Решение № 94 от 13.05.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. См., 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – См., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20245400500110 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 16/22.01.2024г.,постановено по гр.д.№ 369/2013г. по описа на См.ския районен съд е осъдено „Х. и сие“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.

См., бул. „Б.“ № 9, ет. 4, офис 401, представлявано от Вл. К. Х. на основание чл.232,ал.2, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД да заплати на „Т. Ек. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,район Ст., ул. „21 век“ № 30, вх. А, ап. 7.2.3, представлявано от Ян. Н. К., сумата от 3 219,96 лева с ДДС, представляваща наемна цена за наем на кулокран по договор № 005/2022 от 17.06.2022 г. за периода 01.12.2022 – 05.01.2023 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.04.2023г.-датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане на задължението, като е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска в частта за разликата над уважения размер от 3 219,96 лева с ДДС до пълния предявен размер от 23 760 лева с ДДС. Осъдено е „Х. и сие“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. См., бул. „Б.“ № 9, ет.

4, офис 401, представлявано от Вл. К. Х. на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр. т. 5.1. от общите условия за отдаване под наем на кулокранове от „Т. Ек. Б.“ ЕООД, представляващи неразделна част от договор № 005/2022 за отдаване под наем на кулокран от 17.06.2022 г., да заплати на „Т.

Ек. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район Ст., ул. „21 век“ № 30, вх. А, ап. 7.2.3, представлявано от Ян. Н. К., сумата от 1 269,20 лева, представляваща неустойка за забава в размер на 0,2 % от месечния наем за всеки ден просрочие за периода 06.12.2022 г. – 14.03.2023 г. включително и за периода 06.01.2023г. – 14.03.2023г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.04.2023г.- датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане на задължението, като е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска в частта за разликата над уважения размер от 1 269,20 лева до пълния предявен 1 размер от 1 618,80 лева Осъдено е „Х. и сие“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. См., бул. „Б.“ № 9, ет. 4, офис 401, представлявано от Вл. К. Х. на основание чл.

78,ал.1 от ГПК да заплати на „Т. Ек. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район Ст., ул. „21 век“ № 30, вх. А, ап. 7.2.3, представлявано от Ян. Н. К., сумата от 836,87 лева за направените по настоящото дело деловодни разноски, пропорционално на уважената част от исковете, както и сумата от 156,54 лева за направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 13306/2023 г. по описа на РС-С., 32 състав, пропорционално на уважената част от исковете. Осъдено е „Т. Ек. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район Ст., ул. „21 век“ № 30, вх. А, ап. 7.2.3, представлявано от Ян. Н. К., на основание чл. 78, ал.

3 ГПК да заплати на „Х. и сие“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.

См., бул. „Б.“ №9, ет. 4, офис 401, представлявано от Вл. К. Х., сумата от 2 209,23 лева за направените разноски за адвокат, пропорционално на отхвърлената част от исковете.

Решението е обжалвано в срок в отхвърлителната му част с въззивна жалба с вх.№ 9671/09.02.2024г. от “Т. Ек. Б.“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Ян. Н. К., чрез пълномощника му адв.Н. М. с оплакване за неправилност, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост в обжалваните части. Излага се подробно фактическата обстановка по делото. Твърди се, че „Х. и сие” ЕООД е неизправна страна по договора за отдаване под наем на кулокран от 17.06.2022 год., тъй като не е изпълнил договорните си задължения да заплати в пълен размер уговорената наемна цена в размер на не по-малко от 34 200.00 лева с ДДС съгласно т.ІІІ от договора. Не се установява наемодателя да не е изпълнил свои задължения по договора.

Твърденията на ответното дружество, че кулокранът е бил технически неизправен и често се е развалял, се опровергават от показанията на св.П. и инж.М.. Действително е имало един или два технически проблема, които своевременно са били отстранявани от страна на наемодателя, независимо, че не е бил спазен редът и условията за уведомяването му. Съгласно т.3.10 от общите условия, надлежно подписани и неоспорени от страна на управителя на ответното дружество, наемодателят се задължава да реагира на възникнала повреда /авария/ в работно време от 08.00 до 17.00 часа от понеделник до петък в срок до 48 часа след получаване на надлежно уведомление от наемателя.Независимо, че наемателят не е спазил задължението си да уведоми наемодателя, своевременно е била отстранена повредата във въжето на количката на кулокрана, поради което не бил налице престой на кулокрана.Необосновано съдът е приел, че много клаузи в договора и в общите условия към него са непрецизно формулирани, двусмислени, както и противоречиви и небалансирани между страните. Договорът за отдаване под наем на процесния кулокран, както и общите условия за отдаване под наем на кулокранове от „Т. Ек. Б.” ЕООД са били подписани от управителя на „Х. и сие” ЕООД и същият се е съгласил с условията и клаузите на договора, като не е възразил, че са налице двусмислени или неравноправни клаузи.В този смисъл неправилни са изводите на съда, че наемателят добросъвестно е бил предупредил наемодателя, че кулокранът е бил готов за демонтаж след 01.01.2023г. и единствено и само от волята на „Т. Ек. Б.” ЕООД е зависело от кой момент кранът ще бъде предаден и подписан приемо-предавателен протокол.Твърди се, че този извод на съда противоречи на събраните по делото доказателства, от които е видно че ответното дружество не е предало по надлежен ред дистанционното управление на кулокрана, без което същият не е бил в състояние да бъде използван без необходимост от допълнителни настройки. В тази връзка съдът неправилно е кредитирал показанията на св.Ст. и св.Ст. относно предаването на дистанционното управление на лице от „Т.

Ек. Б.” ЕООД. Показанията на св.Ст. не са конкретни и са в противоречие с останалите 2 доказателства по делото. Той не сочи дати на повредите и период от време, в който кулокранът е бил технически неизправен, не сочи дата, на която твърди, че той е предал дистанционното управление на кулокрана, не посочва и лице, на което е било предадено дистанционното.

Показанията на св.Ст. в частта, в която сочи, че дистанционното управление на кулокрана е било предадено на „Т. Ек. Б.” БЮОД от Ив. Ст., също неправилно са кредитирани, тъй като този свидетел сочи, че не е присъствал на предаването, не му е известно на кое лице е предадено дистанционното, а знае това обстоятелство от самия Ст.. Освен това св.Ст. заявява, че всеки ден е бил като техник на „Ан.” ООД на обекта, на който е бил монтиран кулокрана, но не знае марката и модела на същия, което доказва, че тези негови показания относно сочените от него факти и обстоятелства са непоследователни и необективни, не са следствие на лични негови възприятия, а са твърдения на св.Ст.. Неоснователно възражението на ответника, че кулокранът не е преместван през м.януари или февруари 2023г. е прието за доказано от съда, поради което и не е ангажирана облигационната отговорност „Х. и сие” ЕООД за заплащане на дължимите разноски за това.

Неправилно съдът е приел, че кулокранът е продължил да бъде ползван, поставен на същия бетонов фундамент и по време на действие на договора с ответното дружество.От показанията на св.П. и св.М. се установи, че кулокранът след 20.02.203 год. е бил ползван от „Ан.” ООД, които са изпълнявали СМР на същия обект, но на друга секция, което е наложило преместването му. В подкрепа на това твърдение е и представения като доказателство акт за демонтаж, монтаж и узаконяване на кулокран, подписан от инж.Д. М. в качеството му на инспектор към „Надзор инженеринг“ ООД- гр.Пловдив. Този свидетел сочи, че осъществява дейност, свързана с прегледи на кранове, основно на кулокранове на територията на цялата страна, проверявайки обекти по договори с различни фирми за узаконяване на крановете.

Свидетелят заявява, че е посещавал обект в С., „Резиденшъл парк“, при узаконяването на кулокран през лятото на 2022 год., юли месец, когато е бил монтиран и узаконен. След това през м.февруари 2023г., след преместването на същия кулокран пак е извършил преглед и узаконяване на крана, тъй като кулокранът е бил преместен в съседство, наблизо. Съгласно чл.6.5 от общите условия, неразделна част от договора за отдаване под наем на кулокрана, подписани от страна на управителя на ответното дружество и неоспорени от него в хода на съдебното производство, е видно, че наемателят е следвало да върне кулокрана в пълна изправност и комплектност на наемодателя, което следва да се удостовери с двустранно подписан протокол между страните по договора. По делото такъв двустранен приемо-предавателен протокол, подписан от наемателя и наемодателя, не е представен, тъй като не е бил съставен именно поради неизпълнение на задължението на „Х. и сие” ЕООД.В този смисъл изводите на съда, че е налице валидно предаване на кулокрана от страна на наемателя „Х. и сие” ЕООД на ищцовото дружество след 01.01.2023 год. е необоснован. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваните части и бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендира за разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 1646/12.03.2024г от „Х. и сие“ ЕООД с ЕИК *********, чрез пълномощника му адв.П. М., в който се оспорва същата като неоснователна. Твърди се , че решението в обжалваните части е законосъобразно, правилно и обосновано. Районният съд е анализирал събраните по делото доказателства и е направил правилни правни изводи.Правилно първоинстанционният съд на база събраните по делото доказателства е приел, че много клаузи в договора и в общите условия към него са както непрецизно формулирани, така и двусмислени и противоречиви, а много от тях и 3 небалансирани между страните. Чл. 20 от ЗЗД гласи, че при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Клаузата на т. III от договора за наемна сума не по-малко от 34 200 лв. без ДДС урежда размера на наемната цена за пълния срок на договора 9 месеца умножени по 3 800 лв. без ДДС прави 34 200 лв. и не касае случаи на предсрочно прекратяване на договора от някоя от страните, какъвто е настоящият случай.

Предсрочното прекратяване на договора е по волята на наемателя и не се дължи на негово виновно поведение, респективно на неизпълнение на договора по негова вина. Затова съдът е приел, че дължимият наем е към датата 05.01.2023 г.. Първата фактура от 05.12.2022 г. е издадена за дължимия наем за целия месец декември 2022 г. в размер на 3 800 лв. (4 560 лв. с ДДС) и за 450 лв.

(540 лв. с ДДС) за технически преглед за същия месец, общо за 5 100 лв. с ДДС. Ответникът е заплатил наем в размер на 2 100 лв. и е останало неплатено задължение в размер на 2 460 лв. с ДДС. Ищецът не ангажира категорични доказателства, че през м. декември 2022 г. е изпълнил задължението си и е осигурил извършването на технически преглед на кулокрана. Предвиждането в договора за наем и в общите условия към него на задължение за заплащане на съпътстващата услуга за извършване на технически преглед не поражда задължение за плащане при недоказаност на предоставянето на услугата, тъй като не е настъпила ликвидността и изискуемостта на същото.