Решение № 143 от 03.08.2026, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Административно наказателно дело 377/2026
- Вид
- Решение № 143
- Подписан
- 03.08.2026
- В сила
- 03.09.2026
- Състав
- Вероника Антонова Бозова
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.139, ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.187а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.10, ал.1 · Закон за пътищата
- чл.10, ал.1, т.1 · Закон за пътищата
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.81, ал.3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 143 гр. Враца, 03.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Вероника Ант. Бозова при участието на секретаря Пламена М. Д.а като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно наказателно дело № 20261420200377 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Х. М. против Електронен фиш №8506237804, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с който за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл.139, ал.6 ЗДвП, на основание чл.179, ал.3, вр. чл.187а, ал.1 ЗДвП.
В жалбата се поддържа, че електронният фиш е незаконосъобразен, като основното възражение е за изтекла погасителна давност. Сочи се, че нарушението е извършено на 04.04.2023 г., а електронният фиш е получен на 24.04.2026 г., т.е. след изтичане на тригодишния давностен срок. Прави се искане за отмяна на електронния фиш и присъждане на направените по делото разноски.
При разглеждане на делото жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично и се представлява от адв. К. К.. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа изцяло жалбата и възражението за изтекла тригодишна погасителна давност, като претендира направените разноски.
1
Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, не изпраща представител в съдебното заседание. С представеното по преписката писмено становище оспорва жалбата и моли електронният фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 04.04.2023 г. в 06:25:54 часа в община Враца, при движение по път I-5, км 14+298, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с устройство №10472 – елемент от електронната система за събиране на пътни такси, е установено движение на лек автомобил **** с рег.
№****, с технически допустима максимална маса 1795 кг. Според отразеното в електронния фиш за посоченото ППС не е била заплатена дължимата винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Като собственик на автомобила е посочена В. Х. М..
За така установеното нарушение е издаден Електронен фиш №8506237804, с който на жалбоподателката за нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП.
В електронния фиш е посочена и дължима винетна такса в размер на 9 лева, както и възможност за заплащане на компенсаторна такса в размер на 70 лева.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателката на 24.04.2026 г. По делото не са представени доказателства в периода след издаването на електронния фиш и преди връчването му да са предприемани други действия на надлежния орган, насочени към административнонаказателно преследване на жалбоподателката и годни да прекъснат течението на погасителната давност.
В съдебното заседание не са направени други доказателствени искания.
Съдът е прочел и приел писмените материали по делото и е приключил съдебното следствие.
Описаната фактическа обстановка се установява от електронния фиш, доказателствения запис от електронната система, снимковия материал, справката за собственост на ППС, разписката за връчване и останалите писмени доказателства по административнонаказателната преписка.
При гореустановената фактическа обстановка съдът достига до следните 2 правни изводи:
Депозираната жалба е процесуално допустима. Подадена е в предвидения от закона срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу акт от категорията на обжалваемите. Разгледана по същество жалбата е основателна.Основателно е направеното от жалбоподателката възражение за изтекла погасителна давност.
Електронният фиш представлява властнически акт с установителни и санкционни функции, чрез който се реализира административнонаказателна отговорност. Доколкото в ЗАНН не е уреден специален давностен режим за преследването при електронните фишове, по силата на чл. 11 ЗАНН приложение намират правилата на общата част на НК относно погасителната давност. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК давностният срок за преследване е три години. По силата на чл. 81, ал. 2 НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване на лицето, срещу което е насочено, като след приключване на прекъсващото действие започва да тече нова давност.
Издаването на електронен фиш представлява действие на надлежен орган, насочено към реализиране на административнонаказателната отговорност на конкретното лице, и е годно да прекъсне относителната погасителна давност.
От този момент започва да тече нов тригодишен срок. Последващо действие по връчването на електронния фиш също би могло да прекъсне давността, но само ако е предприето преди изтичането на вече започналия да тече давностен срок.
В конкретния случай нарушението е от 04.04.2023 г. Ел. Фиш е издаден на същата дата, като няма как да се приеме друга дата на издаването му поради липсата в него на такава. При това относителния давностен срок е изтекъл на 04.04.2026 г. Електронният фиш е връчен едва на 24.04.2026 г., т.е. след изтичането на този тригодишен срок. По административнонаказателната преписка липсват доказателства между издаването на електронния фиш и връчването му да е било извършено друго действие на надлежния орган, насочено към преследване на жалбоподателката, което да е прекъснало давността преди нейното изтичане. При това положение връчването на електронния фиш на 24.04.2026 г. не може да възобнови вече погасеното по давност административнонаказателно преследване. Изтеклата относителна 3 погасителна давност представлява самостоятелно основание, изключващо възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност.
Обстоятелството, че към момента не е изтекла абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3 НК, която при тригодишна относителна давност е четири години и шест месеца, не води до различен извод. Абсолютната давност установява крайния предел, след който преследването се изключва независимо от спиранията и прекъсванията, но не дерогира настъпилото порано погасяване поради изтичане на относителната давност, когато в съответния тригодишен период не е извършено действие, което да я прекъсне, а доказването на такова основание за прекъсване е в тежест на наказващия орган, който в случая не ангажира доказателства в тази насока. Следователно към 24.04.2026 г., когато електронният фиш е връчен на жалбоподателката, административнонаказателното преследване за нарушението от 04.04.2023 г. вече е било погасено по давност.
Предвид изложеното електронният фиш следва да бъде отменен, а жалбата срещу него – уважена. При този извод не е необходимо съдът да обсъжда останалите въпроси относно съставомерността на нарушението и законосъобразността на електронния фиш по същество, тъй като изтеклата погасителна давност е достатъчно самостоятелно основание за неговата отмяна. Но в случай, че давността не беше изтекла, ел. Фиш би следвало да се пиреме за правилен и законосъобразен и да се потвърди.
При този изход на делото и на основание чл. 63д ЗАНН жалбоподателката има право на направените по делото разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие с отразено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, поради което същото следва да бъде присъдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № 8506237804, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с който на В. Х. М. за нарушение на чл. 139, ал.
6 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева /153.39 евро/ на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП.
4
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София да заплати на В.
Х. М. сумата от 306.78 евро /600 лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Враца по реда на глава XII АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 5