Решение № 65 от 27.04.2026, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Тутракан, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20253430101247 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№ 6584/09.12.2025 г. на „А. Б. Б.“ ЕООД с ЕИК *** против Ц. Р. Т. с ЕГН ********** за осъждането му да плати парична сума по договор за потребителски кредит.

За вземането, предмет на осъдителната претенция по реда на чл. 415, ал.

3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК, първоначално се е развило производство по чл. 410 ГПК, завършило с Разпореждане № 2324/24.11.2025 г. по ч.гр.д.№ 1363/2025 г. на Районен съд – Севлиево за отказ да се издаде заповед за изпълнение, влязло в сила на 04.12.2025 г.

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от цената на иска, която е 1052,31 лева, и от настоящия адрес на потребителя, който е в гр. Тутракан, станал известен от служебна справка на съда в НБД „Население“ – чл. 113 ГПК.

Доплатена е държавната такса от 25,56 евро върху цената на иска, при дължими 10,86 евро за исковата молба и 1,94 евро за изготвяне на препис на същата за ответника, общо 12,80 евро. Разликата от 12,76 евро подлежи на връщане при поискване. Исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, който тече от влизането в сила на Разпореждане № 2324/24.11.2025 г. по ч.гр.д.№ 1363/2025 г. на 04.12.2025 г.

С исковата молба се претендират на основание договор за потребителски 1 кредит № 426721 от 12.06.2020 г.: главница 433,46 лева; договорна лихва 32,74 лева за периода 12.06.2020-20.11.2020 г.; законна лихва за забава 186,72 лева за периода 21.11.2020-30.10.2025 г.; 217,59 лева за неплатена такса, дължима съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „С. к. ООД; 181,80 лева за неустойка, дължима на основание чл. 6.2 от договора за потребителски кредит и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.11.2025 г.) до изплащане на задължението.

Ищецът „А. Б. Б.“ ЕООД твърди, че е титуляр на вземането, възникнало от процесния договор, доколкото вземането на кредитодателя „С. к.“ ООД срещу ответника му е било цедирано. Излага доводи в тази насока.

Ищецът моли за уважаване на осъдителния иск. Претендира разноски.

Ответникът Ц. Т. подава отговор на исковата молба в 1-месечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК чрез назначения му с Определение № 48/31.01.2026 г. особен представител – адв. Д. Г. от АК Силистра, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Оспорва се надлежната процесуална легитимация на ищеца, доколкото не са представени доказателства за цедирането на задължението и уведомяването на длъжника за това. Прави се възражение за изтекла погасителна давност както по отношение на главницата, така и по отношение на акцесорните вземания за лихви.

Претендира се нищожност на договора за потребителски кредит поради наличието на неравноправни клаузи, подробни описани в отговора. Прави се възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

В съдебното заседание страните не се явяват и не се представляват, но изпращат становища, с които поддържат съответно исковата молба и отговора.

Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Искът е с правна квалификация по чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. Закона за потребителския кредит вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК, предвид безспорното обстоятелство, че вземането произтича от договор, сключен с потребител.

Съдът следи служебно за интересите на ответника потребител и за наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор.

От представения по делото договор за паричен заем № 426721 от 12.06.2020 става ясно, че сумата от 500 лева е получена от ответника в брой, което той удостоверява с подписването на самия договор – чл. 4, ал. 1 от Договора.

Уговорено е с общите условия по заема право на потребителя да се откаже от договора в 14-дневен срок от сключването му, като за това плати лихва, изчислена „на база уговорения в договора лихвен процент“, но конкретен размер като цифрова величина на лихвения процент на ден не е посочен.

2

Съдът намира, че договорът за кредит между кредитодателя „С. к.“ ООД и ответника е недействителен на основани чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като не съдържа размера на лихвения процент на ден, който се прилага при упражнено право на отказ от договора в 14-дневен срок от сключването му. В договора за кредит е уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 40,05%, но не е посочен размерът на лихвения процент на ден.

Последният е необходим, за да може кредитополучателят да направи избор дали да се възползва от правото да се откаже от договора или не, като сам изчисли каква лихва би дължал, ако го стори. Липсата на конкретно посочен лихвен процент на ден с цифрова величина, приложим за упражняване правото на отказ от договора, препятства кредитополучателя да направи информиран избор и по този начин бива лишен от правото да се ползва от този начин за освобождаване от договорната обвързаност. Затова чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК поставя изискване за посочване на „размера на лихвения процент на ден“ и санкционира липсата му с последиците на чл. 22 от ЗПК – недействителност на договора, без значение дали кредитополучателят действително е възнамерявал да се ползва от правото да се откаже от договора или не; и без значение дали ответникът потребител е направил нарочно възражение в този смисъл.

Така е прието и в Решение № 59/20.05.2024 на ВКС по търг.д.№ 2695/2022 на 2-ро т.о., в което върховните съдии, най-напред, се позовават на Тълкувателно решение № 1/2020г. от 27.04.2022г. по тълк. д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, според което „съдът се произнася в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи, които са от значение за правния спор, без да е направено възражение, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, независимо от вида на договора и страните по него. В разяснителната част на тълкувателния акт е посочено, че когато нищожността е видима от представените с исковата молба или с отговора на исковата молба доказателства, първоинстанционният съд е длъжен да отрази в доклада по делото, че ще се произнесе по нищожността и да изпълни задължението си по чл. 146 т.2 и 5 ГПК. При пропуск или при представяне на доказателства в хода на производството, от които за пръв път се открива нищожността, съдът е длъжен да уведоми страните с нарочно определение като им даде възможност да изразят становище и посочат доказателства. Налице е и позоваване на новелата на чл.7, ал.3 ГПК (ДВ, бр.100/2019г.), в която изрично е предвидено задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146 ал.1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.“

Тутраканският районен съд напомня, че с доклада по делото е уведомил страните, че ще следи служебно за интересите на ответника потребител и за неравноправни клаузи в потребителския договор, като е дал възможност да изразят становище.

И още от цитираното решение на ВКС по чл. 290 от ГПК: „Посочването 3 в съдържанието на договора на лихвата по кредита (годишния лихвен процент – пар.1 т.4 ДР на ЗПК), което е изискване по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, обаче не съставлява изпълнение на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК за посочване на лихвен процент на ден, чиято цел е обезпечаване на реална възможност за упражняване на потестативното право на отказ от договора.“ Другото основание за недействителност на потребителския заем е по чл.

22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Изискването в чл. 6 от Договора за предоставяне на обезпечение: или банкова гаранция, или поръчител, отговарящ на условията по чл. 9, ал. 2 от ОУ, който да има осигурителен доход минимум 7 пъти размера на минималната работна заплата, или двама поръчители с осигурителен доход минимум 4 пъти размера на МРЗ, изглежда да е необосновано с оглед високите изисквания към поръчителя и най-вече заради условието същият да представи служебна бележка от работодателя си в тридневния срок по чл. 8 от Договора, който не е съобразен с 14-дневния срок по чл. 128а, ал. 1 от Кодекса на труда. Така, дори заемателят да успее да намери достатъчно платежоспособен поръчител, по всяка вероятност няма да успее да изпълни срока по чл. 8 от Договора и ще му бъде начислена неустойката в размер на 276,32 лева. Тази неустойка е прекомерна на фона на заетата сума от 500 лева и затова съдът приема, че същата е нищожна поради противоречие със закона и противоречаща на добрите нрави. С нея се цели заобикаляне на забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като заемът е отпуснат при ГПР 49,68%, който не включва неустойката – извод, който съдът прави от собствени изчисления по формулата в Приложение 2 към чл. 19 от ДР към ЗПК. Следователно, посоченият в договора ГПР е заблуждаващо по-нисък от действителния, поради което се приравнява на липсващ ГПР.

При недействителност на договора за потребителски кредит, съгласно чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Задължението за ответника възниква и става изискуемо с получаването от него на 500-те лева по заема на 12.06.2020, тъй като уговорените срокове в договора за разсрочено връщането на главницата не се прилагат поради недействителността на самия договор. В този случай се прилага чл. 69, ал. 1 от ЗЗД, тъй като задължението е без срок и кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Покана не е необходима за настъпване на изискуемостта, а за поставянето на длъжника в забава – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.

Следователно погасителната давност за вземането на кредитора по чл. 23 от ЗПК е започнала да тече от 12.06.2020, на основание чл. 114, ал. 1 от ГПК.

Заявлението по чл. 410 от ГПК за вземането е подадено на 21.11.2025, към която дата е изтекла погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД и възражението на ответника се явява основателно.

Освен гореизложеното основание да се отхвърли иска, съдът намира, че ищецът не успя да докаже, че вземането му е цедирано надлежно. Макар и трудно четимо, видно е, че новото писмено доказателство за цесията се състои 4 в разпечатка на страница от excel-ски файл с два реда на единия лист (л. 73 лице) и ред „327-ми“ вероятно от същия файл, на който е описано може би вземането на „С. к.“ ООД към ответника (л. 73 гръб) и учудващо за съда печат на „А. б. Б.“ ЕООД със саморъчен подпис отляво на него и друг отдясно на него, които вероятно са за цедент и цесионер (л. 74). Дори да се приеме за оправдано намерението на ищеца да представи само препис-„извадка“ на съществуващ документ, защото съдържа лични данни на други лица, той трябваше да е от хартиения носител, защото не е възможно да се подпише excel-ски файл със саморъчен подпис и да му се положи мастилен печат.

Очевидно е, че се касае не за препис на документ от хартиен носител, а за изготвен за целите на съдебното производство препис на сборни данни от различни документи (електронен и хартиен), за да се изпълни указаната доказателствена тежест. Поради това съдът не приема, че представеното доказателствено средство е допустимо и затова не го взема под внимание.

Оттук следва, че не са представени допустими и достоверни доказателствени средства за твърдяната цесия.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че липсва материална легитимация на ищеца на две основания: вземането е погасено по давност и не е цедирано от кредитодателя към ищеца, поради което искът следва да се отхвърли изцяло.

Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на „А. б. Б.“ ЕООД с ЕИК *** (цесионер) срещу Ц. Р.

Т. с ЕГН ********** за осъждането му да плати заявените по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1363/2025 г. на Районен съд – Севлиево суми, за които с Разпореждане № 2324/24.11.2025 г. по ч.гр.д.№ 1363/2025 г. на Районен съд – Севлиево в заповедното производство е отказано издаване на заповед за изпълнение, а именно за: главница 433,46 лева; договорна лихва 32,74 лева за периода 12.06.2020-20.11.2020 г.; законна лихва за забава 186,72 лева за периода 21.11.2020-30.10.2025 г.;