Решение № 352 от 02.08.2019, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е № гр.П., 02.08.2019г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на четвърти юли през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА ДИМИТРОВА при секретаря ……… Десислава Гюзелева ....……… и в присъствието на прокурора ………………………...……….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 414 по описа за 2019год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 564/22.03.2019г. по гр.д. № 4633/2018г. на РС гр.П., съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения от „***”ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „***” №***, вх.В, ет.1, ап.6, чрез адв.Р.И.Д., съдебен адрес:*** против М.В.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, представлявана по делото от особен представител – адв.В.Н. от ПлАК, иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. с чл.79 вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване на установено, че М.В.Х., ЕГН ********** дължи на „***”ООД сумите, както следва: 666,66лв. главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „***” № ***/07.04. 2017г.; сумата от 238,47лв. договорна лихва за периода от 07.04.2017г. - 24.01.2018г.; сумата от 493,34лв. договорна такса „***” за периода 07.04.2017г. - 24.01.2018г.; сумата от 22,65лв. - законна лихва за забава за периода от 08.07.2017г. - 24.01.2018г., ведно със законна лихва, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 744/2018год. по описа на П.ски районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Недоволни от така постановеното решение са останали от *** ООД гр.С. чрез Управителя М.Г.А., които го обжалват в законния срок. В жалбата се навеждат доводи, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оплакват се, че ПлРС неправилно е приел, че няма Договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние, защото ищцовото Дружество не са представели доказателства, че именно ответницата пред първата инстанция е автор на заявката по смисъла на чл.

4 от ЗЕДЕУУ, както и за това, че като доставчик са предоставили информация на ответницата по Глава Трета от ЗПФУР - ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ. Твърдят, че ПлРС неправилно е тълкувал чл.18 ЗПФУР вр. чл.2 ЗЕДЕП досежно валидността на електронното изявление на ответницата за сключване на процесния Договор. Излагат съображения, че ПлРС е направил изводите си в противоречие с Решение № 70/19.02.2014г. по гр.д. № 868/2012г. на четвърто г.о. на ВКС, според което електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл.3 ал.1 от Закона за електронния документ и електронния подпис – ЗЕДЕП, Загл. Изм. – ДВ, бр.85/24.10.2017г. - ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2 ЗЕДЕП, сега ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕП, сега ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.

Според тази съдебна практика жалбоподателят твърди, че от данните посочени в заявката на ответницата в тях е нанесена информация, която е свързана единствено и само с нея, и ООД няма от къде да я получат освен ако лично М.Х. не им я предостави. От попълване на данните в заявката следва да се счита, че ответницата е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни.

Позовава се отново на съдебната практика, изразена в цитираното решение, според което Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.13 ал.3 ЗЕДЕП, сега ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато Законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 ГПК). Ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на документа, но не му придава материална доказателствена сила. Такава законът признава само на подписаните официални документи (чл.179 ал.1 ГПК).

Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.

Твърдят, че договорът за заем е реален и се счита сключен с предаване на сумата. След като няма доводи в Отговора на ответницата, че не е била запозната с ОУ по Договора за потребителски кредит *** и предвид това че същият е сключен като такъв за предоставяне на финансови услуги от разстояние, то следва да се приеме, че правата на ответницата като потребител по чл.8 ЗПФУР са спазени и тя е запозната с Общите условия на кредитиране при ООД. Поради това не е било необходимо ищцовото Дружество да представя доказателства за изпълнение на изискванията на Глава Трета от ЗПФУР – Предоставяне на информация на потребителите. Навеждат доводи, че тази информация се съдържа изчерпателно на електронната страница на Дружеството на адрес ***, където са публикувани и Общите условия на кредитиране, а съобразно размера на заявената сума и дължимите лихви, евентуалните такси, последиците при закъснение и събирането на сумата по съдебен ред.

Позовават се на чл.18 ЗПФУР, съгласно който при Договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е:

1. изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя;

2. спазил сроковете по чл.12, ал.1 или 2;

3. получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.

За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този Закон, се прилага чл.293 от

Търговския закон, а за електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис – Договорът ще бъде нищожен, ако изявлението по сключването, по изпълнението или по прекратяването на търговската сделка не е отправено в установената от Закон или от страните форма. Представили са и не са оспорени доказателства за това, че ответницата е усвоила на каса *** АД сумата от 800лв. на 07.04.2017г. – разписка с попълнени лични данни и подпис на ответницата – налице е реално предаване на сумата.

Освен това след съдебното заседание по същество пред ПлРС на 25.02.2019г., ответницата е извършила частично плащане на дължимата сума от 400лв., за което представя разписка от 27.02.2019г. от системата *** с наредител В.М.Ц. и получател *** ООД – л.5 от делото, с което частично плащане счита че тя е признала иска и същото моли съда да приеме по реда на чл.235 ал.3 ГПК за новонастъпил факт, който въззивната инстанция да отчете при постановяване на решението.

Въззиваемата страна М.В.Х. чрез особения представител адв.В. Н. от ПлАК е взела становище, че жалбата е неоснователна. Решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно и да потвърди същото. Твърди, че е безспорно по делото, че сумата от 800 лева е отпусната от ищеца и е получена реално от лицето, че представляваното от него лице е извършило две насрещни вноски на парични суми, в полза на въззивника по делото. Спорен е въпроса дали така представената документация, отговаря на изискванията на два специални закона, касаещи сключването на сделки от разстояние, именно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронните документи и електронните удостоверителни услуги. Навежда доводи, че не било спазено изискване на тези два специални Закона, поради което не може да се приема, че между страните има надлежно установени договорни отношения, респективно след получаване на сумата ответницата дължи нейното връщане на договорно правно основание. РС приел, че не е установена автентичността на електронните адреси, на които е разменяна информация, че не се представят надлежни доказателства, дори самата заявка за сключване на Договор да е представена от представляваното от него лице, като неин автор по смисъла на чл.4 от Закона за електронните документи и електронните удостоверително услуги, липсва представяне в последствие на хартиен носител на така сключения Договор, каквото е допълнително, специално изискване на Закона и че не са изпълнени други изисквания по смисъла на чл.18 от Закона за предоставяне на финансовите услуги от разстояние. Липсва от правна страна постигнато съгласие за твърдения Договор, който следва да бъде сключен при режима на двата специални закона, поради което и насрещната страна би могла да претендира връщане на дадената сума от ответницата не на визираното в процеса договорно основание. Моли да потвърди първоинстанционното съдебно решение, като препратите към мотивите на първата съдебна инстанция.

Въззивният съд като обсъди оплакванията на Дружеството - жалбоподател, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлил исковете като неоснователни, ПлРС намерил че ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответницата – възраженията си срещу вземането. В случая вземането си ищецът обосновава с неизпълнение на задължение на ответницата като страна по Договор за кредит. От процесния Договор е видно, че ответницата е подала до *** ОООД заявка за получаване в заем на сумата 800лв. – под № ***, одобрена на 07.04.2017год. в

13:45:55часа., с начин на изплащане - чрез ***. По делото е представена разписка за извършено плащане, от която е видно, че на 07.04.2017г. от *** ООД е наредено плащане към ответницата на сумата 800лв. Крайният срок за издържаване на кредита е 07.04.2018год., с отразен погасителен план и общо дължима сума – 1680лв. Няма спор, че ответницата е получила тази сума, както и че е извършила плащане на сумата от 283лв. на 20.06.2017г. чрез *** в полза на ООД с основание вноска по кредит - л.14 от делото на ПлРС. Това се установява и от приетото заключение на ВЛ Т.И., приложено на л.99 и сл. от делото.

В случая обаче съдът приел за основателни доводите, наведени от особения представител на ответната страна за това, че реално не се доказва сключване между страните на процесния вид Договор. Същият е сключен във формата на електронен документ, чрез електронната страница на „***“ООД, на която ответницата, попълвайки заявлението за кандидатстване за потребителски кредит, е приела и общите условия към Договора.

Приел, че по делото не е поискана съдебно-техническа експертиза и съответно не е установена автентичност на електронен документ, възможността да бъде подправен, не е установено ищецът да е изпратил процесните електронни документи на ответницата и същата да ги е получила по съответен начин.

В тежест на ищеца приел, че е да докаже наличие на сключен Договор за потребителски кредит с ответната страна, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума; да докаже, че са уговорени в Договора възнаградителна лихва и обезщетение за забава, размер и период на претенциите за договорна възнаградителна лихва и обезщетението за забава. Ищецът следва да докаже, че в изпълнение на договора ответникът е избрал да му бъде начислена такса "***" за предоставената услуга – обезпечение на кредита.

Твърдението си за постигната между страните уговорка за сключване на Договор за потребителски кредит от 07.04.2017г. при твърдените условия ищецът основава на подадена от длъжника – ответник Заявка по интернет, на електронния адрес на ищцовото дружество ***, чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от Управителя на финансовата институция, в резултат на която, след потвърждаване по телефона от служител на ищеца на самоличността на заявителя, както и на съгласието на последния да получи заявения кредит в размер на 800лв. същият бил отпуснат и получен от ответницата на каса на партньорски офис на "***" АД срещу представена от ответницата лична карта.