Решение № 2004 от 07.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2004 гр. София, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. С.А при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. С.А Гражданско дело № 20241110142610 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Т. К. Д., ЕГН ********** и Г. В. С., ЕГН ********** срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *******, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, с които се иска да се признае за установено, че ищците не дължат на ответника следните вземания, предмет на изпълнителен лист от 27.05.2011 г., издаден във връзка със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 20500/2011 г. по описа на СРС, 50 състав, а именно: сумата от 16 549,95 лв. - главница по договор за банков кредит от 04.03.2008 г. и анекс № 1 от 19.10.2009 г., ведно със законна лихва от 13.05.2011 г. до окончателното изплащане; сумата от 3 561,67 лв. - просрочена редовна лихва за периода от 15.12.2009 г. до 19.04.2011 г., сумата от 392,61 лв. - просрочена наказателна лихва за периода от 15.05.2010 г. до 12.05.2011 г., и сумата от 1 065,08 лв. – разноски по делото, от които 410,08 лв. – държавна такса и 655 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Ищците твърдят, че въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 20500/2011 г. по описа на СРС, 50 състав срещу тях бил издаден изпълнителен лист на 27.05.2011 г. в полза на „Р. (Б.)“ ЕАД за посочените вземания, дължими в условията на солидарност. Сочат, че по молба на „Р. (Б.)“ ЕАД с вх. № 312/17.06.2011 г., въз основа на изпълнителния лист, било образувано изпълнително дело № 20117890400822 по описа на ЧСИ Н.К., с рег. № 789 на КЧСИ. Твърдят, че по изпълнителното дело били предприети изпълнителни действия по събиране на вземанията, като последното изпълнително действие спрямо длъжника Г. С. било налагане на запор върху МПС на 04.08.2011 г., а спрямо Т. Д. – налагане на запор върху трудово възнаграждение на 04.08.2014 г. Твърдят, че по молба от 1

10.01.2018 г. на „Р. (Б.)“ ЕАД на 27.02.2018 г. изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и изпълнителният лист – върнат на взискателя. На 15.06.2022 г. между „Р. (Б.)“ ЕАД като цедент и „ЕОС Матрикс“ ЕООД като цесионер бил сключен договор за прехвърляне на парични вземания (цесия), по силата на който били прехвърлени и процесните вземания. По молба от 31.08.2023 г. на ответника и въз основа на изпълнителния лист от 27.05.2011 г. било образувано ново изпълнително дело № 20238440402673 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ, като с разпореждане на съдебния изпълнител бил наложен запор върху МПС на Т. Д., както и възбрана върху единственото й жилище. Според ищците вземанията по процесния изпълнителен лист са се погасили по давност, като погасителната давност е започнала да тече на 26.06.2015 г. След тази дата, включително при съобразяване на чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл. давност не е текла, не са предприемани изпълнителни действия, поради което погасителната давност е изтекла на 03.09.2020 г., т. е. преди образуване на новото изпълнително дело на 31.08.2023 г. С оглед изложеното молят за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Признава, че въз основа на изпълнителен лист от 27.05.2011 г. е било образувано изпълнително дело № 20117890400822 по описа на ЧСИ Н.К., с рег. № 789 на КЧСИ, по което са били предприемани изпълнителни действия. Не оспорва, че впоследствие е образувано и ново изпълнително дело № 20238440402673 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ. Сочи обаче, че новото изпълнително дело е образувано преди изтичане на погасителната давност за принудително събиране на вземанията. Счита, че в случая е приложима петгодишната погасителна давност, като в хода на изпълнителното производството били извършвани множество изпълнителни действия, прекъсващи давността. Ответникът поддържа, че до 26.06.2015 г. погасителна давност за вземанията не е текла – ППВС № 3/18.11.1980 г., като същата е продължила да тече от 26.06.2015 г. с позоваване на съдебна практика, след която дата отново са били извършвани изпълнителни действия. Излага съображения, че евентуално настъпилата перемпция няма правно значение за прекъсването на давността по изпълнителното дело, като се позовава и на прекъсването на погасителната давност за вземанията по време на извънредното положение, обявено на 13.03.2020 г. Излага доводи, че погасяването на възможността за принудително изпълнение не води до погасяване на самото вземане, което продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 ЗЗД. С оглед изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, с л е д като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

2

От приетото по делото копие от изпълнително дело № 20117890400822 по описа на Ч С И Н.К., с рег. № 789 на КЧСИ, се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба с вх. № 3012/17.06.2011 г. на „Р. (Б.)“ ЕАД против Т. К. Д. и Г. В. С., въз основа на изпълнителен лист от 27.05.2011 г. по ч. гр. д. № 20500/2011 г. по описа на СРС, 50 състав, постановен в производство по чл. 417 ГПК, по силата на който длъжниците Т. К. Д. и Г. В. С. са осъдени да заплатят солидарно на „Р. (Б.)“ ЕАД следните суми, дължими по договор за банков кредит от 04.03.2008 г. и анекс № 1 от 19.10.2009 г. към него: 16 549,95 лв.

– просрочена главница, ведно със законната лихва от 13.05.2011 г. до окончателното плащане на сумата; 3 561,67 лв. – просрочена редовна лихва за периода от 15.12.2009 г. до 19.04.2011 г., 392,61 лв. – просрочена наказателна лихва за периода от 15.05.2010 г. до 12.05.2011 г., както и 1 065,08 лв. – разноски по делото, от които 410,08 лв. – държавна такса и 655 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В молбата за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено да извърши цялостна проверка на имущественото състояние на длъжниците и пристъпване към принудително събиране на задълженията чрез налагане на запор върху банковите сметки, върху налични ценни книги и други ценности на длъжника Г. В. С. в „Р. (Б.)“ ЕАД и възбрана върху недвижимо имущество, при откриване на недвижими имоти, собствени на длъжниците.

По делото са изискани справки за трудови договори и декларирани доходи, записани недвижими имоти и МПС или други подлежащи на деклариране движими вещи на длъжниците, за банкови сметки от НАП, справки за вписани обстоятелства от Служба по вписванията – София.

Със запорни съобщения от 29.06.2011 г. е наложен запор върху банковите сметки и ползвани банкови касети на длъжника Г. В. С. в „Р. (Б.)“ ЕАД (запорното съобщение е получено на 04.07.2011 г., като с писмо от 06.07.2011 г. от банката са уведомили за налагане на запора, но че по сметката няма наличност).

Н а 02.07.2011 г. на длъжника Т. К. Д. е връчена покана за доброволно изпълнение чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на адреса, регистриран като постоянен и настоящ по справка НБД „Население“ – гр. С..........

На 02.07.2011 г. на длъжника Г. В. С. е връчена покана за доброволно изпълнение чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на адреса, регистриран като постоянен и настоящ по справка НБД „Население“ – гр. С.............

На 22.07.2011 г. е разпоредено да бъде наложен запор върху собствени на длъжниците МПС – за длъжника Г. В. С. – лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № ****** (със запорно съобщение от 27.07.2011 г., като запорът е наложен на 04.08.2011 г.); за длъжника Т. К. Д. – лек автомобил „В.“ с рег. № ***** и лек автомобил „Б.“ с рег. № ****** (със запорно съобщение от 27.07.2011 г.).

На 01.08.2011 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Г. В.

С., получавано от „С.Е.‘ ЕАД, като запорното съобщение е получено на 02.08.2011 г.

3

Във връзка с наложения запор по делото са налице платежни нареждания за плащания на суми по запора от страна на „С.Е.“ ЕАД както следва: от 26.09.2011 г. – 230 лв., от които в полза на взискателя са преведени 159,20 лв. (на 26.09.2011 г.); от 23.12.2011 г. – 200 лв., от които в полза на взискателя са преведени 181,02 лв. (на 29.12.2011 г.); от 27.01.2012 г. – 200 лв., от които в полза на взискателя са преведени 178,95 лв. (на 31.01.2012 г.); от 27.02.2012 г. – 200 лв., от които в полза на взискателя са преведени 181,05 лв. (на 07.03.2012 г.); от 26.03.2012 г. – 200 лв., от които в полза на взискателя са преведени 181,06 лв. (на 28.03.2012 г.); от 25.04.2012 г. – 200 лв., от които в полза на взискателя са преведени 181,08 лв. (на 02.05.2012 г.), или общо 1062,36 лв., които плащания са отразени и на гърба на изпълнителния лист.

На 26.10.2011 г. и 11.07.2013 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Т. К. Д., получавано от „Б.“ ЕООД (запорното съобщение е получено на 17.07.2013 г., като с писмо от 30.07.2013 г. от дружеството са уведомили, че длъжникът е в отпуск за отглеждане на дете).

На 04.07.2013 г. е разпоредено да се изпрати напомнително писмо до „С.Е.“ ЕАД (получено на 12.07.2013 г., като с писмо от 19.07.2013 г. от дружеството са отговорили, че трудовото правоотношение с длъжника е прекратено).

На 12.07.2013 г. е разпоредено да бъде наложен запор върху МПС лек автомобил „Б.“ с рег. № ****** на длъжника Т. К. Д. (запорното съобщение е получено от СДВР на 15.07.2013 г. и запорът е наложен на 16.07.2013 г.).

На 30.07.2014 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника Т. К. Д., получавано от „С.“ ООД (запорното съобщение е получено на 04.08.2014 г.).

С молба с вх. № 95/10.01.2018 г. взискателят „Р. (Б.)“ ЕАД е поискал при наличие на предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело да бъде прекратено и да му бъде върнат оригиналът на изпълнителния лист.

С постановление от 27.02.2018 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК и са вдигнати наложените запори.

С приемо-предавателн протокол от 18.04.2018 г. на взискателя са върнати оригиналът на изпълнителния лист и заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК.

На 23.03.2020 г. от „Р. (Б.)“ ЕАД е поискана информация относно извършените в хода на изпълнителното дело действия, без искане за изпълнителен способ.

По молба с вх. № 56967/31.08.2023 г. на „Е.М.“ ЕООД е образувано ново изпълнително дело № 20238440402673 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ, срещу Т. К. Д. и Г. В. С. въз основа на изпълнителния лист от 27.05.2011 г. и Договор за цесия от 15.06.2022 г., сключен с „Р. (Б.)“ ЕАД, като с молбата е поискано извършването на справки и налагането на запор върху банкови сметки на длъжниците.

Към молбата са приложени: Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 15.06.2022 г., сключен с „Р. (Б.)“ ЕАД като продавач и „Е.М.“ ЕООД като купувач, с който е прехвърлено портфолио от вземания по просрочени кредити в различни валути, отпуснати 4 на физически лица от първоначалния кредитор „Р. (Б.)“ ЕАД, индивидуализирани в Приложение № 1А, ведно с Приложение № 1А, в което са индивидуализирани прехвърлените вземания (под № 125 са посочени вземанията по договор за кредит от 04.03.2008 г., за които е издаден изпълнителният лист), пълномощно, с което „Р. (Б.)“ ЕАД е упълномощило „Е.М.“ ЕООД да уведоми длъжниците за извършената цесия, по реда на чл.

99, ал. 3 ГПК, потвърждение от цедента за настъпилото прехвърляне на вземанията по договора за цесия от 15.06.2022 г., уведомления за извършената цесия до длъжниците.