Решение № 421 от 28.10.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Бургас, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20212100501031 по описа за 2021 година

Производството през настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от ищеца "БОРА 2002" ЕООД, ЕИК: 130923012, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ***, офис 2, представляван от управителя Боян Георгиев Бонев, със съдебен адрес: гр. Поморие, ***, против решение № 260399 от 05.03.2021 г., постановено по гр. дело № 171/2020 г. по описа на РС-Бургас , с което са отхвърлени предявените срещу ответниците Т. В. П., ЕГН: ********** и П. В. П., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. Бургас, ж.к. „И.“, бл.**, вх.**, ет.* искове с правно основание 45 вр. с чл. 86, ал. 1, вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД за осъждането им да му заплатят солидарно сумата от 24625 лв. – главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени чрез сключване с измама на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нот. акт. №**/ 13.01.**** год. по нот.д. № */****г. по описа на нотариус Линка Чуткина, с рег. № 600, с район на действие- РС-Несебър, ведно със законната лихва върху горното обезщетение, считано от увреждането - 13.01.2015 г. до окончателното му плащане.

В подадената въззивна жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като твърди, че същото е неправилно, необосновано и постановено при допуснати процесуални нарушения. Оспорват се изводите на съда, че не е доказан фактическия състав на деликтната отговорност на ответниците за заплащане на претендираното обезщетение, като се навеждат доводи, че продавайки на ищеца съзнателно имоти, за които те са знаели, че вече не са тяхна собственост ответниците са действали противоправно, а вината им се предполага до доказване на противното. Твърди се, че е налице допуснато от районния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на произнасяне по 1 доказателственото искане на ищеца по чл. 186 от ГПК, направено в т. 2 от исковата молба за снабдяване с експертно заключение и протоколи за разпит по ДП 304-3М-2362/2015г. по описа на РУНесебър, както и до недопускане до разпит на втория поискан свидетел Силвия Толева. Моли тези доказателства да бъдат събрани във въззивното производство. По подробно изложените във въззивната жалба доводи моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноските по делото и пред двете инстанции. В съдебно заседание, въззивното дружество, чрез упълномощения си процесуален представител –юрисконсулт поддържа въззивната си жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноските по делото, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите-ответници, представлявани чрез назначения им в първата инстанция особен процесуален представител не са депозирали отговор въззивната жалба и не са направили доказателствени искания. В съдебно заседание, въззиваемите чрез назначения им особен представител изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба и молят за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Заявяват, че изцяло споделят мотивите на районния съд за отхвърляне на исковете, като считат, че същите кореспондират с трайната съдебна практика. Сочи се, че неизпълнения договор дава основание за развалянето му и за приложение на чл. 189 и сл. от ЗЗД, но не и за ангажиране на деликтната отговорност на ответниците.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, че на 13.01.2015г. между страните е сключен за договор за покупко-продажба на недвижим имоти, обективиран в нот. акт. №**/ 13.01.****г. по нот.д. № */****г. по описа на нотариус Линка Чуткина, с рег. № 600, с район на действиеРС-Несебър, по силата на който ответниците - продавачи са продали на ищцовото дружество –купувач правото си на собственост върху поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КККР на с.Оризаре, общ.Несебър, представляващи земеделски земи, първият от които е бивш имот с № 11384 по плана за земеразделяне на с.Оризаре, с площ от 2225 кв.м. и с начин на трайно ползване - лозе, а втория - бивш имот с № 17085 по плана за земеразделяне на селото, с площ от 22400 кв.м. и с начин на трайно ползване – нива срещу заплатена от дружеството-купувач продажна цена в размер на 24 625 лв. Ищецът сочи, че впоследствие е установил, че в по-ранен момент - през 2002г. процесните имоти са били вече продадени от ответниците на трето лице – Николай Тодоров съгласно нот.акт № ** / **** год. на нотариус Стоян Ангелов, с рег. № 208, с район на действие- РС-Несебър. За извършените от ответниците действия ищцовото дружествое сезирало Районна прокуратура - гр.Несебър, като срещу тях е образувано наказателно производство за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 от НК вр. с чл. 209, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК. Ищецът сочи, че с деянието си по продажба на процесните имоти - собственост на трето лице ответниците са му причинили имуществени вреди в размер на платената продажна цена от 24 625 лв., чието присъждане претендира от тях при условията на солидарност, ведно със законната лихва върху горното обезщетение, считано от увреждането - 13.01.2015 г. до окончателното му плащане. Ангажирани са доказателства.

Ответниците, чрез назначения им на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен процесуален представител в подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор са оспорили исковете. Изложили са съображения, че тъй като договорът за покупко-продажба, обективиран в нот. акт от 2015г., с който ищецът е закупил имотите не е развален по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, ищецът не може да иска връщане на платената по него продажна цена.

Оспорено е също твърдението на ищеца за наличието на солидарна отговорност на ответниците за връщане на продажната цена по смисъла на чл. 53 от ЗЗД. Наведени са твърдения за недобросъвестност на ищеца като купувача. Направено е и правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност. Ангажирани са доказателства.

2

Районният съд е квалифицирал предявените искове с правно основание чл.45 и чл.86, ал.1 вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.

С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил предявените на деликтно основание искове, приемайки, че не е налице основание за присъждане на търсеното обезщетение, по съображения, че договорната отговорност на ответниците за неизпълнение на сключения с ищеца договор за покупко-продажба на процесните имоти изключва деликтната им отговорност. В допълнение съдът е посочил, че дори и да бе възможно отговорността на ответниците да се реализира по деликтен път, предявените срещу тях искове биха били също неоснователни поради липса на доказателства за твърдяната от ищеца измама при сключване на процесния договор.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост, поради което намира, че обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.

След съвкупна и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, настоящата съдебна инстанция намира, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и изцяло споделя окончателните му правни изводи, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК. Предвид това въззивният съд счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно, като що се касае до наведените оплаквания следва да се изложи следното:

Безспорно е по делото, че с нот.акт от 2015г. ответниците са продали на ищцовото дружество правото на собственост върху процесните недвижими имоти, без да са били носители на продадените права, тъй като са се разпоредили с тях по –рано през 2002г., като са ги продали на трето лице.

В съдебната практика непротиворечиво се приема, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, а валидна правна сделка, тъй като в разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД не е посочено такова основание за нищожност. Продажбата на чужда вещ обаче не поражда вещнотранслативно действие, тъй като продавачът не може да продаде права, които не притежава, т.е. не може да направи купувачът собственик. При такава сделка продавачът не е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост срещу платената му от купувача продажна цена, т.е. същият е неизправна страна по договора, поради което купувачът има право да иска разваляне на договора и връщане на платената цена. В случая, тъй като се касае за нотариален акт, развалянето следва да стане по съдебен ред на основание чл. 188 и чл. 189, ал. 1 вр. с чл. 87, ал. 3 от ЗЗД с възможност купувачът да поиска да реализира правата си в случай на евикция от действителния собственик.

По горните съображения настоящата инстанция намира за неоснователни изложените 3 в жалбата оплаквания, че районният съд неправилно е приел, че процесната сделка е валидна, като наред с това следва да се отбележи, че възражения за валидността на сделката липсват в исковата молба, а са направени от ищеца за първи път във въззивната жалба. Не следва да се обсъждат и наведените във въззивната жалба твърдения /загатнати в исковата молба/ за измамливи действия на ответниците при извършване на процесната продажбена сделка, съставляващи престъпление по смисъла на НК, при условие, че иск по чл. 29 от ЗЗД не е предявен.

За да реализира твърдяната в исковата молба деликтна отговорност на ответниците за репариране на причинените му имуществени вреди в размер на платената по сделката продажна цена от 24625 лв., ищецът следва да докаже, че увреждането му не е в резултат на договорно неизпълнение от ответниците, а е неизпълнение на общото и м задължение, произтичащо от закона да не се вреди другиму, в който случай отговорността на ответниците е деликтна /в т.см. решение № 188 от 15.6.2012 г. по гр.дело № 1122/2011 г на на ВКС и решение № 462 от 11.04.2016 г. по гр.дело № 1474/2015 г. на ВКС/. От данните по делото обаче се установява, че увреждането на ищеца не произтича от общото задължение на ответниците да не вредят другиму, а в резултат неосъществяване на очакван резултат по възникналото помежду им и все още съществуващо облигационно отношение по договора за покупко-продажба, т.е. в случая основанието на иска, заявен от ищеца на деликтна отговорност не съотвества на фактите и обстоятелствата, при които последният е претърпял вреда.

С оглед горните съображения настоящата инстанция намира за правилен и съответен на материалния закон решаващия извод на районния съд, че отговорността на ответниците следва да се реализира на договорно, а не на заявеното деликтно основание. Действително вреда е налице за ищеца и тя е изразява в платената от него по договора продажна цена, но вредата е настъпила вследствие договорно неизпълнение от страна на ответниците да му продадат имотите, а не вследствие непозволено увреждане. За да търси обезщетение за претърпяната вреда, но на договорно основание обаче ищецът е следвало преди това да е поискал разваляне по съдебен ред на облигационната връзка поради неизпълнението на насрещното задължение на продавачите да му прехвърлят правото на собственост върху имотите. По делото обаче няма данни за такава проведена съдебна процедура по чл. 189, ал.

1 вр. с чл. 87, ал. 3 от ГПК. Независимо от това обаче тъй като в случая ищецът е основал вземането си на деликтно основание, при наличието на договорна отговорност, която изключва деликтната, правилно исковете му е отхвърлени като неоснователни.

Разпечатката съдържа 27 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9268f085-246d-4f05-8468-20ae998a0c85