Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 187 от 06.03.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1737/2021
Вид
Решение № 187
Подписан
06.03.2022
В сила
17.11.2023
Състав
Венета Цветкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • § 13 · Закон за здравето
  • чл. 262, ал. 6 · Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина
  • чл. 262, ал. 6, т. 1 · Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. София, 06.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20211100901737 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно и евентуално съединени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 20, ал.1, т. 5, вр. чл. 45, ал. 15 ЗЗО /ред. ДВ 98 от 2015 година/, вр. чл.

262, ал. 6 ЗЛПХМ срещу ответника Н.З.О.К. за неизплатена главница за посочения в исковата молба отчетен период за изпълнени рецепти, както и иск по чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане.

Ищецът Х. ООД, ЕИК: ******* твърди, че като търговец на дребно с лекарствени продукти е сключил договор като изпълнител за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни от оперирана от ищеца аптека, на 15.04.2016 година с ответника, като последният му дължи /съобразно установеното в нормативната уредба и изпълнените рецепти/ сумата от 71 222,87 лева. Посочената сума представлява дължимата от НЗОК и отчетена от ищеца стойност на изпълнени рецепти за отчетен период 01.05.2018 година - 15.05.2018 година /с приспаднато кредитно известие/. Сочи, че ответникът дължи и лихва за забавено плащане. Поддържа, че посоченото от възложителя основание за неплащане не съществува, като оспорената рецептурна бланка касае съществуващо в позитивния списък лекарство и лекарството е отпуснато при редовна рецепта, представена в аптеката.

Оспорва да е приложима кратката давност по чл. 111 ЗЗД или да е изтекъл тригодишен давностен срок.

Ответникът Н.З.О.К., БУЛСТАТ: ******* оспорва предявените искове. На първо място, намира главната претенция за погасена по давност. На второ място сочи, че поради нарушения задълженията на ищеца по договора, за ответника не е възникнало задължение за плащане на исковата сума.

1

За основателността на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационни отношения между по индивидуален договор като притежател на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека в съответствие с условията и реда по чл. 45, ал. 15 ЗЗО, с посоченото от него съдържание, изпълнение на задълженията си по договора и съобразно императивната нормативна уредба – изпълнение на рецептите за лекарствени продукти от позитивния лекарствен списък на претендираната стойност, които също така са своевременно отчетени и заявени за плащане и възникнало насрещно задължение на ответника за заплащането на стойността им, съобразно уговореното между страните. Следва да докаже и начална дата на забавата и размер на обезщетението за забавено плащане.

По иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 20, ал.1, т. 5, вр. чл. 45, ал. 15 ЗЗО /ред. ДВ 98 от 2015 година/, вр. чл. 262, ал. 6 ЗЛПХМ.

Обявените за ненуждаещи се от доказване факти: съществуване на облигационни отношения между страните, по договора, описан и представен с исковата молба със съдържанието по представения документ; отпуснати ЛП, МИ и ДХ в отчетния период, на стойността, посочена в уточнителната молба /след приспадане на тази по кредитните известия/и подаден от ищеца отчет в срок, съдът приема за доказани в процеса.

Понастоящем, с оглед датата на сключване на договора и § 149, ал. 4 от ПЗР на ЗИДАПК /ДВ бр. 77/18.09.2018 г. /, конкретният спор подлежи на разглеждане по реда на ГПК.

В отношенията между страните е приложима и актуалната нормативна уредба, вкл.

Наредба № 10 от 2009 година, ЗЗО, ЗЛПХМ, чиято регламентация е залегнала в сключения индивидуален договор, нормите на който повтарят по идентичен начин заложеното в приложимите нормативни актове. При това уточнение, се установява, че между странитеНЗОК- като възложител и „Х.” ООД- като изпълнител, последният притежаващ разрешително за осъществяване на търговия на дребно с лекарствени продукти № 3140/23.06.2010 година и опериращ с аптека с рег. № 260116, е сключен договор № 260980/15.04.2016 г. за отпускане на лекарствени продукти /ЛП/, медицински изделия /МИ/ и диетични храни /ДХ/ за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК. По силата на възникналото правоотношение изпълнителят се задължава да отпуска на здравноосигурените лица лекарствата, за които е сключил настоящия договор /тези по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, включени в Приложение 1 от Положителния лекарствен списък за домашно лечение на територията на страната/.

Възложителят се е задължил да заплаща стойността на отпуснатите лекарства от списъка по чл. 3 ал. 1 от договора и в съответствие с чл. 1, в срок до 30 дни, считано от изтичане на срока за отчитане за съответния отчетен период, в случая, определен по реда на чл. 17 от договора и изтичащ на 18.05.2018 година. Следователно до 17.06.2018 година ответникът е следвало да извърши плащане на отчетените и отпуснати чрез аптеката лекарствени препарати.

Редът за отчитане на отпуснатите продукти по чл. 1 и 2 е установен в чл. 17 и сл. от 2 договора, а случаите, при които в аптеката следва да се откаже изпълнение на рецепта са посочени в чл. 5 и 6 от договора. Според установеното в чл. 20, за осъществяване на плащането в срока по чл. 17 следва да са представени финансов отчет със спецификация /опис на изпълнените рецептурни бланки по позиции и стойност/ по образци, първи екземпляр от изпълнените рецепти и др. за съответния отчетен период.

Няма спор по делото, че ищецът е лице, получило разрешение по чл. 229, ал. 2 ЗЛПХМ за търговия на дребно с лекарствени продукти към датата на сключване на процесния договор.

Предвид безспорните по делото факти и представените писмени доказателства, между страните действително е възникнало облигационно правоотношение на основание чл.

16, ал. 1 от Наредба № 10 от 24.03.2009 година за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Н.З.О.К. на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, като обхватът на договорения пакет е в приложното поле на чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, а изключенията са посочени в чл. 1, ал. 2, т. 2 от договора.

Няма спор и че ищецът, съобразно уговореното, реално е отпуснал и отчел в периода 01.-15.05.2018 година ЛП, МИ и ДХ на стойност общо 71 222,87 лева, като за две от позициите по финансовия отчет по чл. 20 от договора е издадено кредитно известие по реда на чл. 25 от договора, вр. чл. 23, на стойност от 5.50 лева /която сума е извадена от претендираната по исковата претенция/.

От представените по делото доказателства е видно и че изпълнителят е спазил реда и изискванията за отчет за периода, който е приет от РЗОК, заедно с придружаващите го документи, като видно от Писмо на гърба на л. 25 от делото, са установени общо три позиции по рецепти, които НЗОК е възразило, че не следва да заплаща, на основание чл. 25 от договора. По две от позициите, на 30.05.2018 година, е издадено кредитно известие от страна на ищеца за посочената по-горе сума от 5.50 лева, в сроковете по чл. 22, ал. 7 и ал. 8 от договора /съответно – плащането е следвало да се осъществи в рамките на сроковете, приложими за текущия отчетен период/.

Спорен остава въпросът било ли е налице основание за отхвърляне на плащане по процесната рецепта с № 17296 на основание чл. 25 от договора, във връзка с чл. 22, ал. 4 от договора /доколкото доказателства за никоя от другите хипотези по чл. 25, ал. 1 няма събрани по делото/.

Ответникът твърди, че плащането е отхвърлено поради нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 6, вр. чл. 22, ал. 4 от договора. Според цитираната разпоредба, аптеката не изпълнява и връща на приносителя рецепта, която съдържа несъществуващи и/или несъответстващи кодове на ЛП, МИ, ДХ и МКБ- кодове.

Видно от представените и неоспорени писмени доказателства /л. 23 и сл. от делото/, рецептата е издадена на основание Протокол за предписване на лекарства, заплащани от 3

НЗОК/РЗОК от 11.12.2017 година, валиден до 27.05.2018 година, при назначена с Решение на комисия за експертиза към ЦУ на НЗОК и РЗОК терапия с лекарство Humira 40 mg, с код по НЗОК LF 221, с месечна доза от два флакона за 20 дни, при общ период на лечението то 11.12.2017 година – 27.05.2018 година. Процесната рецептата е издадена на 06.03.2018 година, като на отрязък С, ЛП по който е отпуснат на 05.05.2018 година е посочен с код LF 264 и се касае до същото лекарство- Humira 40 mg. Причината е била липсата на наличност в аптеката на ЛП с код № LF 221, поради което се е наложило издаването на нова рецептурна бланка за този лекарствен продукт.

Видно от Писмо на гърба на л. 22 от делото, ответникът е уведомил своите договорни партньори /вкл. и ищеца/ за актуализация, в сила от 02.02.2018 година, на Приложение 1 към позитивния лекарствен списък относно включване на новата лекарствена форма /която не е свързана с коригиране на месечната доза или количествата на препарата/ на процесния продукт, както и новия му код. Изрично е указана възможността с оглед непрекъсване на назначено лечение с продукта, по изключение общопрактикуващият лекар да промени НЗОК кода в действащия протокол, като постави личен подпис и печат при корекцията.

В конкретния случай, тези указания са спазени, както и договореното по чл. 3, ал. 2 от договора.

В подкрепа на горното и от общодостъпния сайт на НЗОК, извлечение от който са представените и неоспорени от ответника писмени документи към исковата молба, е видно, че в утвърдената актуализация от 02.02.2018 година на Приложение 1 на позитивния лекарствен списък, и актуализационния файл на НЗОК, в сила от 16.02.2018 година е включено и фигурира с код LF264 процесното лекарство.

Всичко изложено сочи на липса на поддържаното от ответника основание за отхвърляне плащането по отпуснатите ЛП по процесната рецепта, тъй като ЛП с код LF264 е фигурирало в лекарствения списък на НЗОК, актуален към датата на издаване на процесната рецептурна бланка от 06.03.2018 година и за аптеката не е била налице причина по чл. 6, ал. 1, т. 6 от договора да не изпълни отрязък С от процесната рецепта.

Обстоятелството, че ИИС на НЗОК е отхвърлила автоматично отрязък С на рецептурната бланка не представлява нито нормативно, нито договорно установено основание, обосноваващо отказ за плащане на отпуснати ЛП.

При това положение, за ответника е възникнало насрещното задължение за заплащане стойността на отпуснатите ЛП, ХД и МИ за отчетния период, попадащи в предметния обхват на договора. При липса на спор за размера, искът е основателен в уточнения си размер.

Неснователно е възражението за давност на ответника, предвид настъпване изискуемостта на вземанията /определена по чл. 21 от договора/ и датата на предявяване на иска. В случая е приложима общата давност, тъй като задълженията на ответника в срока на договора са за заплащане на определени в договора периоди, но не се явяват периодични плащания по см. на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, съгласно ТР № 3/2011 от 18.05.2012 г. по тълк.

4 дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Същите нямат повтарящ се, а по скоро - случаен характер, тъй като, както изпълнението от страна на изпълнителя зависи от външни на правоотношението факти и хипотетично е възможно да липсва такова в определен отчетен период, така и не е поето повтарящо се задължение за плащането от страна на възложителя.

По иска по чл. 86 ЗЗД.

В договора е предвиден срок за плащане - 30-дневен от изтичане срока за представяне на отчет /чл. 21, ал.1 от договора/ за съответния период. Следователно, в конкретна хипотеза, ответникът е изпаднал в забава от 18.06.2018 година.

Възражението за давност е неоснователно, въпреки приложимостта на чл. 111, б.в ЗЗД. На основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП давностният срок е спрял да тече от 13.03.2020 г., когато е обявено извънредното положение. Нормата на § 13 от ПЗР на Закона за здравето /ДВ бр. 44 от 13.5.2020 г./ предвижда, че сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП, продължават да текат от изтичане на 7 дни от обнародване на този закон. Оставащият срок е продължил да тече от 21.05.2020 г. и към 20.08.2021 г. никаква част от вземането не е погасено по давност.