Решение № 27 от 28.02.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Нови пазар, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ Административно наказателно дело № 20243620200511 по описа за 2024 година

ЗАНН.

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от Образувано е по жалба на М. Р. О., ЕГН **********, с постоянен адрес град Ш., улица „***“ №*, ет.*, ап. №* срещу Електронен фиш (ЕФ) серия „К“ № 4267828, издаден от ОД МВР - Ш., с който за нарушение на чл.

21, ал. 2 от ЗДвП, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 (сто) лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП .

С жалбата се иска да бъде отменен издаденият електронен фиш като се сочи, че той е незаконосъобразен и издаден при нарушения на материалния закон. Твърди се, че ЕФ е връчен след изтичането на давностните срокове по ЗАНН.

В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата си.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш, като моли същият да бъде потвърден.

Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Електронен фиш (ЕФ) серия „К“ № 4267828, издаден от ОД МВР - Ш., против въззивника М. Р. О., за това че на 06.09.2020 г. в 16:54 часа, в област Ш., на път I – 2, км. 134 + 013, до пътен възел за АМ „Хемус“ в посока към 1 град Ш., при ограничение, въведено с пътен знак „В – 26“ и отчетен толеранс на измерената скорост – 3 км. (%), е извършено нарушение за скорост с лек автомобил „***“, модел „***“, с рег. № ***, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1 – M 591, като при разрешена скорост 50 км./ч., е установена скорост от 75 км./ч., като превишението е 25 км./ч. – нарушение на чл. 21, ал.2, във вр. с чл.21, ал. 1 от ЗДвП .

При обработка на заснетите данни в ОД на МВР - Ш., било установено извършеното нарушение. Впоследствие като собственик на превозното средство бил установен въззивникът М. Р. О., ЕГН **********, с постоянен адрес град Ш., като на същата била наложена глоба в размер на 100,00 (сто) лева за нарушение на чл. 21, ал.2, във вр. с чл.21, ал. 1 от ЗДвП , на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП .

ЕФ е връчен на 01.10.2024 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основана всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и гласни, събрани в съдебно заседание от разпита на двамата свидетели. Изцяло се кредитират писмените и гласни материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения електронен фиш относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима. Възражението за изтекла погасителна давност е по същество, а не по допустимостта на жалбата.

Настоящата инстанция намира за необходимо да посочи следното:

С изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105/2018 г./ и създаването на разпоредбите на чл. 189ж. от ЗДвП бе въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена процедура, чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Т. е. специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване.

От своя страна нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на общия закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба, каквато както беше посочено и по-горе липсва по отношение на давностните срокове за производствата по издаване на ЕФ. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН , приложим в производствата по чл.189ж. от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон.

Съгласно императивните разпоредби на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН 2 не се образува АНП, ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а образуваното АНП се прекратява ако не е издадено НП /ЕФ/ в шестмесечен срок от съставянето на акта. Според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на АНО. За тези срокове съдът следи служебно. Налага се извод, че издаването на електронен фиш, респ. НП след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове, е абсолютна процесуална пречка за продължаване на АНП.

В конкретния случай датите на нарушението и издадения електронен фиш съвпадат – 06.09.2020 г., което обуславя неоснователност на възражението за издаване на ЕФ след установяване на нарушението.

Придаването на последици на електронния фиш, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона. Аргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели осъществяването на едно ускорено производство по ангажиране на административно наказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя.

Горните изводи не са в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. В същото е прието, че ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП само по отношение на правното му действие /чл. 189, ал. 11 от ЗДвП/, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва единствено, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

Никъде обаче в цитираното ТР /в т. ч. и в мотивите/ не е прието, че тази разлика е и по отношение на сроковете в производствата по чл. 189ж от ЗДвП.

Подобно разширително тълкуване е недопустимо в АНП. Същото освен това и противоречи на целта на закона, с оглед изложените по-горе мотиви за преследваната от закона цел за бързина на това специално производство.

С оглед установените по делото факти и в контекста на горните правни изводи, съдът приема, че административно наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

От разписката за връчване се установява и не се спори от въззивника, че ЕФ е връчен на жалбоподателя на 01.10.2024 г., а депозираната жалба е от 08.10.2024 г. в рамките на 14 дневния преклузивен срок.

Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН е специална и регламентира не само случаите, в които не следва да се образува АНП, а и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати. Съдът не споделя възражението в жалбата, че преследвателната давност за това нарушение е изтекла с изтичане на една година от извършване на нарушението. Разпоредбата на чл. 82 от 3

ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания. В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на административно наказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд намира, че възможността за реализиране на административно наказателната отговорност на въззивника не е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс /НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от ЗАНН , във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /действаща към датата на извършване на нарушението/ наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността въззивникът М. Р. О. да бъде санкционирана се изключва с изтичане на давностен срок от четири години и половина. Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК , във вр. с чл. 11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието – 06.09.2020 г. и би изтекъл на 06.03.2025 г., което обуславя неоснователност на релевираното възражение за изтекла абсолютна погасителна давност.

Видно от съдържанието на процесния ЕФ и приложените доказателства въззивникът е санкциониран за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 06.09.2020 г. - датата е посочена изрично в ЕФ. ЕФ е бил връчен на дата 01.10.2024 г., но давността е била прекъсвана с предприемане на всяко действие от надлежния орган, което е предприето срещу лицето – нарушител. Такова действие е опитът за връчване на издадения ЕФ на постоянния адрес на жалбоподателя, доколкото известието за връчване (лист 18) се е върнало като невръчено, поради преместване. От самото известие се установява дата 29.04.2022 г., от която обикновената преследвателна давност е била прекъсната, от което следва извод, че жалбоподателят може да се ползва единствено от изтичане на абсолютна преследвателна давност от издаването на ЕФ. Извежда се, че административно наказателната отговорност на сочения като нарушител субект би се погасила по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на нарушението, който срок към настоящия момент не е изтекъл и следователно отговорността на въззивника не е погасена по давност.

Спазени са разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН и чл. 189, ал. 4 от ЗДП . В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, 4 точният час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш, като наред с това е посочена и разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

Разпечатката съдържа 34 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/926d01a8-7b99-42da-a5d1-4ca6f891063f