Определение № 12563 от 10.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 4136/2026
- Вид
- Определение № 12563
- Подписан
- 10.06.2026
- В сила
- 10.06.2026
- Състав
- Ивета Антонова, Галя Вълкова, Дамян Ивайлов Христов
Цитирани разпоредби
- чл.242 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 244 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 220 ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 224 ал. 1 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12563 гр. София, 10.06.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ивета Антонова
Членове:
Галя Вълкова
Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно частно гражданско дело № 20261100504136 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на НАЦИОНАЛЕН УЧЕБЕН КОМПЛЕКС ПО КУЛТУРА С ЛИЦЕЙ ЗА ИЗИЧУВАНЕ НА ИТАЛИАНСКИ ЕЗИК С УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА ИТАЛИЯ
ЕИК 831154303 срещу определение, обективирано в решение № 1408/24.01.2026 г., постановено по гр. дело № 25607/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 54 състав, с което основание чл.
242 ал. 1 от ГПК, е допуснато предварително изпълнение на решението в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца суми по искове с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ, чл.
220 ал. 1 от КТ и чл. 224 ал. 1 от КТ.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението. Жалбоподателят твърди, че съдът не е следвало да допуска предварително изпълнение, тъй като присъдените суми представляват увеличение на трудово възнаграждение и обезщетения, произтичащи от анекс към колективен трудов договор, който е подписан след прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Според жалбоподателя, ищцата не е имала качеството на „зает служител“ към момента на подписване на анекса и следователно липсва основание за увеличение на вземанията , а оттам и за допускане на предварително изпълнение.
В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна И.Ц.Ц., с който се оспорва частната жалба. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 242 ал. 1 ГПК има императивен характер и не предвижда други предпоставки извън тези, произтичащи от правната същност на уваженото вземане. Моли определението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и с доказателствата по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 244 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното определение, инкорпорирано в първоинстанционното решение, Софийският районен съд е допуснал предварително изпълнение на присъдените в полза на ищцата вземания за: неизплатена част от брутно трудово възнаграждение по чл. 128 т. 2 от КТ; неизплатена част от 1 обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 220 ал. 1 от КТ; и неизплатена част от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 ал. 1 от КТ.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 242 ал. 1 от ГПК, съдът е длъжен да постанови предварително изпълнение на решението, когато с него се присъждат възнаграждение или обезщетение за работа. Тази норма не предоставя на съда право на преценка, а го задължава да действа служебно при наличие на установените в нея предпоставки. Компетентността на съда в производството по допускане на предварително изпълнение на това основание се ограничава единствено до проверката дали присъденото вземане по своя правен характер попада в някоя от изброените в закона хипотези.
В настоящия случай, присъдените вземания безспорно представляват „възнаграждение и обезщетение за работа“ по смисъла на чл. 242 ал. 1 от ГПК. Вземането по чл. 128 т. 2 от КТ е за трудово възнаграждение, което е основната престация на работодателя срещу положен труд.
Обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск има компенсаторен характер и е пряко свързано с трудовото правоотношение и положения труд. Обезщетението по чл.
220 ал. 1 от КТ замества трудовото възнаграждение, което служителят би получил, ако уговореният срок на предизвестие беше спазен при прекратяване на трудовото правоотношение. Всички те имат за цел да осигурят средства за издръжка на работника или служителя, което е и социалната функция, заложена в основата на чл. 242 ал. 1 от ГПК.
Изложените в частната жалба доводи, свързани с приложимостта на анекса към колективен трудов договор и дали той има обратно действие спрямо ищцата, са ирелевантни за производството по допускане на предварително изпълнение. Тези възражения касаят правилността на съдебното решение по същество и следва да бъдат предмет на разглеждане в производството по въззивно обжалване на решението, но не и в настоящото производство по чл. 274 и сл. от ГПК. При произнасянето си по реда на чл. 242 ал. 1 от ГПК, съдът не проверява материалната законосъобразност на решението, а само формалното наличие на законовите предпоставки за допускане на предварителното изпълнение. Не подлежи на преценка и дали с присъдените възнаграждение за труд и обезщетение се изпълнява социалната функция на паричните престации на работодателя по трудово правоотошение и осигуряване на необходимия финансов ресурс за задоволяване на жизненоважни потребности. Законът, противно на оплакванията в частната жалба, не допуска съдът да преценява дали да допусне предварително изпълнение в хипотезите по чл. 242, ал. 1 ГПК е длъжен да стори това, за разлика от хипотезите по ал.2 на чл.242 от ГПК. / в т.см опеделение по гр. д. № 4143/2015 г., Г. К., IV г. о. на ВКС, определение № 485/30.07.2010 г. по ч. гр. д. № 351/2010 г., Г. К., IV г. о. на ВКС, определение № 473/27.06.2012 г. по гр. д. № 425/2012 г., Г. К., IV г. о. на ВКС, /.
Като е достигнал до същия правен извод и е допуснал предварително изпълнение на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението, инкорпорирано в решение № 1408/ 24.01.2026 г., постановено по гр. дело № 25607/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 54 състав, в частта, с която на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението по присъдените суми по исковете с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ, чл. 220 ал. 1 от КТ и чл. 224 ал. 1 от КТ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3