Решение № 113 от 18.08.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 728/2025
- Вид
- Решение № 113
- Подписан
- 18.08.2026
- В сила
- 18.08.2026
- Състав
- Пламен Димитров Петков, Адриана Атанасова Велева, Кристина Иванова Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл. 14, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 113 гр. София, 18.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен Д. Петков
Членове:
Кристина Ив. Т.а
Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова в присъствието на прокурора Л. Т. М. като разгледа докладваното от Пламен Д. Петков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251800600728 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е образувано по постъпил протест от прокурор при РП - С. против присъда № 15 от 14.05.2025 год., постановена по н.о.х.д. № 503/2024 год. по описа на Районен съд - С..
С посочената присъда, първи наказателен състав на Районен съд - С. признал подсъдимия В. П. Н., с ЕГН: **********, за невиновен в това, че нa 21.03.2024 год. в гр. С. чрез информационна технология - социална мрежа в приложение „Вайбър“ и в приложение „Месинджър“, използвайки мобилно устройство със сим карта 08901****** се е заканил с убийство спрямо И. С. С. от гр. С., използвайки думите: „Прибирам се. Пази се. Сега ще повярваш вече.
Не си удържа на думата. Ще те ликвидирам. Както си ходиш и ще умреш. Два изстрела, един за теб, един за мен и приключваме“ и това заканване да е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като на основание чл.
304 от НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
1
Във въззивния протест се твърди, че постановената от първи състав на Районен съд - С. присъда е неправилна и необоснована и като такава следва да бъде отменена, като бъде постановена нова такава, с която подсъдимия да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен.
В допълнението към протеста се твърди, че крайният акт на първоинстанционния съд се основава на превратно тълкуване на доказателствата. Според прокурора изложените в обвинителния акт твърдения се подкрепят от представените от пострадалата разпечатки на кореспонденция с подсъдимия и косвено от показанията на разпитаните свидетели. Същите са доказателство за промяната в поведението и начина на живот на пострадалата, което според прокурора сочи, че подсъдимият е отправил именно инкриминираната закана с убийство спрямо нея. Освен това подсъдимият е преследвал пострадалата, изчаквал я е на работното й място, което потвърждава нагласата му спрямо нейната личност. Твърди се, че отправените посредством мобилното устройство съобщения са били годни да изпълнят обективния критерий за съставомерност на деянието - да възбудят основателен страх за осъществяването на заканата. Според прокурора такъв страх пострадалата действително е изпитвала, поради което е потърсила помощ от близките си. В обобщение се сочи, че по делото са събрани достатъчно еднопосочни доказателства, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Не са заявени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
Срещу протеста не е депозирано възражение от страна на подсъдимия и неговия защитник.
Представителят на С. окръжна прокуратура не поддържа подадения протест. Счита, че актът на РС - С. е правилен, обоснован и законосъобразен.
Защитникът адв. С. намира, че първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи след извършен задълбочен анализ на доказателствата. Поддържа становището, че инкриминираното деяние не е доказано по несъмнен начин, оспорвайки достоверността на приложените по делото разпечатки от електронна кореспонденция. Моли за потвърждаване на присъдата.
Подсъдимият В. П. Н. поддържа становището на своя защитник.
2
В последната си дума моли първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди депозирания протест, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното:
Протестът на прокурора от РП - С. е НЕОСНОВАТЕЛЕН и следва да бъде оставен без уважение, а присъдата на Районен съд - С. - потвърдена изцяло, като правилна и законосъобразна.
Това е така по следните съображения:
За да постанови присъдата си, съдът се е позовал както на установените в хода на досъдебното производство доказателства, така и на тези, събрани и проверени в рамките на проведеното съдебно следствие. След сторен верен доказателствен анализ, обосновано районния съд е приел от фактическа страна изложеното в мотивите на присъдата, с което настоящата съдебна инстанция изцяло се съгласява.
Установява се следното от фактическа страна:
И. С. и В. П. Н. се познавали от 2004 година, когато работели заедно на бензиностанция „Лукойл“ в град С.. През месец май на 2023 година двамата започнали да се срещат, връзката им се задълбочила и станали интимни приятели. В. П. Н. заминал да работи във Великобритания, а връзката помежду си поддържали чрез мобилните приложения „Вайбър“ и „Месинджър“. През месец юли същата година Н. и И. С. ходили на море в България.
В началото на месец октомври 2023 година свидетелката И. С. започнала работа в хипермаркет „Фрешмаркет“ в град С.. През декември 2023 година подсъдимият В. Н. се върнал от Великобритания. След пристигането си в България В. Н. разбрал, че мъжът, с който И. С. живеела до 2013 година и от когото С. имала дете, е дошъл от Швейцария и според кредитираните от съда показания на И. С. този факт започнал да го дразни и В. Н. видимо се ядосвал, когато научавал че С. и детето й се виждат с този мъж.
Според показанията на И. С., подсъдимият В. Н. започнал да ревнува И.
С., налагал й ограничения с кого да се среща и с кого не, започнал често да я 3 търси по телефона, а когато тя не му отговаряла вдигал скандали. Съдът кредитира тези показания на И. Н.а, както и разказаното от нея, че по повод на комуникации на И. С. с мъжа от когото има дете и с други мъже, отношенията между нея и В. Н. охладнели. И. С. няколко пъти му казвала, че иска да се разделят, да прекъснат връзката си, но подсъдимият В. Н. не приемал това.
Започнал да следи И. Н.а и тъй като поведението му било крайно досадно, И.
С. избягвала срещи с него.
На 17.02.2024 година С. получила от подсъдимия В. Н. обаждане по телефона изпълнено с обиди и закани, а така също и текстово съобщение от В.
Н. чрез „Месинджър“, че ставали инциденти и затова трябвало да се пази.
Подсъдимият В. Н. продължил да търси контакт със свидетелката И. С., която отклонявала натрапваните от него предложения за разговори и срещи.
Настоящата инстанция възприема изцяло относимите към предмета на делото фактически констатации на първоинстанционния съд, защото те почиват на вярна и правилна интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства и заключението на видеотехническата експертиза. Районният съд е изпълнил процесуалните си задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 18 и чл. 305, ал. 3 от НПК, и е обсъдил обстойно доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, излагайки убедителни съображения относно достоверността на кредитираните, респективно, недостоверността на некредитираните, такива.
Релевантните доказателства доказателствени средства са преценявани от Районен съд - С. съобразно тяхното действително съдържание, поотделно и във взаимовръзка помежду си, като те по никакъв начин не са изопачени.
Поради и обстоятелството, че въззивната инстанция напълно споделя и се съгласява с извършения от районния съд доказателствен анализ, не е необходимо в настоящото решение да бъдат повтаряни изложени вече от първоинстанционния съд доводи и съображения при оценката на доказателствата. Стореният от състава на първоинстанционния съд доказателствен анализ е изчерпателен и всеобхватен, поради което отправената в протеста критика за превратно тълкуване на доказателствата е лишена от основание. Въпреки събраните данни за отправяни от подсъдимия заплахи (в обсъдените от районния съд показания на свидетелите Н. Б., М. А., Н. А., Е. Б., Д. Ч.), не се установява, че на конкретната инкриминирана дата и 4 по посочения начин (чрез „Вайбър“ и „Месинджър“ и използвайки фалшив профил с името „I”) именно подсъдимият е изпратил съобщенията на свидетелката И. С.. Както правилно е посочил съставът на районния съд в мотивите към протестираната присъда, във внесения обвинителен акт липсва описание на начина на извършване на деянието (така, както се установява от събраните доказателства) - чрез чужд профил, наименуван „I“, което обстоятелство се явява съществено с оглед предмета на делото. Предвид това обвинителната теза основателно търпи критика, което е довело до постановяване на оправдателната присъда.
Съгласно разпоредбата на чл. 303 от НПК, присъдата не може да почива на предположения и съдът признава даден подсъдим за виновен само и единствено когато обвинението е доказано по безсъмнен начин, нещо което в настоящия случай, не се установява от доказателствата по делото.
С оглед всичко гореизложено настоящия съдебен състав счита, че доводите, изложени в протеста на прокурора от РП - С. за необоснованост на присъдата се явяват неоснователни и неподкрепени от установената по делото доказателствена съвкупност. Същите не се и подкрепят от прокурора пред настоящата съдебна инстанция, който изразява становище за правилност на оправдателната присъда.
При извършената служебна проверка на първоинстанционният акт съобразно разпоредбата на чл. 314 от НПК, въззивния съд не констатира наличие на основания за неговото отменяване или изменяване, обстоятелство, което наред с изложеното по-горе, обуславя извода на съда, че следва да постанови решение, с което потвърди изцяло обжалваната присъда на С. районен съд, постановена по н.о.х.д. № 503/2024 г. по описа на същия съд, като правилна и законосъобразна.
Воден от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, С.
ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 15 от 14.05.2025 г., постановена по н.о.х.д.
5
№ 503/2024 г. по описа на Районен съд - С., първи наказателен състав.
Решението не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6