Решение № 15872 от 10.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15872 гр. София, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110142590 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основаниечл. 79, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 139 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу М. Г. В. и И. Г. В., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 29.11.2023 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63496/2023 г. по описа на СРС, 182 състав, поправена с разпореждане № 148508/15.10.2024 г., постановено по същото дело, както следва:

- срещу М. Г. В.: сумата 1 086,70 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

С*****, аб.№ 53755 за период 1.05.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 20.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 198,32 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 27.10.2023 г., сумата 21,90 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 01.04.2022, ведно със законна лихва за периода от 20.11.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.12.2020г. до 27.10.2023 г. в размер на 5,21 лв.;

- срещу И. Г. В.: сумата 1 086,70 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

С*****, аб.№ 53755 за период 1.05.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 20.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 198,32 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 27.10.2023 г., сумата 21,90 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 01.04.2022, ведно със законна лихва за периода от 20.11.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.12.2020г. до 27.10.2023 г. в размер на 5,21 лв.

В исковата молба, се навеждат твърдения, че ответниците в качеството на собственици на топлоснабдения имот са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която е 1 платима месечно, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл.

155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота – „Д Е“ ЕООД, съгласно сключен договор. Посочва, че ответниците не са изпълнили задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците М. Г. В. и И. Г. В., чрез назначения особен представител адв. М., с който оспорва предявените искове по основание и размер, като поддържа, че претенциите на ищеца са частично неоснователни. Взема становище, че за част от исковия период вземанията на ищеца за главница за ТЕ са погасени по давност, а именно до 19.11.2020 г., поради липса на облигационни отношения между страните. В останалата част не оспорва иска за главница за ТЕ и начислената мораторна лихва. Оспорва претендираните суми за дялово разпределение като излага подробни съображения, че ищецът няма законово основание да изисква заплащането на такива, тъй като не бил посочен в ОУ начинът на тяхното формиране. В тази връзка реферира и към Решение на СЕС от 23.10.2025 г. но дело С-760/2023 г. Поддържа и недължимост на сумите за обезщетение за забава, начислено върху главницата за дялово разпределение, при съображението, че не са ангажирани доказателства за изпратена до ответниците покана за плащане на задължението за дялово разпределение.

Третото лице-помагач „Д“ ООД (правоприемник на „Д Е“ ООД) не взема становище по предявените искове.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. На 29.11.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63496/2023 г. по описа на СРС, 182 състав, поправена с разпореждане № 148508/15.10.2024 г. в полза на „Т С“ ЕАД срещу М. Г. В. и И. Г. В. за процесните вземания.

Заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на ищеца са дадени указания за предявяване на иск на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Исковата молба за установяване на вземанията по издадената заповед е депозирана в едномесечния срок.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 и чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия за битови нужди, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже 2 положителния факт на погасяване на дълга, както и всички свои правоизключващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В случая не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***** г. на нотариус А Г на НК-София, по силата на който в полза на Г М.ов В. придобива право на собственост върху – апартамент № 23, находящ се гр. С*****. Видно от приложено по делото удостоверение за наследници от 15.04.2026 г. наследници на починалия на 11.02.2013 г. Г М.ов В. са синовете му М. Г. В. и И. Г. В., ответници по настоящото дело.

От гореизложеното следва изводът, че през периода от м.05.2020 г. до 04.2022 г. между страните е било налице неформално правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, доколкото ответниците като собственици на процесния имот, съгласно притежаваните квоти: М. Г. В. и И. Г. В. – по 1/2 ид. част. са потребители на ТЕ и са легитимирани да отговарят за задълженията по неформалния договор за доставка на топлинна енергия, възникнал на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и дължат заплащане на потребената топлинна енергия по арг. от чл. 153 ЗЕ за исковия период.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че за периода 05.2020 г. – 30.04.2022 г. ответниците са били потребители на доставяната до имота топлинна енергия, поради което и дължат заплащането на възникналите задължения за това до размера на своите идеални части в съсобствеността – по 1/2 ид. част.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което и приложимите ОУ на ищеца, публикувани във в.

Монитор, на 11.07.2016 г., ги обвързват.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също не е спорно между страните, а и се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово 3 разпределение и договори за извършването й, както и от представените от третото лице-помагач отчетни документи и индивидуални справки за дялово разпределение.

Видно от представените от третото лице-помагач документи за първия отчетен период 05.2020г.-04.2021 г. на ответниците-потребители е начислена служебно топлинна енергия за отопление и битова гореща вода, поради неосигурен отчет. Последното е удостоверено по надлежен начин от представител на етажната собственост. За втория отчетен период на ответниците е начислена служебно топлинна енергия за отопление, тъй като липсват уреди, а не са представени протоколи, удостоверяващи датата на тяхното сваляне. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е начислена по кубатура – 142 куб.м. а топлата вода на база извършен реален отчет, съгласно приложен протокол за отчет, подписан от потребителя.

Между страните не е налице спор относно количеството потребена топлинна енергия, както и че същата възлиза на стойността, претендирана от ищеца. С оглед на което съдът приема, че стойността на доставената топлинна енергия за процесния имот и период 05.2020-30.04.2022 г. възлиза общо на 2173,70 лв.

Действително, с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 г. на ВАС, II отделение, оставено в сила с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело № 85/2024 г., 5-членен състав, II колегия, се отменят т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката и § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, но съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се счита отменен от датата, на която съдебното решение е влязло в сила. В случая, решението на административния съд е влязло в сила на 25.02.2025 г., т. е. след процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., поради което методиката за изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба за топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба в настоящата хипотеза. От друга страна, дори да се приеме, че Наредбата противоречи на нормативен акт от по висока степен и не следва да бъде прилагана, респ., че отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен акт със съдебно решение има обратно действие, съобразно мотивите на решение на СЕС от 24.11.2022 г. по дело № С-289/2021 г., то количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, като се съобразят данните от третото лице-помагач, неоспорени от страните, за доставяне до процесния имот на твърдяното количество топлинна енергия по отношение на компонент сградна инсталация. В случая стойността на доставената топлинна енергия за процесния имот и период 05.2020-30.04.2022 г. възлиза общо на 2173,70 лв.