Решение № 22 от 16.02.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Свиленград, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20255620201017 по описа за 2025 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от С.

К.

И. с

ЕГН ********** от

*****************************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Трити март” № 18, област Хасково, чрез адвокат С. М., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 6754302 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя И. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл.

182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 25.56 евро (50 лв.). С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ. Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят С. К. И. не се явява. С Писмена молба процесуалният й представител – адвокат С. М., иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ, тъй като не било доказано авторството на деянието (не се виждал на снимковия материал регистрационният номер на 1 автомобила) и били посочени в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система (АТСС) две взаимно изключващи се хипотези на регулиране на движението (ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В26 и общо ограничение). Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и издател на обжалвания ЕФ: ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 29.11.2022 година в 15.53 часа в град Свиленград, област Хасково, на кръстовището на първокласен път № 8 и булевард „България”, при км.

365+500, до бензиностанция „Евроойл”, с АТСС (радар) № 120с52а, представляващо преносима система за контрол н а скоростта на моторните превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето движещото се в посока центъра на града, М П С – лек автомобил марка „Форд”, модел „Мондео” с държавен регистрационен номер ***********, със скорост 66 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 16 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 6754302 на името на жалбоподателя С. И. в качеството й на собственик на превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието (това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя И.). ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 2 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя И. е наложено административно наказание „Глоба” в размер н а 50 лв. Фишът е връчен на дата 05.11.2025 година (, видно от Картона на ЕФ, Справката за нарушител/водач, Писмо с вх.рег.№ 11882 от 18.12.2025 година и Разписката към ЕФ, приложен към Жалбата), като съгласно чл. 189, ал. 5 о т ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие о т Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят И. не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на процесната дата - 29.11.2022 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя И., е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата и периода на използването на АТСС – от 13.30 часа до 16.30 часа на 29.11.2022 година, точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – град Свиленград, област Хасково, на кръстовището на първокласен път № 8 и булевард „България”, за ограничението на скоростта - 50 км/ч разрешена скорост, посочена като общо ограничение и като въведена с пътен знак В26, режима на измерване - стационарен, посоката на задействие - приближаващ, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата като е налична една снимка, на която е виден автомобила. От същата се установява, че е заснет процесният автомобил с регистрационен номер *********** (в 3 тази връзка е неоснователно възражението на адвокат М., направено с Писмената му молба и касаещо неяснота относно регистрационния номер на процесния автомобил на приложения снимков материал, респ. недоказаност на авторството на процесното деяние) в процес на приближаване към преносимата система за видеоконтрол при измерена скорост на движение 69 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 19 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км/ч като превишението е 16 км/ч (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч).

От представения Протокол № 84-СГ-ИСИС/29.06.2022 година, издаден от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този документ е посочено, че преносимата система за контрол н а скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

След получаването на ЕФ жалбоподателят И. г о обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят И. има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ за нарушения на чл. 21 от ЗДвП.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд Свиленград, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие 4 на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач, от Разпечатката от картона на ЕФ и от Писмо с рег.№ 351000-9080 от 17.12.2025 година, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ в резултат на плащане на финансовата санкция.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображени, донякъде идентични с тези, изложени от адвокат М. в Писмената му молба:

В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е въведена забрана на водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да не превишава определените в нормата стойности, а в ал. 2 е предвидено, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Представеният по делото Протокол за използване на АТСС е попълнен изцяло, но е налице неяснота относно способа за въвеждане на ограничението на скоростта от 50 км/ч, визирано в ЕФ, доколкото в случая веднъж е посочено в цитирания Протокол, че важи общото правило за подбор на скоростта при движение в населено място – 50 км/ч, а веднага след това е посочено, че едновременно с това е налице и такова, въведено с пътен знак, а именно: пак 50 км/ч. Следователно в Протокола са посочени два взаимно изключващи се факта - въведено с пътен знак ограничение на скоростта и общо ограничение на скоростта. Безспорно така посочената скорост е една и съща, но води до различна правна квалификация на нарушението - по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП , които са два самостоятелни състава на различни нарушения и съответно съдържат различни съставомерни признаци на деянието, респ. са различни основанията за ангажиране отговорността на нарушителя И.. Ето защо предвид обстоятелството, че в Протокола са посочени две различни ограничения, то няма как да се 5 приеме, че нарушението е именно визираното в процесния ЕФ по чл. 21, ал.

2, вр.ал. 1 от ЗДвП, а не по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП .

Т.е. налице е противоречие в данните относно инкриминираното нарушение, обективирани в Протокола за използване на АТСС, което поставя в невъзможност Съда да прецени дали посочената като нарушена правна норма в ЕФ е правилна или не. Това води до невъзможност, както жалбоподателя И., така и Съдът да разбере как е поставено ограничението на тази скорост - дали това е общото ограничение или е с пътен знак. Това противоречие в данните, обективирани в посочения Протокол представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото препятства възможността нарушителят И. да узнае в какво точно е обвинена от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.

В административнонаказателното производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението, явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на същия акт.

Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и предметът на обжалване, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на Съда по същество – аргумент от чл. 189, ал. 10 и ал. 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в тежест на издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.