Определение № 462 от 29.06.2023, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 310/2023
- Вид
- Определение № 462
- Подписан
- 29.06.2023
- Състав
- Росица Богданова Савова, Елисавета Георгиева Деянчева, Татяна Христова Костадинова
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 462 гр. Кюстендил, 29.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росица Б. Савова
Членове:
Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно частно гражданско дело № 20231500500310 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК във вр. с чл. 247 от ГПК.
Образувано по частна жалба на „Ю.Б.“ ЕД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ***** чрез адв. Д. М. от САК, ПРОТИВ Разпореждане № 953 от 29.05.2023 г., (погрешно обозначено в жалбата като определение от 25.04.2023 г. – такъв акт в кориците на делото не се установи) постановено от състав на Районен съд – Дупница по ч.гр.д. № 20231510100454/2023 г., с което е било оставено без уважение искане по чл. 247 от ГПК по молба с вх. №3830/24.04.2023 г.
Сочи се, че атакуваният акт е неправилен. Изложени са аргументи в тази насока, най-вече в смисъл, че нормата на чл. 247 от ГПК е приложима в заповедното производство.
Препис от частната жалба не е бил изпратен на другата с оглед характера на производството.
Съдът, в настоящия му съдебен състав, като прецени представените доказателства и във връзка с наведените твърдения, намира следното:
Съгласно приложимата в заповедното производство разпоредба на чл. 247, ал.
4 ГПК, решението за поправката може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.
По арг. от разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК на обжалване подлежи единствено разпореждането на заповедния съд, с което изцяло или частично е отхвърлено заявлението. Инстанционният контрол на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК е предвиден само в частта за разноските - чл.
413, ал. 1 от ГПК. В случая заявеното искане е било възприето за основателно, поради 1 което ДРС е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а тези му актове не подлежат на въззивен контрол. Предвид на това и след като актът, в който се иска поправка на очевидна фактическа грешка, не подлежи на обжалване, то съгласно чл. 247, ал. 4 от ГПК не подлежи на обжалване и актът, с който първоинстанционния съд се е произнесъл по реда на чл. 247 от ГПК, респ. жалбата се явява недопустима.
Дори да бъде разгледана по същество, жалбата би била и неоснователна.
Не съществува колебание в съдебната практика, че заповедният съд разполага с възможността по чл. 247 от ГПК. В този смисъл са и задължителните указания по прилагането на закона в т. 7 на Тълкувателно решение № 4/13 от 18.06.2014 год. по т. д. № 4/13 год. на ОСГТК на ВКС, както се сочи и в жалбата. Не съществува съмнение обаче и досежно това, че по реда на чл. 247 от ГПК не могат да бъдат отстранени допуснати от страните грешки в заявените обстоятелства, на които се основава искането им; не може да бъде променена формираната воля на съда, нито да бъдат допълвани мотивите на решението – така напр. Решение № 207/31.07.2015 по дело № 7030/2014 на ВКС, IV г.о. При издаване на заповедта за изпълнение съдът не може да се произнася по незаявено от кредитора основание, а и цена на претендираното вземане, тъй като съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. От това следва, че грешката на заявителя, каквато самият той твърди в молбата си, че е допуснал, в случая не би могла да бъде поправена по реда на чл. 247 от ГПК. И в този случай не е налице „… отказ от правосъдие и накърняване на правата и законните интереси на банката“, както смята жалбоподателят, а собствено опорочено процесуално действие, което макар да не подлежи на поправяне по реда на чл. 247 от ГПК, може да се преодолее чрез депозирането на ново заявление.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на „Ю.Б.“ ЕД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ***** чрез адв. Д. М. от САК, ПРОТИВ Разпореждане № 953 от 29.05.2023 г., постановено от състав на Районен съд – Дупница по ч.гр.д. № 20231510100454/2023 г., с което е било оставено без уважение искане по чл. 247 от ГПК по молба с вх. №3830/24.04.2023 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч. гр. дело № 20231500500310 по описа на Окръжен съд – Кюстендил за 2023 год.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2