрес на поземления имот град Я. местността „Б.“, с площ 4806 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Ливада, категория на земята 9, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план 102004;

Поземлен имот с идентификатор *** град Я., община Я., обл.

Б., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-722/15.10.2019 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, зА.гащо поземления имот – няма данни за изменение, адрес на поземления имот град Я. местността „Б.“, с площ 14999 кв.м., с трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, отдел/под отдел 53/я с площ от 12657 кв.м. иглолистни / склопена култура и отдел/подотдел 53/щ с площ от 2341 кв. м. иглолистни / склопена култура, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план 720011;

Поземлен имот с идентификатор *** град Я., община Я., обл. Б., 1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-722/15.10.2019 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, зА.гащо поземления имот – няма данни за изменение, адрес на поземления имот град Я. местността „Я.“, с площ 6444 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване: Ливада, категория на земята 9, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план 039003;

Поземлен имот с идентификатор *** град Я., община Я., обл.

Б., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-722/15.10.2019 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, зА.гащо поземления имот – няма данни за изменение, адрес на поземления имот град Я. местността „Я.“, с площ 1039 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване: Ливада, категория на земята 8, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план 034041, между следните съделители при квоти, както следва: У. Р. Л., Н. И. Л. и А.

И. Л. – общо 1/6 ид. част; И. Ю. А. и М. Ю. А. – общо 1/6 ид. част; Р. Х. И. – 1/9 ид. част; Т. Х. Ц. – 1/9 ид. част; М. Х. У. – 1/9 ид. част; С. А. Д. – 1/3 ид. ч. от имот № 034041 и имот № 039003; Е. В. Я. – 1/3 ид. ч. от имот № 102004 и № 720011, от която 1/9 ид. част при режим на СИО със съпругата му Н. А. Я..

3/ не е допУ.та до участие в делбата на описаните имоти Д. У. К., ЕГН **********;

4/ отменен е на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение и наследство № *** г. на нотариус М.

К. № 553 в РНК, с район на действие РРС, издаден по обстоятелствена проверка, вх. регистър № 43, Акт № 20, Том I, дело № 13 на Служба по вписванията Разлог, с който е признато на М. Х. У., ЕГН **********, правото на собственост върху описаните в акта недвижими имоти до размера над 1/9 ид. част от правото на собственост върху имоти с № 039003, № 034041, № 102004 и № 720011.

Във въззивната жалба жалбоподателят навежда доводи за недопустимост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочи, че в о.с.з., проведено на 12.10.2015 г. по гр.д. № 21/2015 г. по описа на РС Разлог по искане на ответника съдът е конституирал като страна по делото Д. У. К.. Поддържа, че същата е починала по време на делото, поради което с определение № 168 от 14.01.2019 г. по в.гр.д. № 771/2018 г. на ОС Благоевград на осн. чл. 227 ГПК като страна по делото са конституирани А. С. К. и Д. С. М.. Поддържа, че след като е било обезсилено първото постановено решение на районния съд и делото е било върнато за ново разглеждане, съдът не е призовал конституираните наследници на Д. К.. Жалбоподателят счита, че поради неучастието на всички сънаследници в делото за делба съдебното решение е недопустимо.

Поддържа, че решението е частично недопустимо, понеже съдът се е произнесъл по частично недопустим иск за делба по отношение на ПИ с № 720011. Смята, че този имот следва да се изключи от производството за делба.

Посочва, че с исковата молба се иска четири имота, наследствени от Ю. Ю. У.

/В. А. У./, да се поделят между неговите наследници при определени квоти.

Намира, че по делото са събрани множество писмени доказателства, въз 2 основа на които се установява, че този имот е възстановен от ОСЗ гр. Я. като собствен на Х. Х. У., ЕГН **********, който е баща на ответника М. У. и е различено лице от наследодателя Ю. Ю. У. /В. А. У./, починал на *** г. Сочи, че Ю. У. е баща на Х. Х. У., ЕГН ********** и дядо на ответника. Навежда, че наследниците на двете лица са различни. Сочи, че с исковата молба е представено Решение № 1422 от 25.04.2001 г. на ПК-Я. (л. 24 от гр.д.№21/2015 г. на РС Разлог) за възстановяването на този имот на наследници на Ю. Ю. У..

Сочи, че относно това доказателство е било открито производство по чл. 193 ГПК. Посочва, че ищците са представили друго решение на ПК за възстановяване на този имот, със същия номер и дата, но с различно съдържание от представеното с исковата молба – Решение № 1422 от 25.04.2001 г. (л. 146 от гр.д. №21/2015 г. на РС Разлог) на името на Х. Х. У., ЕГН **********, в което е описано, че той е заявител на имота, на него е признато правото на собственост и на него е възстановено същото. Това решение е било вписано в Служба по вписванията при Районен съд- Разлог.

Сочи, че по делото е прието като доказателство Заявление от името на Х.

Х. У., ЕГН ********** за възстановяване на името на Х. Х. У., ЕГН ********** на имот в м. „Б.”, с площ от 15 дка. (л.162 от гр.д. №21/2015 г. на РС Разлог). Счита, че е доказана неистинността на оспореното решение.

Намира, че от писмените доказателства се установява, че имот в м. „Б.“, с площ от 15 дка. е собствен единствено на наследниците на Х. Х. У., роден * г.

(ответникът М. У., Р. И. И. и Т. Х. Ц.), като всеки наследник има по 1/3 от имота и ответникът до днес владее своята част. Оспорва извода на районния съд във връзка с производство по чл. 193 от ГПК, че с документа, находящ се на л. 162, Х. Х. У. е подал заявление за възстановяване правото на собственост върху гори и земи от горския фонд като наследник на Ю. Ю. У.. Счита, че от заявлението е видно, че заявител и собственик е едно и също лице – Х. Х. У..

Затова смята, че относно този имот решението е недопустимо и че същият не следва да се допуска до делба, понеже не е бил притежаван от наследодателя на страните Ю. Ю. У..

Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е определил имотите, които са предмет на делбата, съделителите и квотите, които те притежават в съсобствеността. Смята, че имотът - гора в м. „Б.“, с площ от 15 дка не следва да се разглежда в настоящото производство, защото не е собственост на общия наследодател Ю. Ю. У.. Оспорва изводите на районният съд, че ответника не е собственик на ½ ид. ч. и на 1/3 ид. ч. от конкретни имоти на основание наследство и давностно владение, за които е издаден нотариален акт по чл.

587, ал. 2 ГПК. Изразява несъгласие с изводите на съда, че ответникът не е демонстрирал с конкретни действия на другите наследниците, че се счита за собственик на претендираните от него ид. ч. и че е отрекъл и отблъснал тяхното право на собственост. Оспорва извода на съда, че действията на ответника са представлявали действия по обикновено управление на имотите.

Намира, че е доказано владение от страна на ответника, годно да породи последиците на придобивната давност. Относно квотите за имота, представляващ гора в м. „Б.“, с площ от 15 дка., сочи, че районният съд е приел, че Х. У. е подал заявлението в качеството му на наследник.

Жалбоподателят посочва, че с исковата молба се твърди, че относно имота № 102004, в местността „Б.“ и имота № 034041 в местността „Я.” се претендира съсобственост при следните квоти: И. Л. – 1/6; Баде А.а – 1/6; С.

Д. – 1/3 и М. У. – 1/3 ид.ч. Ищците сочили, че ответникът е придобил своята 3 идеална част по дарение от неговия баща Х. Х. У.. Въззивникът поддържа, че този факт е верен, въз основа на Нотариален акт № *** г. по описа на нотариус С. В., с рег. № 489, вписан в НК – София, с район на действие Районен съд Разлог. Счита, че въз основа на този договор ответникът е собственик на 1/3 ид. ч. от тези имоти, като за целта представя посочения нотариален акт. Сочи, че този договор е бил представен по делото, след като то е било върнато за разглеждане, но съдът не го е приел. Смята, че това е процесуално нарушение, тъй като съдът неоснователно е остави без уважение искането за неговото приемане.

Жалбоподателят посочва, че в отговора на исковата молба претендира други ид. ч., описани в констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. Затова счита, че ако съдът беше отчел наличието на тази сделка, с която бащата на ответника му дарява 1/3 ид. ч. от три от процесните имоти, дори и при отхвърляне на претенцията за ид. ч. въз основа на наследство и давностно владение, е следвало да ги уважи 1/3 ид. ч., а не за 1/9 ид. ч.

Жалбоподателят поддържа, че описаното дарение не се оспорва от страните по делото и че съдът е следвало да го съобрази в своето решение и е определил други квоти. Навежда, че ищците са описали този факт в исковата молба, а ответникът не го е оспорил в отговора.

Намира, че не е съобразено писменото доказателство Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г., според който Д. У. К. дарява своите 1/3 ид. ч. на Е. В. Я. и на С. А. Д.. Затова счита, че не са определени правилно квотите на Е. Я. и на С. Д.. Намира за неправилно отбелязването в диспозитива на съдебното решение относно имот № 72001, че квотите на Е. Я. са 1/9 ид. ч. при режим на СИО със съпругата му Н. А. Я., която е оттеглила своя иск.

Въззивникът счита, че в решението липсват мотиви относно направеното от него възражение по чл. 76 ЗН, поради което намира решението в тази му част за неправилно.

Жалбоподателят моли да се прекрати производството относно ПИ с идентификатор ***, номер по предходен план 720011, като недопустимо. Той моли да се отмени обжалваното решение поради това, че не са участвали всички съделители и да се върне делото за произнА.не от първоинстанционния съд или да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск за делба, като съдът се произнесе според квотите, посочени в отговора на исковата молба. На осн. чл. 266, ал. 3 ГПК жалбоподателят представя и моли да се приеме: Нотариален акт за дарение № *** г.; Протокол за въвод във владение от 01.06.2005 г.; Скица № 591/27.04.2001 г. на имот № 72011, м. „Б.“.

Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е допустима, понеже е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Въззивният съд следва да провери дали препис от въззивната жалба е връчен на всяка насрещна страна.

Исковата молба е предявена на 13.01.2015 г. от ищците Е. В. Я., ЕГН **********, Н. А. Я., ЕГН **********, И. А. Л., ЕГН **********, Б. А. А.,