Определение № 301 от 15.11.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 372/2023
- Вид
- Определение № 301
- Подписан
- 15.11.2023
- В сила
- 15.11.2023
- Състав
- Румяна Панталеева, Десислава Стефанова Сапунджиева, Росица Антонова Тончева
Цитирани разпоредби
- чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24,ал.1,т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.25 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.269,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.269,ал.3,т.2 и т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.269,ал.3,т.2 и т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 301 гр. Варна, 15.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Румяна Панталеева
Членове:
Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20233000600372 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на чл.341,ал.2 във вр. с чл.251,ал.5 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.П. Н., като повереник на частните обвинители: М. П., Д. П. и Н. П. против протоколно определение №923 от 09.10.2023г. по НОХД№106/2023г.по описа на ВОС.
С атакуваното определение първоинстанционният съд е спрял наказателното производство по делото, на осн. чл.251,ал.1 вр. чл.25,ал.1,т.2 от НПК.
В жалбата се излагат съображения за липса на основания за спиране на производството по делото.
Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в частната жалба, мотивите на атакуваното определение и прецени събраните по делото доказателства, намира, че същата е допустима, подадена в законовия срок, а преценена по същество се явява основателна.
С атакувания съдебен акт- протоколно определение №923 от 09.10.2023г. по НОХД№106/2023г., състав на ВОС е спрял производството по делото. Взетото решение съдът е аргументирал с наличието на данни, че подсъдимия не е жив, поради пребиваването му в КНР по време на пандемията от ковид, лисата на молба за подновяване на документите му за самоличност, които са с изтекъл срок и контакти със защитника и негови близки от 2020г. до този момент. На второ място е изложил съображения, че не са налице предпоставките на чл.269,ал.3 от НПК, тъй като разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия би попречило за разкриване на обективната истина по делото. За последното не са изложени съображения.
1
Съдът е дал ход на разпоредителното заседание, при условията на чл.269,ал.3,т.2 и т.4 от НПК. Отсъствието и невъзможността подсъдимото лице да се осигури за явяване в съдебно заседание е констатирано от първоинстанционния съд, като са изложени съображения за липсата на обективна възможност същия да бъде намерен и редовно призован.
Основният аргумент на проверявания съд за да спре наказателното производство, който подлежи на проверка в настоящото производство, е дали разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия би попречило за разкриване на обективната истина. Обстоятелството, доколко същия е действително нужен за разкриване на релевантните факти, чрез евентуално давани от него обяснения, е въпрос на преценка по предмета на делото, т.е. неговата обоснованост. Разгледано в процесуален аспект, обстоятелството на самоволно отклоняване на подсъдимия от производство само по себе си разкрива позиция към разследването, при която очевидно лицето не желае да участва в него. В този смисъл не може оправдано да се очаква подсъдимия да упражни правото си да даде обяснения, от което право, чрез доброволното си отсъствие, той явно се отказва.
Видно от материалите по делото, отсъствието на подсъдимия не е довело до непълнота на разследването. Делото е със значителен доказателствен обем, който по преценка към настоящия етап на производството, не се нуждае от евентуалния принос и на обясненията на подсъдимия, каквито, между впрочем той никога не е давал, а чрез самоволното си отклонение е демонстрирал и липса на намерение за това.
Този правен извод е съобразен със събрания по делото доказателствен материал и възможността в хода на водено съдебно следствие обективно, всестранно и пълно да се разкрие обективната истина, като съдът е длъжен да провери цялата доказателствена съвкупност в аспекта на чл.102 от НПК.
Разбира се такъв правен извод съдържа в себе си и субективна увереност, каквато не е изразена от състава на първия съд, но в конкретния случай въззивния състав не споделя тази оценка като обоснована.
По изложените съображения, настоящия състав намира, че не е налице процесуална нужда за спиране на процеса по смисъла на чл.25, т.2 НПК.
Що се отнася до аргумента за наличие на данни, че подсъдимия не е жив, настоящия състав намира следното:
На първо място не са налице категорични данни досежно това обстоятелство, доколкото липсата на контакти с подсъдимия от 2020г. до този момент не го обосновава. На следващо място, посоченото не е основание, предвидено в чл.25 от НПК, поради което не следва да бъде обсъждано в настоящото производство. При наличие на данни за смъртта на подсъдимия, са налице основанията на прекратяване на наказателното производство по чл.24,ал.1,т.4 от НПК.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че 2 определението на съда за спиране на наказателното производство е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение протоколно определение №923 от 09.10.2023г. по НОХД№106/2023г. по описа на ВОС.
ВРЪЩА делото за разглеждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3