Решение № 38 от 25.03.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Варна, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Р. Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора Р. М. Г. и С. Г. Я. като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600111 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда № 17/05.03.2024 г. по НОХД № 1668/23 г. на Окръжен съд Варна, с която подсъдимият Н. А. е бил признат за виновен и осъден за четири престъпления в реална съвкупност с наложени наказания лишаване от свобода, както следва:

- по чл.142, ал.2, т.5а, вр.ал.1, вр.чл.54 от НК - седем години за това, че в условията на домашно насилие отвлякъл С. И.,

- по чл.131, ал.1, т.5а, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.54 от НК - една година за това, че в условията на домашно насилие й причинил лека телесна повреда, - по чл.144, ал.3, вр.чл.54 от НК – една година и шест месеца за това, че в условията на домашно насилие й се заканил с убийство, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, и - по чл.144, ал.3, вр.чл.54 от НК – една година и шест месеца за това, че се заканил с убийство на С. Г., и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

1

След групиране съгласно чл.23, ал.1 от НК първоинстанционният съд определил за изтърпяване общо наказание седем години лишаване от свобода при първоначален общ режим.

Делото във въззивния съд е образувано по протест и жалба на процесуалния представител на подсъдимия в първата инстанция. Искането по протеста, поддържано в съдебно заседание, е за завишаване на наказанието по чл.142, ал.2, т.5а от НК, а по жалбата – за оправдателна присъда, или връщане на делото за ново разглеждане от досъдебното производство. Във въззивната инстанция подсъдимият е упълномощил друг защитник, който споделя основанията от въззивната жалба, а в условията на алтернативност добавя и искане за намаляване на наказанията. В лична защита подсъдимият иска да бъде осъден на лежаното, а в последната си дума моли за справедливо решение.

Относимите към престъпното поведение, респ. отговорността на подсъдимия, факти, установени на съдебното дирене в първата инстанция и възприети от съда, накратко са:

През 2016 г. подсъдимият Н. А. и свидетелката С. И. заживели във фактическо съпружеско съжителство, тогава се родила и дъщеря им М..

Съвместният им живот бил съпътстван със скандали, с времето подсъдимият започнал да бие пострадалата, на което тя се опитвала да отвръща, но предвид физическите им различия се превърнала в малтретирана. След такава физическа саморазправа, свидетелката С. И. обичайно напускала жилището в гр.Варна, което заедно обитавали, макар да било нейна собственост, и с детето отивала при родителите си извън града. В къщата там живеели майка й – свидетелката С. Г., баща й – свидетелят Г.Г., и неговата майка, свидетелката П.

Г., като подсъдимият бил зле настроен към всички тях. Макар и временно разделени, заради дъщеря си партньорите продължавали да поддържат отношения, а след време отново се събирали, до следващия сериозен скандал.

С решение по гр.д. № 3103/20 г. на ВРС, 21 състав, родителските права по отношение на детето М.-С. А.а били предоставени на майката.

През годините свидетелката С. И. се обръщала за съдействие към полицията и прокуратурата, като по множество нейни жалби били образувани преписки и водени досъдебни производства срещу подсъдимия за престъпления по чл.чл.129, 130, 144, 183, 194, 216, 296 от НК, след което в 2 хода на проверката или разследването тя обикновено променяла своето процесуално поведение, и прокуратурата се произнасяла с прекратителен акт.

Независимо от последното, нанасяните й телесни увреждания били факт, констатиран по нейно искане чрез освидетелстване и издаване на медицински удостоверения, каквито по делото са налични с дати 04.01.2017 г., 25.07.2017 г., 19.04.2022 г., 20.09.2022 г., както и удостоверението във връзка с инкриминираните събития от 30.05.2023 г. С медицинско удостоверение за нараняване, причинено й от подсъдимия, се снабдила и нейната баба, свидетелката П. Г., във връзка със събитията от 25.07.2017 г., довели тогава до намесата на баща й, свидетелят Г.Г., който го наранил с нож, за което бил осъден.

Свидетелката С. И. инициирала неколкократно и дела по Закона за защита от домашното насилие, като при две от тях били определени мерки за закрила от действията на подсъдимия, съответно през 2017 г. и през 2020 г.

Другите две дела, от 2016 г. и от 2021 г., били прекратени поради неизпълнение от нейна страна на указана й от съда необходимост да отстрани нередовности по подадените молби.

Към м.май 2023 г. отношенията на двамата се изострили особено, свидетелката настояла да прекратят връзката си, а подсъдимият да напусне жилището й, и той изнесъл част от багажа си. На 29.05.2023 г. непланирано те се видели в апартамента, отново се скарали, след което всеки си тръгнал.

Същата нощ подсъдимият правил неуспешни опити да се свърже с нея по телефона, вкл. звънил и на номера на майка й, но тя отказала да разговарят.

На 30.05.2023 г. сутринта свидетелките С. И. и С. Г. се готвели да тръгнат с детето към детската градина. Вече седели в колата, навън била и бабата П. Г., когато подсъдимият пристигнал със своя автомобил и спрял така, че препречил пътя им. Със слизането си той се насочил към предната дясна врата, на която седалка била свидетелката С. И., и я издърпал навън, въпреки че се съпротивлявала. Момиченцето започнало да пищи, а подсъдимият крещял: „Ще ви избия всичките! Ще избия цялото ви семейство! Ей сега ще ви застрелям!" Отчитайки реакцията на детето, майка му без съпротива влязла в колата на подсъдимия, бутана от него. Свидетелката С. Г. само успяла да подаде телефона на дъщеря си и да каже, че детето трябва да бъде закарано в детската градина, на което подсъдимият отговорил, че и той ще отиде там, 3 след което потеглил. Свидетелката С. Г. с внучката си подкарала след него, но преди Аспарухов мост той се отклонил не в посока към града, където било детското заведение, а към кв.“Аспарухово“.

Свидетелката С. И. започнала да вика, че не пътуват към детската градина, на което подсъдимият А. отговорил, че иска да си поговорят, но в м.

„Боровец" отбил по черен път, спрял в гориста местност, и започнал да й крещи, да я обижда и заплашва с думите, че е курва, че ще съжалява, че този път никой няма да я намери, че ще я убие, и започнал да я удря с юмрук в лицето. Междувременно майка й звъняла по телефона, при което подсъдимият й позволил на няколко пъти да разговарят, но да каже, първо, че пътуват към градината, а в последствие, че се насочват към нейната месторабота.

Същевременно той продължавал да я бие в спрелия автомобил, както и да я заплашва, че ще я убие. Свидетелката С. И. плачела, което майка й чула при поредното позвъняване, както и виковете му, че ще убие цялото им семейство, че щял да ги запали.

Свидетелката С. Г. се изплашила и повикала съпруга си, за да решат какво да предприемат. Като съобщила този факт на телефона на дъщеря си, подсъдимият А. реагирал с думите, че е добре да се събере цялото семейство, за да ги избие наведнъж всичките. Той повторил това и на свидетелката С. И., при което запушил устата й с едната си ръка, а с другата я захванал за гърлото, притиснал я към седалката, и тя започнала да се задушава. След известен период на боричкане я пуснал, и продължил с обидите, както и с безразборни удари по цялото й тяло.

Междувременно семейство Г. тръгнали към 04 РУ в кв.“Аспарухово“.

По пътя отново разговаряли на телефона на дъщеря си с подсъдимия, който ги уведомил, че ще убие дъщеря им, и ще донесе само главата й, а като разбрал, че са се обърнали към полицията, казал, за пореден път казал, че ще избие цялото семейство.

Свидетелката С. И., която чувала и думите на родителите си, спряла да се противопоставя на подсъдимия и го помолила да отидат до магазин за вода и цигари. При промяната на поведението й той се съгласил, отишли до един магазин за хранителни стоки, и се насочили към друг. По пътя се провел разговор със свидетеля Х.Ч., служител на полицията, на когото, заедно с колегата му свидетелят А.П., бил възложен случаят. След като се представил, 4 полицаят поискал да разговаря с пострадалата, но подсъдимият му казал, че тя не желае да разговаря с никого, че е добре, а също че родителите й лъжат, и няма никакво отвличане. Проведени били няколко видео разговора, при които свидетелите възприели С. И., която плачела и молела майка си да се махне от полицията, защото ще стане проблем. Те видели и чули и подсъдимия А., който заплашил полицаите, че ще ги приключи, казвал им също: „викайте групите, ще стане проблем, довечера ще ни дават по телевизията, всичко ще приключи днес“, а в един момент насочил пистолет към главата на С..

От наблюдаваното служителите предположили приблизителното местонахождение на автомобила, и се пристъпило към ефективно издирване.

Междувременно подсъдимият и пострадалата отишли във втория магазин, където на касиерката, свидетелката Е.Й., пострадалата се сторила разстроена.

При опит да потеглят с колата, били спрени от полицейски екип, а подсъдимият предал пистолета. В колата му били открити още мачете и нож.

Пострадалата С. И. била освидетелствана от съдебен лекар.

Въз основа на тези факти, по-голямата част от които не са спорни между страните, а съставът на окръжния съд правилно е приел, че се подкрепят от събрания на досъдебното производство доказателствен материал, законосъобразно са извлечени признаците на престъпните състави, за осъществяването на които е признат за виновен и осъден подсъдимият.

В допълнението на въззивната жалба са развити съображения за непълнота и неяснота на мотивите на първоинстанционния съд, както и липса не дължимия доказателствен анализ. Запознаването с мотивите обаче не разкрива основания да се приеме, че липсват такива, нито че изготвените са в съществено отклонение от възприетите стандарти, и те очевидно не затрудняват, нито ограничават правото на защита на подсъдимия, която се упражнява в пълен обем. Не се констатира нарушение по чл.281, ал.8 от НПК, тъй като осъдителната присъда не се основава само на частта на показанията на свидетелката С. И. от 30.05.2023 г., прочетена по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т. от НПК, и това е видно от мотивите на окръжния съд.

Липсва нарушение на правата по чл.55 от НПК, произтичащо от неуведомяването на подсъдимия за извършени действия по разследването.

Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.2 от НПК, възможността да присъстват 5 на разпит на свидетел се осигурява на обвиняемия и на неговия защитник.

Първият разпит на свидетелката С. И. е бил проведен на 30.05.2023 г., вторият, който е по реда на чл.223, ал.1 от НПК – на 31.05.2023 г. от 09:10 до 09:40 часа, а на Н. А. е било предявено обвинение на 31.05.2023 г. в 11:55 часа, от когато той е придобил качеството на обвиняем, при което не се констатира нарушение, изводимо от разпоредби на националната правна уредба.

След внимателно и детайлно запознаване с пълния текст на решението на СЕС по дело С-209/22 г. по преюдициално запитване на Районен съд Луковит, и свързаните две Директиви – 2012/13 и 213/48, също не се открива нарушение, произтичащо от прякото действие на последните. Съгласно тяхното съдържание, от момента, в който едно лице бъде уведомено от компетентните органи на държава членка, че е заподозряно или обвинено в извършването на престъпление, трябва незабавно да му се предостави информация относно определен минимум процесуални права, включващ правото на достъп до адвокат, безплатна правна консултация, информация относно обвинението, правото на превод и правото да запази мълчание, т.е. претендираното от защитата нарушение на задължение за уведомяване на задържания със заповед по ЗМВР Н. А. с цел присъствие при провеждането на визираните два разпита, не може да се отнесе към никое от произтичащите от двете директиви права.