Решение № 452 от 11.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 452 гр. Пловдив, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20215330114072 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕAД срещу Н. М. Н., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1400 лева – главница, дължима по договор за паричен заем № ***, сключен с „Вива кредит“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕAД с Приложение № 1 от 03.08.2020 г. към Рамков договор за цесия от 01.12.2016 г., 245.38 лева – договорна лихва за периода 17.10.2018 г. до 14.06.2019 г. и 82.02 лева – обезщетение за забава върху непогасената главница за периода 15.06.2019 г. до 19.02.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 18.03.2021 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4783/2021 г. по описа на ПРС.

Претендират се разноски за исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват исковете. Не оспорва, че договорът е сключен, както и че е предоставена заемната сума, както и че е уговорена възнагардителна лихва в размер на 245.38 лева фиксиран за целия срок на договора. Не се спори относно съдържанието на договора, както и че сумите по него не са заплатени от ответника. Излагат се доводи за ищожност на клаузата за възнаградителна лихва, доколкото противоречи на добрите нрави и надхвърля трикратния размер на законната лихва. Излага доводи за недействителност на договора за кредит на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК. Счита, че доколкото договорът е недействителен исковата сума не може да се присъди на договорно основание, поради което исковете следва да се отхвърлят, евентуално счита, че се дължи единствено главницата.

Счита, че от дължимата по договора главница следва да се приспадне сумата в размер на 330 лева, доколкото е платена без основание. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по 1 свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 4783/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, който е подал възражение срещу нея в срок. Искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация: чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.420, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. с чл.9 ЗПК, във вр. чл.86 ЗЗД

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи валидно сключен договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на заемателя, уговорка за заплащане на договорна възнаградителна лихва, размер и падеж на вземанията, размер на обезщетението за забава, сключване на договор за прехвърляне на вземането, уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането /от цедента или от цесионера при наличие на упълномощаване за това от цедента/. Ответникът носи насрещно доказване, при установяване на горното от ищеца, че е платил в срок главницата, договорните лихви по договора за заем, че е изпълнил задълженията в срок. Следва да докаже възраженията си за недействителност на договора за кредит и клаузата за възнаградителна лихва по него.

С Определение от 12.11.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че между ответника и „Вива кредит“ ООД е сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 1400 лева, в който е уговорена възнаградителна лихва във фиксиран размер от 245.38 лева, със съдържанието, посочено от ищеца. Не се спори и относно размерът на задълженията. Не се спори, че ответникът не е заплатил претендираните по договора за кредит суми. Не се спори, че вземанията са прехвърлени с договор за цесия на ищеца, за което длъжникът е уведомен.

С молба от 13.10.2021 г. /л.39/ ищецът признава, че по договора за кредит е заплатена от ответницата сума в общ размер на 330 лева, от които 245 лева – разходи за събиране на вземания, 63.75 лева – такса за експресно разглеждане на документи и 21.25 лева – неустойка по чл.4, ал.2 от договора.

Спорно по делото е дали договорът за кредит е валидно сключен и дали валидно е постигната клаузата за възнаградителна лихва.

От представения по делото договор за паричен заем № *** /л71/ е видно, че между „Вива Кредит“ ООД в качеството на кредитодател и ответника, като заемател е възникнало заемно правоотношение, по силата на което кредиторът е предоставил заемна сума в размер на 1400 лева, която сума заемателят, съгласно чл.2, ал.2 от договора удостоверява, че е получил с подписването на договора. Уговорен е между страните фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.29 %, като договорна лихва е в размер на 245.38 лева. В договора е предвидено, че заемателят се е съгласил да ползва услуга експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита, за която услуга се заплаща такса в общ размер на 573.75 лева, разпределена в седмичните погасителни вноски. Така месечната вноска е в размер на 264.18 лева и общо дължимата сума по кредита, включваща главница, възнаградителна лихва и такса експресно разглеждане е в размер на 2219.13 лева. В договора в чл.4, ал.1 е предвидено в 3-дневен срок от подписването му да представи на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора – поръчител /отговарящ на определени условия в договора/ или банкова гаранция, която да е валидна за целия срок на договора, като при неизпълнение на това задължение се начислявала неустойка в размер на 573.75 лева, разпределена в 2 месечните погасителни вноски, като с нея размера на дължимата сума по договора става 2792.88 лева. Срокът на кредита е до 14.06.2019 г.

Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /чл. 5 от договора/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл. 5 от договора/. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в чл. 1, ал.1, т.1 от договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Липсват общи условия като отделно обективиран документ, като същите се съдържат в договора.

Съдът не открива и нарушения на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съгласно която в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

Видно от договора в чл.2, т.8 е посочен годишния процент на разходите в размер на 49.45 %, както и общият размер на всички плащания по договора в размер на 2219.13 лева – чл.2, т.7, от кои вземания е формирана общо дължимата сума, а именно предоставен кредит – 1400 лева, възнаградителна лихва – 245.38 лева и такса експресно разглеждане – 573.75 лева. В чл.4, ал.2 от договора е посочено какъв е размера на дължимата за връщане сума, при условие, че се начислява неустойка – 2792.88 лева.

В чл.2, т.8 са посочени и взетите предвид допускания при изчисление на ГПР и какво включва същия – възнаградителна лихва и такса експресно разглеждане.

Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК е относимо към разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и касае действителността на клауза, с която се надхвърля размера на ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор. Също така обстоятелството дали предвидената в договора такса за експресно разглеждане и неустойка следва да бъдат включени в ГПР е въпрос относим към действителността на тези клаузи, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 ЗПК, която е в смисъл, че вземанията, които следва да са включени в ГПР, но не са включени и с тях ГПР ще е повече от 50 % са недействителни. Волята на законодателя е била именно това, което се разбира и от чл.19, ал.6 ЗПК, съгласно която при плащания по 3 договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.

Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 49.45 %, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него.

В договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, размер на таксата за експресно разглеждане и неустойка, при какви условия се начислява такава, които формират и общо дължимата сума по кредита. Други вземания по този договор няма. Тоест в договора няма никаква неясно каква сума ще следва да връща длъжникът по него, за да се чувства заблуден от посочения ГПР. Още повече, както беше посочено по-горе дали посочения размер на ГПР е правилно посочен е относимо към чл.19, ал.4 ЗПК и не води до недействителност на целия договор.

Наред с това клауза за ГПР, сама по себе си не води до създаване на някакви задължения за потребителя. Клаузата за размера на ГПР е обвързана с други клаузи от договора, в които са предвидени вземания, които се включват ГПР, които именно клаузи създават задължения и за които именно следва проверка, дали отговарят на изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК, а не клаузата за ГПР сама по себе си. Няма как разпоредбата, в която е посочен процент на ГПР да заблуждава потребителя, доколкото в договора са посочени всички параметри по него и какви са дължимите по него суми в общ размер и разбити по вид и размер. Предмет на самостоятелна преценка е недействителността на клаузата такса за експресно разглеждане и неустойка.

Следва да се посочи, че в Закона за потребителския кредит лимитивно и изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно и разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като цяло, при положение, че има изрична разпоредба, която регламентира това, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.