Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 682 от 05.06.2025, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 127/2025
Вид
Решение № 682
Подписан
05.06.2025
В сила
02.07.2025
Състав
Мира Мирчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 682 гр. Пазарджик, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20255220100127 по описа за 2025 година взе предвид:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 11, чл. 19 и чл. 22 от ЗПК и чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП, предявен от К. Й. А. от с. С., общ. С., срещу "Кредирект" ЕООД – гр. София, за признаване за установено, че договор за потребителски кредит № 1175251 от 29.10.2024 г., сключен между страните, е нищожен поради противоречие със закона, евентуално е нищожна конкретна клауза от него, и кумулативно съединен с тях иск с правно основание чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 50 лв., платена недължимо по договора над размера на чистата стойност на кредита.

В исковата молба се твърди, че в договора за кредит била посочена фиксирана годишна лихва от 50.00 %, годишен процент на разходите 63.19 % и обща сума за плащане в размер на 2 337.25 лв., при предоставени в заем 1800 лв. Договорът предвиждал предоставяне на обезпечение с банкова гаранция или един или двама поръчители, които трябвало да отговарят на множество посочени в договора условия. Като съгласно чл. 18 от ДПК ако К.

Й. А. не предостави уговореното в чл. 6 от договора обезпечение в двудневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договора за кредит ще дължи на кредитора неустойка в размер на 1824,45 лв., платима на месечни вноски заедно с главницата и лихвата съобразно погасителния план.

Според ищеца уговарянето на толкова кратък срок за учредяването на обезпечението и завишените изисквания, на които трябва да отговарят поръчителите, за които предварително 1 е ясно, че трудно могат да бъдат спазени, показват, че единствената цел на неустойката е различна от присъщата й по закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира неизпълнението, и действителната цел на тази неустойка е да породи допълнително парично задължение за ищеца, наред с това, да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва, а това прави неустойката нищожна съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Като представлява скрита лихва, предварително известен допълнителен разход по кредита, тя е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а невключването заобикаля изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което също прави уговорката за нея недействителна.

По този начин отразеният в договора размер на ГПР се оказва неверен и на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е нищожен целият договор за потребителски кредит.

С отговора ответникът оспорва иска. На първо място сочи, че исковата молба е нередовна – не се сочи банкова сметка; това обаче не е основание за връщане на исковата молба и не се отразява на хода на делото, а ако непосочването на банкова сметка е довело до невъзможност евентуално осъденият ответник да плати, би имало други пооследици. По същество счита, че не е налице основание за недействителност, договорът отговаря на всички изисквания на закона, клаузата е ясна и разбираема, кредитополучателят е бил наясно с всички условия. Неустойката възниква от неизпълнение след сключването на договора и не следва да бъде част от ГПР – длъжникът е можел да изпълни задължението и да не дължи неустойка, а разпределянето и във времето не е аргумент, че представлява лихва – това е улеснение за длъжника.

От фактическа страна между страните по делото не е спорно, че е сключен описаният в исковата молба договор и че той съдържа твърдяната клауза. Спорно е значението и характерът на тази уговорка като необходим разход по кредита или не, оттам – и задължението или липсата на задължение тя да бъде включена при пресмятането на ГПР.

Доказано е с писмени доказателства – вносни бележки – плащането на общо 1850 лв. от ищеца по кредита.

Съдът споделя изцяло становището на ищеца – такъв тип клауза не предвижда задължение, за което реално се очаква да бъде изпълнено – краткият срок и строгите изисквания към обезпечението го обезсмислят, а представлява формално основание за пораждане на допълнително задъължение, на пръв поглед породено от неизпълнение, но в действителност представляващо неизбежен разход за кредитополучателя, предвидим още със склъчването на договора. Очевидната причина за търсенето на начин за включване в договора на такъв вид уговорки е ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за размера на ГПР. Самото непредоставяне на обезпечение по кредита, дори да бъде уговорено като реално и изпълнимо задължение, не може да бъде санкционирано с неустойка в подобен размер отново поради чл. 19, ал. 4.

Наистина, нормално е по-високият риск на необезпечения кредит да бъде свързан с повисока лихва или друго аналогично плащане за кредитополучателя, но ограничението за размера на ГПР се отнася и за необезпечените кредити, а третирането на допълнителния 2 разход като неустойка би означавало само, че на практика самата необезпеченост, а не някакво друго неизпълнение, води до плащане на лихва, или “неустойка“, и ГПР над ограничението. Това не може да бъде позволен от закона резултат, независимо как е формулирано в договора. Ако длъжникът е рисков по отношение на платежоспособността си и не може да предостави обезпечение, вариантите за кредитора са само два – да увеличи лихвата в рамките на лимита на чл. 19, ал. 4 или да не отпуска кредит.

След като се стигне до извод, че така наречената неустойка е по същество разход по кредита и по-конкретно – скрита лихва, това означава, че тя задължително следва да бъде включена в пресмятането на ГПР, а невключването и на посоченото в исковата молба основание – чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – води до нищожност на договора за кредит.

От нищожността на договора следва, че се дължи връщане единствено на получената сума по кредита – чистата му стойност от 1800 лв., а платените над този размер 50 лева са недължимо платени и следва да се върнат на ищеца.

Следва да му се присъдят и разноските за дължавна такса, а на представлявалия го безплатно като материално затруднено лице адвокат С. М. - дължимото възнаграждение само по двата разгледани и уважени иска.

С оглед изложеното съдът

РЕШИ:

Признава за установено, че договор за потребителски кредит № 1175251 от 29.10.2024 г., сключен между ищеца К. Й. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ул. ********* № **, с.

С., общ. С., и ответника "Кредирект" ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, р-н Младост, Столична община, гр.

София, е нищожен поради противоречие със закона - непосочване на действителния размер на годишния процент на разходите по него, което нарушава чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Оставя без разглеждане предявения при условията на евентуалност иск за прогласяване на нищожност на неустоечната клауза на чл. 18 от същия договор, регламентираща заплащане на неустойка в размер на 1 872,75 лв.

Осъжда "Кредирект" ЕООД да заплати на К. Й. А. сумата 50 лв., платена от него без основание в изпълнение на описания по-горе нищожен договор.

Осъжда "Кредирект" ЕООД да заплати на К. Й. А. разноски за държавна такса по делото в размер 147 лв.

Осъжда "Кредирект" ЕООД да заплати на С. В. М., адвокат от АК - Пазарджик, възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА в размер 933,72 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

3

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

4