Определение № 6020 от 09.03.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6020 гр. С., 09.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА

ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20211110132438 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.

При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното.

Производството по делото е образувано по предявени от Х. Б. АНЧ. против „Т.А. *****“, чрез „Т.А. *****“, търговско представителство, обективно и субективно съединени осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 8, т. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и Съвета за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 5 424,92 евро, включваща заплатена цена на полет с направление *****/ от 12.03.2019 г. на стойност 3 244 евро, както и заплатена цена на обратен полет **** от 14.03.2019 г. на стойност 2 180,92 евро, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 08.06.2021 г. до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 19 от КОНВЕНЦИЯ за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз вр. чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 5 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца във връзка с невъзможността да се осъществи прекачване от полета с направление *** на полета с направление *** от 13.03.2019 г. № ЕК ***, както и притеснение относно състоянието на съпругата му, която е пътувала с него и на летището в Д. си ударила крака, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 08.06.2021 г. до окончателното плащане;

В исковата молба и молба от 15.07.2021 г. се твърди, че ищецът и съпругата му закупили самолетни билети за полет *****/ от 12.03.2019 г. на стойност 3 244 евро, като в И. се осъществява прекачване и крайното местоназначение е остров М./Р.С.//.

Полетът се осъществява от ответника. Ищецът и съпругата му били организирали 1 почивка за периода 13 – 23.03.2019 г. в хотел „Четири сезона“ на остров М./Р.С.//.

Ищецът се явил на летище С. на изхода за излитане на полет № ТК *** от 12.03.2019 г. по направление С. - И. навреме и се снабдил с бордна карта. Полетът обаче закъснял с около два часа, поради което ищецът и съпругата му изпуснали следващия полет № ТК *** по направление И. – Р. С.. Ответникът предложил премаршутиране, което да се осъществи чрез полет № *** от 13.03.2019 г. по направление И. – Д. и втори полет по направление Д. - остров М./Р.С.// № ***. Полет № *** по направление И. – Д. следвало да кацне по разписание на 14.03.2019 г. в 1,05 часа + 4 часа /4 часа часова разлика между Д. спрямо Гринуич/, но вместо това закъснял с 4 минути и кацнал в Д. на 14.03.2019 г. в 1,09 часа + 4 часа. Освен това според ищеца прекачването на следващия полет е било изначално обективно невъзможно поради това, че на първо място самолетът, изпъняваща полет № ***, е рулирал 20 минути след кацането и на второ място е кацнал на терминал 1, а следващият полет излита от терминал 3. На ищеца и съпругата освен това му не било оказано съдействие. Освен това в усилието си да стигнат навреме съпругата на ищеца си ударила крака. Като резултат ищецът не могъл да се качи на полет по направление Д. - остров М./Р.С.// № ***, който по разписание излита от летище Д. в 02,30 часа на 14.03.2019 г. Ищецът твърди, че ответникът не му предложил второ премаршутиране, като обяснил, че нямало възможност да се преиздадат билетите. С оглед на това ищецът и съпругата му били принудени да си закупят нови билети за полет Д. – И. – С. от 14.03.2019 г. на стойност 2 180,92 евро и да се върнат в България. Почивката останала неосъществена, а вследствие на пропускането на полет по направление Д. - остров М./Р.С.// № *** ищецът претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение за състоянието на съпругата му, която си ударила крака и за която се чувствал отговорен; в чувство на несигурност дали ще се върнат успешно в родината; срам и унижение от това, че не се отнасят към сях с необходимото уважение; ад и гняв, че ответникът не е доставил услугата. Във връзка с това претендира на осн. чл. 19 от КОНВЕНЦИЯ за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз вр. чл. 49 ЗЗД сума в размер на 5 000 лева за неимуществените вреди и на осн. чл. 8, т. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 сума в размер на 5 424,92 евро – сбор от цената на първоначалния билет от 3 244 евро за полет С. – остров М., което пътуване /полет/ е изгубил предназначението си в цялост, и цената от 2 180,92 евро на обратен еднопосочен полет **** от 14.03.2019 г.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба /25.10.2021 г. е първият присъствен ден след 23.09.2021 г./. Ответникът не спори, че ищецът закупил билет за полет С. – И.- Д. на стойност 3 244 евро, изпълняват от ответника, както и билет от 2 180,92 евро за обратен еднопосочен полет **** от 14.03.2019 г. Не спори и че полет № ТК *** С. - И. от 12.03.2019 г. е закъснял с около два часа, именно поради което ищецът е пропуснал втория полет № *** по направление – И. – Р. С.. Не оспорва и че полет № *** по направление И. – Д. е изпълнен със закъснение от 4 минути, както и че ищецът не е осъществил превоза Д. – С. и се върнал в България.

Ответникът обаче оспорва първия иск по твърдения, че между кацането на полет 2

№ *** по направление И. – Д. дори и със закъснение от 4 минути на 14.03.2019 г. в 01,09 часа и излитането на полет № *** Д. - о-в М. по разписание от 02,30 часа на същия ден е имало достатъчно време, а именно 1 и 21 минути. Според информация, подадена от летище Д. в система Троя, необходимото време за прекачване, включващо кацане, рубиране, предвижване и качване, е от 1,15 минути. Сочи, че неуспехът на ищеца да се прекачи на полет № ЕК *** се дължи на обстоятелства, за които ответникът не отговаря, а именно – травмата на съпругата на ищеца в крака. Оспорва да е налице връзка между евентуално поведение на ответника и настъпилата невъзможност ищецът да се качи на втория полет. На второ място, сочи че ищецът сам е избрал да се върнат в България и не е поискал по никакъв начин ново премаршутиране, което е било напълно възможно. Авиокомпания Емирейтс /съконтрахент на ответника/ изпълнява по два полета дневно по направление Д. – о-в М., както е било на процесната дата. Сочи се в отговора, че ищецът не е поискал премаршутиране или презаверка на билета. Билет по направление Д. - С. е четири пъти по-евтин от закупения от ищеца билет за връщане, а именно би бил 1 590 дирхама /= 400 евро/. Искът се оспорва по размер над сумата от 400 евро в частта относно билета за обратен полет от 2 190,92 евро. На следващо място, сочи се в отговора, че ако ищецът беше поискал презаверка на първоначалния билет, който е бил двупосочен, то връщането му е щяло да се осъществи въз основа на вече закупения билет. Оспорва първия иск по основание и размер изцяло. Твърди съпричинаване- сочи, че ако ищецът беше предпочел да продължи почивката си и да се качи на друг полет на Емирейтс до С., то почивката не би загубила предназначението си; разходите не биха били сторени; ако ищецът беше презаверил билета в частта относно връщането, то връщането би се осъществило без допълнителни разходи.

Относно втория иск ответникът оспорва да са претърпени вреди, както и да е имало унизително или пренебрежително отношение към ищеца. Оспорва иска и по размер.

Съдът намира, че двата иска са подсъдни на СРС. Според чл. 3, § 1, б. А от Регламента, то той се прилага за пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на държава-членка, към която Договорът се прилага – в случая полетът е излетял от летище С.. Относно втория иск е приложима КОНВЕНЦИЯ за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз. Според чл. 1, т. 1 от нея то тя се прилага за всякакъв международен превоз на хора, багаж или товари, извършван с въздухоплавателно средство срещу възнаграждение. Международен превоз според чл.

1, т. 2 представлява всеки превоз, при който съгласно договора между страните мястото на заминаване и местоназначението независимо дали има прекъсване на превоза или претоварване се намират на териториите на две държави - страни по конвенцията. Първоначалният и премаршутираният полет е с направление С. – о-в М., Р. С.. Р. България е ратифицирала конвенцията на 25.06.1949 г. и същата е в сила считано от 23.09.1949 г. Р. С. е ратифицирала конвенцията на 24.06.1980 г. и същата е в сила считано от 22.09.1980 г. Р. Т. също е ратифицирала конвенцията на 25.03.1978 г.

Според чл. 33, т. 1 от конвенцията дело за обезщетение трябва да се заведе по избор на 3 ищеца на територията на една от държавите - страни по конвенцията, било пред съда по постоянно седалище на превозвача, или по неговото основно място на дейност или по мястото на дейност на превозвача, чрез което е сключен договорът, или пред съда в местоназначението. В случая ищецът е избрал СРС, като ответникът има представителство в С., където е закупен билетът / мястото на дейност на превозвача, чрез което е сключен договорът/.

П о първия иск страните не спорят, че: 1. ищецът е закупил двупосочен билет /т.е. между него и ответника е сключен договор/ относно осъществяването на полет с направление С. – И.- Р. С., о-в М. на обща стойност 3 244 евро; че този превоз се осъществява с два полета, съответно полет № ТК *** С. - И. от 12.03.2019 г. от 21,20 часа, който е закъснял с около два часа, и полет № ТК *** И. – о-в М. от 13.03.2019 г., 01,50 часа, който ищецът е пропуснал именно във връзка със закъснението на полет № ТК ***; че ищецът се е явил навреме на изхода на полет № ТК *** и има бордна карта за този полет; 2. че ищецът поискал и съотв. ответникът е предоставил премаршутиране посредством полет с направление И. – Д. – о-в М., което съставлява премаршрутиране при сравними транспортни условия, до техния краен пункт на пристигане при първа възможност по см. на Регламента; че полет № *** Д. – о-в С. се изпълнява от Емирейтс / съконтрахент на ответника/ и по разписание излита от Д. в 2,30 часа на 14.03.2019 г.; че полет № *** И. – Д. е изпълнен със закъснение от 4 минути – кацнал е в 1,09 часа на 14.03.2019 г. в Д.; че ищецът не е осъществил превоза Д. – С. с полет № ЕК *** и се върнал в България; 3. че ищецът е закупил на стойност 2 180,92 евро обратен полет **** от 14.03.2019 г.

По този иск в тежест на ищеца е да докаже, че: 1. ищецът е пропуснал полет № *** Д. – о-в С. поради / в пряка връзка/ с обстоятелства, за които вина има ответникът, а именно сочените от него че прекачването на следващия полет е било изначално обективно невъзможно; че самолетът, изпълняващ полет № ***, е рулирал 20 минути след кацането и е кацнал на терминал 1, а следващият полет излита от терминал 3; закъснението от 4 минути; 2. ответникът му е отказал премаршутиране, като ищецът е поискал такова по надлежния ред от ответника /като за второто съдът му указва на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, не не сочи никакви доказателства/; 3. че изпълнението на полета до о-в С. е изгубило предназначението си за ищеца; 4. размера на иска.

По този иск в тежест на ответника е да докаже, че е престирал точно по договора, вкл. и че прекачването на от полет № *** на полет № ЕК *** е било изначално обективно възможно и изпълнимо; че е налице съпричиняване според твърдените от него факти; останалите си възражения.

П о втория иск страните не спорят, че на летище Д. съпругата на ищеца си е ударила крака; както и че ищецът не е осъществил превоза Д. – С. с полет № ЕК *** и се върнал в България.

Съдът обявява за служебно известно, че посоченият в чл. 22, т. 1 от Конвенцията лимит от 4150 специални права на тираж се равнява към днешна дата на 10 287,05 лева според калкулатор https://bg.coinmill.com/.

4

По този иск в тежест на ищеца да докаже, че във връзка с пропускането на полет № ЕК *** и противправното поведение на ответника е претърпял сочените вреди; размера на иска. В тежест на ответника е да докаже възраженията си.

Разпечатката съдържа 25 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/926df31e-41bb-418f-8fc1-395138e1c6da