Решение № 47 от 09.04.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Русе, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Търговско дело № 20254500900109 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Исковете са по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.430-432 ТЗ.

Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: 000694749, чрез пълномощника си адвокат М. Ц. - САК, твърди, че срещу Е. А. Ю. от с.

Чилнов и Н. С. Й. от гр.Русе, въз основа на подадено заявление по чл.417 ГПК било образувано ч.гр.д.№138/2025г. на Районен съд - Бяла, по което са издадени изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично задължение за вземанията, които банката има срещу Е. А. Ю. и Н. С. Й. по Договор за кредит № FL1398922. Въз основа на изпълнителния титул било образувано изп. дело № 228/2025г., по описа на ЧСИ ВМ, по което длъжникът Н. С. Й. е направила възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, с разпореждане на съда от 31.03.2025г. по ч.гр.д.№138/2025г. по описа на РС - Бяла, съдът им дал указания за предявяване на иск за съществуване на вземането. С оглед изложеното ищецът твърди наличие на правен интерес от предявяване на иск за установяване съществуването на вземането на банката. Твърди, че Е. Ю. и Н. Й. са кредитополучатели съгласно сключен на 14.07.2023г. с „Юробанк България“АД Договор за потребителски кредит № FL1398922 и са солидарни длъжници. Съгласно договора банката предоставила на кредитополучателите потребителски кредит в размер на 55500лв. за текущи нужди, като кредитополучателите се задължили да го върнат, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Между страните било уговорено кредитът да бъде погасен съгласно погасителен план, на 96 месечни вноски (като първите 95 са в размер на 771,07 лв., а последната 96-та вноска - 771,45 лв.), с краен срок на договора - 14.07.2031г. На 14.05.2024г. кредитополучателите преустановили плащането на дължимите вноски за 1 главница и за лихви, като изпаднали в забава и допуснали просрочие на дължимите по кредита вноски за главница и за лихви, считано от датата на изпадане в забава - 14.05.2024г. С оглед формираното просрочие банката направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 05.07.2024г., с връчена покана до длъжника. С поканата били дадени срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита. Към датата на депозиране на заявлението пред съда, размерът на вземането бил: a) 51 326,65 лв.- главница, дължима за периода от 14.05.2024г. до 05.02.2025г.; б) 584,35лв. - възнаградителна лихва, дължима за периода от 14.05.2024 г. до 05.07.2025 г.; в) 7526,35 лв. – мораторна лихва, дължима за периода от 14.05.2024 г. до 05.02.2025 г. Посочените суми се претендират от „Юробанк България" АД като изцяло и предсрочно изискуеми, считано от 05.07.2024г. датата на връчване на поканата до длъжника. С исковата молба ищецът се позовава на предсрочната изискуемост на кредита, като изрично изразява воля за обявяване на вземанията по Договор за кредит № FL1398922 за изцяло и предсрочно изискуеми. Твърди, че към датата на депозиране в съда на заявлението по чл. 417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 138/2025г. по описа на РС - Бяла и към датата на исковата молба задължението по кредита не е заплатено. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че „Юробанк България" АД има валидно и изискуемо вземане срещу Е. А. Ю., ЕГН ********** и Н. С. Й., ЕГН **********, в размер на: a) 51 326,65 лв. - главница, дължима за периода от 14.05.2024г. до 05.02.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до пълното погасяване на задължението; б) 584,35 лв. възнаградителна лихва, дължима за периода от 14.05.2024г. до 05.07.2024г.; в) 7526,35 лв. - мораторна лихва, дължима за периода от 14.05.2024г. до 05.02.2025г. Претендира разноските по делото, както и тези, направени в производството по ч.гр.д.№ 138/2025г. по описа на Районен съд - Бяла.

Горепосочените твърдения са наведени и с оглед направените от ищеца с молби вх. № 8158/11.07.2025г. и вх. № 8823/31.07.2025г. уточнения.

Ответникът Е. Ю. в законния срок е подал отговор на исковата молба, с който заявява, че счита искът за допустим, като подаден от надлежна страна, имаща правен интерес и е частично основателен. Признава, че през месец май 2024г. преустановил плащането по кредита. Заявява, че след като било образувано изп. дело № 20258330400228 на ЧCИ ВМ започнал да прави ежемесечни вноски, че не бяга от отговорност и че ще плати задължението.

Счита за неоснователни размерите на възнаградителната и мораторната лихва, поради неяснота как и на какво основание са начислени, поради което счита, че не ги дължи.

Ответникът Н. Й., чрез пълномощника си адвокат С. П. е подала отговор на исковата молба в законния срок, в който заявява, че искът е допустим, като подаден от легитимна страна, в законния срок, но е неоснователен. Отбелязва, че изтегленият кредит е послужил изцяло в полза на първия кредитополучател – Е. А. Ю., което е видно и от сключения застрахователен пакет “L” съгласно Сертификат № FL1398922/12.07.2023 г., който е единствено на името на ответника Е. А. Ю.. Като друго доказателство за това сочи, че в чл. 3, ал. 3 от 2

Договора за потребителски кредит № FL1398922/14.07.2023г. е посочен именно неговия номер на сметка с титуляр отново същото лице, като е посочена и целта на кредита – предсрочно погасяване на задължения по договор за потребителски кредит, сключен с „ОББ“. Сочи, че разбрала, че е станала солидарен длъжник с Ю., едва когато кредитът е останал необслужен и са я потърсили от банката за плащане, като до този момент е считала, че е поръчител по кредита и едва тогава осъзнала върху какви документи се е подписала и какво е тяхното значение. Счита, че не може да бъде отъждествена с фигурата на солидарен длъжник, тъй като сумата по кредита била усвоена изцяло единствено и изцяло от ответника Ю., преведена е по неговата банкова сметка, като целта била покриване на старо задължение в банка „ОББ“. Алтернативно, намира сключения ДК за недействителен, тъй като попада под защитните клаузи на ЗПК и ЗЗП. Намира, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за форма и съдържание, уредени в Глава трета, чл. 10 и чл.

11. Намира, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен. Счита, че от приложените от ищеца писмени доказателства може да се приеме, че договора е сключен при общи условия и сочи, че не е получила Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем, както и че не е запозната с тях. Счита, че от приложените от ищеца писмени доказателства може да се приеме, че процесният договор е сключен при Общи условия /при предварително определени от едната страна – ищеца, клаузи на договора/, като не става ясно как се сформира лихвата в посочените в договора погасителни вноски. Договореният процент на ГПР също не е конкретизиран, не става ясно дали в уговорените 7,94 % ГПР е включен и лихвеният процент.

Счита, че от записаното в договора се прави извод, че лихвеният процент и ГПР са две отделни величини и тази неяснота не е позволила на ответницата – потребител, да прецени икономическите последици от сключването на договора и предвид разпоредбата на т. 18 от чл. 143 от ЗЗП, тези клаузи следва да се приемат за неравноправни. Предвид изложеното претендира отхвърляне на иска и присъждане на направените разноски.

Ищецът е подал допълнителна искова молба. По повод направеното от ответника Н. Й. възражение относно поръчителство по договора за кредит твърди, че такова не е налице в отношенията между ответниците и банката, тъй като в преамбюла на дoгoвopa двамата ответници са посочени като кредитополучатели, а при направените искания за получаване на кредит и двамата ответника са кандидатствали като кредитополучател и съкредитополучател, както и че в чл. 1, aл. 4 от договора е посочено изрично, че лицата по договора отговарят за задълженията по същия като солидарни длъжници. Счита за неоснователни направените от ответника Н. Й възражения за недействителност на договора поради несъответствие с императивните разпоредби на ЗПК. Оспорва твърдението на Н. Й., че не й e предоставен СЕФ, тъй като в чл. 22 от договора за кредит изрично е посочено, че кредитополучателите декларират обстоятелството, че подобна 3 преддоговорна информация им е представена и са подробно запознати с условията на договора. Счита, че не са налице неиндивидуално уговорени клаузи по договора, като излага подробни съображения в тази посока, с оглед на което същият не следва да бъде приет от съда за недействителен, поради наличие на неравноправни клаузи. Оспорва твърдението на ответника Н. Й, че процесния договор е сключен при Общи условия и твърди, че в същия са посочени всички необходими за създаването на кредитното правоотношение реквизити и с оглед на това oбстoятeлствo, на кредитополучателите не са представени Общи условия по кредита. Поддържа, че лихвеният процент и ГПP по договора са подробно и ясно описани в чл. 3, aл. 1 и чл. 3, aл. 9 от същия.

По отношение подадения от ответника Е. Ю. отговор на исковата молба, ищецът сочи, че същият извършва признание на основанието на иска, както и частично признава размера му. По отношение на направеното от Н. Й. искане за присъждане на разноски, прави възражение срещу размера на същото и иска да бъде взета предвид съдебната практика по повод постановеното от CEC решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, с което е установена практика, че съдът следва да прецени размера на разноските за адвокатска защита съответно с извършената работа.

Ответникът Е. Ю. не е подал отговор на допълнителната искова молба.

Ответникът Н. Й. е подала отговор на допълнителната искова молба чрез пълномощника си адвокат С. П., с който поддържа твърденията в отговора на исковата молба - че е разбрала, че е станала солидарен длъжник с Ю. едва когато кредитът е останал необслужен и са я потърсили от банката за плащане, като счита, че е била поставена в заблуждение и то с участието на банката– кредитор. Поддържа, че договорът е недействителен, като попадащ под защитните клаузи на ЗПК и ЗЗП, че е сключен при Общи условия /при предварително определени от едната страна – ищцовото дружество, клаузи на договора/, че не е получила Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем и същата не е запозната с тях.

Поддържа и останалите направени в отговора на исковата молба възражения.

Претендира отхвърляне на иска и присъждане на разноски, като счита възражението на ищеца, за прекомерност на адвокатското възнаграждение, за неоснователно.

С протоколно определение №28/19.02.2026г. производството по делото е прекратено по отношение на ответника Е. А. Ю. поради липса на правен интерес у ищеца, тъй като Ю. не е подал възражение по чл.414 ГПК и по отношение на него издадената заповед е влязла в сила и е стабилизирана.

Прекратителното определение не е обжалвано и е влязло в сила на 12.03.2026г.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за потребителски кредит № FL1398922 от 14.07.2023г., сключен между ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД и Е. А.

Ю. и Н. С. Й.-кредитополучатели, по силата на който им е отпуснат 4 потребителски кредит в размер на 55500 лева за текущи нужди, с краен срок за погасяване на кредита последната падежна дата, посочена в погасителния план, неразделна част от договора за кредит, а именно 14.07.2031г. В чл.7 от договора е уговорено, че кредитът се погасява чрез анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и падежна дата в погасителния план, неразделна част от договора за кредит. Според чл. 3 от договора през първите шест месеца от срока на издължаване на кредита, кредитополучателят дължи на Банката лихва, изчислена при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 5,850 %, а от седмия месец до крайния срок на издължаване на кредита, лихва изчислена при прилагане на променлив лихвен процент, който представлява сбор от приложимия към началната дата на периода на прилагане на променлива лихва референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 3,350 %.