Решение № 787 от 30.06.2021, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 3206/2020
- Вид
- Решение № 787
- Подписан
- 30.06.2021
- В сила
- 21.12.2021
- Състав
- ДИМО КОЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 122 · Закон за горите
- чл. 122 · Закон за горите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 235 · Наказателен кодекс
- чл. 235 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 235 ал. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 109-113 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 109-113 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 110 ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 109-113 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 111 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 111 ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 109-113 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 109-113 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 244 ал. 1 т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 244 ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 46 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 46 ал. 2 т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 74 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 75 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 84 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 85 ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 25 ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 787 гр. Велико Търново , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело № 20204110103206 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 49 вр. 45 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е собственик на имот № ***, находящ се в с. ***, общ. *** и че на 04.12.2015г. законният му представител е констатирал извършването на незаконна сеч в него, при която са отсечени над 35 дървета от вида черен бор с диаметър на ствола – 40 см, които не са били маркирани с контролна горска марка /КМГ/. Ищецът уточнява, че количеството незаконно добитата от имота му дървесина възлиза на 28, 30 куб. метра и е на стойност 3050, 64 лв.
Изтъква, че в този период се е извършвал добив на дървесина в съседния имот № *** и че са били премахнати граничните точки между двамата имота. Посочва, че в близост до имота му е установено нарушение и в държавния горски фонд, като са били отсечени 7 бр. немаркирани дървета от същия вид. Допълва, че незаконно отсечената от имота му дървесина е установена на временен склад в близост до него, както и че е подал сигнал до полицията за случая. Ищецът твърди, че на място е бил извършен оглед на местопроизшествие от разследващ полицай в присъствието на служители на втория ответник, при който дървения материал от временния склад, добит от горепосочените имоти, бил оставен за отговорно пазене на трето за делото лице.
Ищецът изтъква, че служители на двамата ответници са знаели, че част от незаконно 1 добитата дървесина във временния склад е негова собственост, но въпреки това първият ответник не го е уведомил за хода на разследването, не го конституирал като ощетено лице в производството, не му връчил акт за спиране на досъдебното производство и не му върнал задържания дървен материал, а го предоставил на втория ответник, без последният да е негов собственик, за да го ползва по предназначение или да го продаде. Ищецът уточнява, че действията, с които го е увредил втория ответник се свеждат до това, че не му е върнал процесния дървен материал, за да го ползва по предназначение като собственик респ. при поискване не му е заплатил получената от продажбата на дървесината му цена. Смята, че горепосочените действия на двамата ответници имат противоправен характер, тъй като още в началото на наказателното производство са знаели, че задържаната дървесина му принадлежи, но не са му я върнали и са попречили да упражнява правото си на собственост. В тази връзка изтъква, че ответниците с действията си са съпричинили вредоносния резултат, поради което следва да отговарят солидарно за репарирането му. По изложените съображения ищецът иска от съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от 3050, 64 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съизмеримо с равностойността на задържания негов дървен материал, както и сумата от 1563, 65 лв.
– мораторна лихва за периода от 05.12.2015г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба първият ответник оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва да са налице всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД и в тази връзка изтъква, че в хода на наказателното производство не са отменяни от съда действия /актове/ на прокуратурата, за да е налице твърдяната от ищеца тяхна противоправност. Изтъква, че в настоящото производство гражданския съд не може да преценява противоречие със закона на тези актове на прокуратурата. Този ответник възразява, че с оглед предмета на разследване по досъдебното производство - престъпление по чл. 235 ал. 1 НК, което е на формално извършване, ищецът няма нито качеството на пострадал, нито на ощетеното ЮЛ, за да може да бъде конституиран в процеса. Възразява, че задържаната в хода на разследването по ДП № 518/2015г. на РУ – *** дървесина е приобщена като веществено доказателство и по отношение на нея е налице законосъобразно произнасяне по реда на чл. 111 ал. 4 НПК. Този ответник оспорва да са налице виновни действия или бездействия на негови служители, от които пряко и непосредствено да са произтекли вреди за ищеца и в тази връзка отрича наличието на причинно – следствена връзка между твърдяното поведение и настъпилия вредоносен резултат. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване по давност на ищцовите вземания. С тези доводи моли за отхвърляне на исковете с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
2
С отговора на исковата молба втория ответник оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Възразява поведението му по продажбата на дървесината, която е била веществено доказателство по ДП № 518/2015г. на РУ – ***, да е противоправно. Акцентира, че тази продажба е извършена въз основа на влязъл в сила акт на прокуратурата и изтъква, че е бил длъжен да изпълни същия, като няма правомощия да върне дървесината на ищеца респ. да му предаде цената от продажбата й. В тази връзка сочи, че единствено в прерогативите на първия ответник, а не в неговите, е да се разпорежда с приобщените в досъдебната фаза на процеса веществени доказателства. Възразява, че не е било установено в хода на разследването каква част от продадената дървесина е била незаконно добита от имота на ищеца, тъй като в този район е имало незаконна сеч в още два имота. Възразява, че не е увредил ищеца и не се обогатил за негова сметка, тъй като получената от продажбата на дървесината цена не е задържана от него, а е преведена по банкова сметка до приключване на досъбеното производство, което в момента на е спряно. По тези съображения моли за отхвърляне на иска с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:
Липсва спор между страните, а и от нот. акт за покупко – продажба № 57, том III, рег. № 5324, дело № 446/2008г. на нотариус *** се установява, че ищцовото дружество е собственик на имот № ***, с площ от 17, 800 дка, находящ се в землището на с. ***, общ. ***, местността „***” и представляващ иглолистна гора, разположена в о*** от горския фонд.
Не е спорно по делото, че на 05.12.2015г. законният представител на ищеца е подал сигнал до полицията за незаконна сеч на немаркирана дървесина в горепосочения имот, във връзка с който е образувано ДП № 518/2015г. по описа на РУ – *** за престъпление по чл. 235 ал. 1 НК. На същата дата е извършен оглед на местопроизшествие, а след трасиране на границата между имоти с № *** и № *** от лицензиран геодезист на 09.12.2015г. е извършен повторен оглед на ищцовата гора, при който са установени 18 броя пънове на прясно отсечени дървета от вида черен бор, немаркирани с контролна горска марка /КГМ/. Незаконна сеч на дървета от същия вид е констатирана и в имот № ***, както и в съседния имот № ***, който попада в държавния поземлен фонд. Не е спорно между страните, а и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства /листи 51-88/ се установява, че към 05.12.2015г. в имот № *** е извършван добив на дървесина, за което е издадено позволително за сеч № 0273817/16.11.2015г. Добив на дървесина е бил разрешен и в имота на ищеца по позволително за сеч от 17.03.2015г. /лист 72 от ДП/. При огледите 3 на местопроизшествието е установено, че във временния склад на имот № ***, до който водят следи от верижна техника от трите гореспоменати имота, както и следи от извличане на дървета, е струпано неустановено количество трупи /протокол за оглед от 05.12.2015г. и фотоалбум към него/. Същите не са маркирани и са предадени на отговорно пазене на трето за делото лице /лист 24 от ДП/. При извършените на 09.12.2015г. и на 10.12.2015г. огледи на временния склад е установено, че общото количество на намерената дървесина от вида черен бор е 50 пл.куб.м. и че при контролното налагане на шайби от две трупи с пънове в имота на ищеца е налице пълно съвпадение. По разпореждане на наблюдаващия прокурор дадено с постановление от 08.12.2015г. въпросното количество дървесина е иззето като веществено доказателство, транспортирано до ремонтната работилница на ДЛС „***” и оставено на отговорно пазене на негов служител /листи 100, 47-49 от ДП/.
Назначените по делото лесотехническа и допълнителна лесотехническа експертизи са дали заключение съответно на 17.12.2015г. и на 08.02.2016г.
С писмо от 25.03.2016г. вторият ответник е уведомил наблюдаващия прокурор, че оставената му за отговорно пазене дървесина е с бързо влошаващи се качества и подлежи на бърза продажба съгласно чл. 122 от Закона за горите /ЗГ/, поради което е поискал от него произнасяне в съответствие с нормата на чл. 111 ал. 4 НПК. С постановление от 29.03.2016г. прокурора по ДП е разпоредил иззетата като веществено доказателство 50 пл. куб.м. дървесина да се предостави на втория ответник за ползване или да се продаде, а получената сума да се внесе в търговска банка, обслужваща държавния бюджет. Съображенията за това произнасяне са, че дървесината подлежи на бърза развала и че в съответствие с чл. 235 ал. 7 НК, като предмет на престъплението по чл. 235 НК, се отнема в полза на държавата. От писма на втория ответник с изх. № 1998/08.04.2016г. и с изх. № 2963/27.05.2016г. се установява, че процесната дървесина не е възможно да се полза по предназначение от него, тъй като е строителна, както и че е продадена на проведен на 25.05.2016г. търг за сумата от 3611 лв., която е вложена в търговска банка.
Няма спор по делото, че с постановление от 05.04.2016г. наблюдаващият прокурор е спрял наказателното производство по ДП № 518/2015г. по описа на РУ – *** водено за престъпление по чл. 235 ал. 1 НК на основание чл. 244 ал. 1 т. 2 НПК. С молби от 02.06.2016г. и от 15.06.2016г. ищеца, чрез законният си представил, е поискал да му бъде връчен препис от постановлението за спиране, което му е отказано с резолюции на наблюдаващия прокурор от 06.06.2016г. и от 17.06.2016г., тъй като престъплението по чл. 235 ал. 1 НК е на формално извършване и няма пострадал от него. С постановление от 31.08.2016г. прокурор от ОП – *** е оставил без уважение жалбата на ищеца от 21.07.2016г. срещу посочените по – горе актове на РП – ***. На 09.11.2018г. ищеца, чрез законният си представител, е поискал да бъде конституиран 4 като пострадал – ощетено юридическо лице по висящото ДП.
С молба от 26.11.2020г. ищецът е поискал вторият ответник да му върне предадената му от РП – *** дървесина или да му бъде заплатена нейната стойност по пазарни цени.
От заключението на приетата по делото СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно се установява, че отсечената в процесния имот дървесина е с общ обем от 25 пл.куб.м. на обща стойност 2008, 45 лв. без ДДС, като 11, 17 куб. м. са едра строителна дървесина с диаметър над 30 см. на стойност 1005, 30 лв., 10, 88 куб.м. са едра строителна дървесина с диаметър между 18-29 см. на стойност 870, 40 лв. и 2, 95 куб.м. дърва за огрев на стойност 132, 75 лв. В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че е извършил оглед на място и че процесния имот е в състоянието, което е имал към края на 2015г. Разяснява, че за да остойностти незаконно отсеченото количество дървесина е съобразил, както цените, по които се продава дървесина от частни търговци, така и цените на ДЛС *** и на общинското предприятие на Община ***.
От представените от ищеца 3 броя фактури, извадка от НСИ за 2015-2016г. и ценоразпис за продажба на дървесина от временен склад на ТП ДСГ *** към 19.01.2015г. е видно, че за процесния период единичната цена на кубик дървесина в зависимост от диаметъра варира от 101 лв. до 89 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е субсидиарна и с гаранционно – обезпечителен характер. Тя възниква и съществува, доколкото лице, на което възложителят е възложил известена работа, е причинил вреди на друго лице при и по повод изпълнението й. Тук възложителят не отговаря лично за своите действия или бездействия, а за противоправното поведение на прекия причинител на вредата.
Разпечатката съдържа 24 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/92672ab2-af78-4b19-a22b-28a64a7e986b