Разпореждане № 1239 от 18.04.2025, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Частно гражданско дело 431/2025
- Вид
- Разпореждане № 1239
- Подписан
- 18.04.2025
- Състав
- Сияна Стойчева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1239 гр. Несебър, 18.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Сияна Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Частно гражданско дело № 20252150100431 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадено от „Профи Кредит България” ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М. Е. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес в ***, за сумата от 500 лева, представляваща изискуема главница по договор за потребителски кредит № 40007416427/11.01.2022 г.; ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението – 27.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 104,60 лева, представляваща договорна лихва за периода 10.02.2022 г. – 10.12.2022 г.; сумата от 175 лева, представляваща неплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; сумата от 325 лева, представляваща неплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“; сумата от 30 лева, представляваща дължими такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 25.02.2022 г.; сумата от 40 лева, представляваща дължими такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, начислени на 12.05.2022 г.; сумата от 128,79 лева, представляваща лихва за забава за периода 11.02.2022 г. – 10.12.2022 г., сумата от 330,09 лева, представляваща законна лихва от 10.12.2022 г. до 27.03.2025 г.; както и сумата от 299,87 лева, представляваща направените по делото разноски, от които 260 лева – юрисконсултско възнаграждение и 39,87 лева за заплатена държавна такса.
Със свое разпореждане № 1013/31.03.2025 г. съдът на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 вр. чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл. 410, ал. 3 от ГПК, решения на СЕС по дело С-714/22 и С-425/23, и във вр. със служебната проверка по чл. 411, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, е указал на заявителя да посочи начина на формиране на ГПР по договора за потребителски кредит, размера на постъпилите от длъжника плащания по него, както и последиците при неизпълнение – отхвърляне на заявлението изцяло или отчасти.
Разпореждането е връчено на заявителя чрез ССЕВ на 02.04.2025 г., като в дадения срок и понастоящем не е постъпило изявление във връзка със съдебните указания.
Съдът като разгледа подаденото заявление прецени, че не са налице предпоставките за уважаване на искането за издаване на заповед за изпълнение в полза на заявителя, поради неотстраняване на констатираните от съда нередовности в дадения срок; съмнение за противоречие на искането с добрите нрави и основаването му на нищожен договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител /какъвто е настоящият случай/, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.
Същевременно чл. 411, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК повелява, че съдът разглежда 1 заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът извършвайки преценка за на заявлението и приложенията му по реда на чл.
411, ал. 2 от ГПК установи, че искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на договор за потребителски кредит за сумата от 500 лева, при ГПР в размер от 48,75 %, като със същия е договорено възнаграждение за кредитора за предоставени допълнителни услуги, както следва: „Фаст“ - в размер на 175 лева и „Флекси“ – в размер на 325 лева.
Съгласно чл. 19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а размерът му не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /към датата на сключване на процесния потребителски кредит – не по-висок от 50 %/.
В допълнение чл. 22 и чл. 23 на ЗПК повеляват, че при нарушения на чл. 11, ал. 1, т.
10 – отсъствие в задължителното съдържание на договора за потребителски кредит на данни за размера на ГПР и взетите предвид допускания при определянето му, договорът за потребителски кредит е недействителен, а потребителят дължи връщане само чистата стойност на кредита, без лихва и други разходи. В такъв смисъл е и даденото разрешение на въпроса по т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263, съгласно което когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66) разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Посочената в решението разпоредба на член 3, буква ж) от Директива предвижда, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните [такси]; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
Съобразявайки българското и европейското законодателство, както и формираната по приложението му задължителна съдебна практика, настоящият съд, при изпълнение на задълженията си по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, намери, че поцесният договор за потребителски кредит и приложенията му не съдържат указаното по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК задължително съдържание, както и е вероятно заявените вземания да се основават на неравноправни клаузи. От съдържанието на потребителския договор и приложенията му не може да се установи какви конкретни компоненти формират ГПР от 48,75 % и взето ли е предвид при определянето му като разход възнаграждението за допълнителни услуги.
Както бе посочено по-горе, съдът служебно следи и отказва да издава заповеди по заявления, съдържащи противоречащи на закона искания и такива основани на неравноправни клаузи, като на още по-силно основание в тази преценка се включват и недействителните в цялост договори. Съдът следва да отказва издаване на заповеди и в случай, че е налице обоснована вероятност искането на заявителя да се основава на неравноправни клаузи, съответно – на недействителен потребителски договор.
Предвид формираното у съда и обосновано по-горе негово убеждение, на заявителя 2 бе дадена възможност да изключи породеното съмнение, че в случая искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на неравноправен/недействителен договор с потребител.
Пасивното процесуално поведение на заявителя потвърждава извода на съда, че обоснованата вероятност за претендиране на права по недействителен договор с потребител е налице и предпоставя отхвърлянето на заявлението на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, като се констатира и основание по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК във връзка с отсъствието в договора на надлежно съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
При липса на информация за извършените по договора за кредит погашения, която има отношение към преценката на съда за съответствие на искането със закона и добрите нрави, съдът намира, че заявлението следва да бъде оставено без разглеждане, респ. отхвърлено в цялост, доколкото в случая съдът има основателното съмнение, че искането за издаване на заповед за изпълнение за посочената главница противоречи на добрите нрави. По делото не е ясно налице ли са извършени от длъжника погашения и как са отнесени те от кредитора. Добросъвестното упражняване правата на заявителя по смисъла на чл. 3 от ГПК изисква обосноваване на претендираното главно вземане в съответствие със съдебните указания. Законодателят е въвел задължение за заявителите въз основа на договори с потребители да предоставят на съда пълната договорна информация, с цел осъществяване на служебна проверка за неравноправност на правоотношението, като правомощия да изиска допълнителна информация са предоставени на съда във връзка с проверката по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК – именно за съответствие на искането с добрите нрави /добросъвестност/. С поведението си заявителят кредитор поставя съдът в невъзможност да упражни законовите си правомощия по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, а неуточнеността на заявлението е основание за отхвърлянето му в цялост. В този смисъл е и актуалната практика на въззивната инстанция, изразена напр. в Определение № 3193/19.12.2024 г. по в.ч.гр.д. № 1835/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Следва да се посочи, че заповедното производство е особен ред за установяване на безспорни вземания с цел спестяване на време и средства за водене на исков процес. Фактът, че спорните вземания могат да бъдат бъдещ предмет на исково производство не променя характера на заповедното производство, нито дерогира съдебната преценка за законност, равноправност и добросъвестност на заявените искания по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ подаденото от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 3124/28.03.2025 г. по описа на Районен съд - Несебър срещу М. Е. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес в ***, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
УКАЗВА на заявителя „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск относно вземанията си в едномесечен срок от влизането му в сила, като довнесе дължимата държавна такса.
Разпореждането в частта, с която се отхвърля заявлението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3