Решение № 516 от 18.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. София, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Бенина при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20211100902867 по описа за 2021 година

В исковата молба ищецът Т. Н. – в качеството си на временен синдик на „Н.Г.“АД /н./, излага твърдения, че производство по несъстоятелност спрямо дружеството било открито с решение от 06.01.2021 г. по т.д.№ 699/2020 г. по описа на СГС, ТО, VІ-9 състав, едновременно с което било постановено и обявяване на дружеството в несъстоятелност с последиците от това – прекратяване на дейността на предприятието и правомощията на органите на управление, като управлението е възложено на назначения от съда синдик. Съобразно съдебното решение, началната дата на неплатежоспособността е 27.02.2020 г., като сочи, че решението е обжалвано в тази част. Ищецът излага, че на 22.06.2020 г., т.е. след началната дата на неплатежоспособността, е било адресирано от Н.Г. АД /н./ до Т. ООД едностранно изявление за прихващане на насрещни ликвидни и изискуеми вземания за погасяването им до размера на по-малкото от тях, като връчването било на установения в отношенията им електронен адрес за кореспонденция. Сочи, че вземането на Т. ООД възлизало на 23 689 лв., а вземането на Н.Г. АД възлизало на 29 640.35 лв., като в резултат на извършеното прихващане, дължимият от Т. ООД непогасен остатък вземане възлиза на 5 431.35 лв. Ищецът твърди, че така извършеното прихващане по същността си представлява правно действие с преферентен ефект, доколкото не се отразява количествено и качествено върху масата на несъстоятелността, а длъжникът избира един измежду кредиторите си, с което го облагодетелствува, позволявайки му да заобиколи реда за удовлетворяване, предвиден в чл. 722 ТЗ. Предвид извършеното прихващане след началната дата на неплатежоспособността и не по-рано от една година преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ /21.04.2020 г./, намира че са налице предпоставките на чл. 645, ал. 4 ТЗ за обявяване недействителността на извършеното прихващане по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност. Като основание за това сочи и погасяване на вземането на кредитора Т. ООД поради непредявяването му в производството по несъстоятелност, като е настъпила преклузията с пропускане на сроковете по чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ. В молба – уточнение от 19.01.2022 г. ищецът излага твърдения, че преди извършване на 1 прихващането, длъжникът сам е бил депозирал молба за обявяването му в несъстоятелност с вх. № 26435/27.02.2020 г., по която е било образувано т.д.№ 447/2020 г. по описа на СГС, ТО, VІ-14 състав, което впоследствие е било прекратено, поради образувано на производство по молба по чл. 625 ТЗ от кредитор.

Претендира да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността в производството срещу Н.Г. АД /н./ на извършеното прихващане, обективирано в Изявление за прихващане от 22.06.2020 г. за погасяване на насрещни ликвидни и изискуеми вземания до размера на по-малкото, възлизащо на 23 689 лв.

Претендира разноски.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Т. ООД, в който оспорва предявения иск по допустимост и основателност. В тази връзка излага доводи, че искът е предявен сред изтичане на предвидения в разпоредбата на чл. 649, ал. 1 ТЗ 1-годишен преклузивен срок, считано от откриване на производството по несъстоятелност /06.01.2021 г./. По оспорване основателността на иска излага твърдения, че между двете дружества е бил сключен договор, с който страните уреждат отношенията си във връзка с предлагането и разпространението на лотарийни билети, по повод на което са били извършвани и различен брой прихващания, като последното такова е от 21.02.2020 г. Предвид осъщественото уреждане отношенията между дружествата относно дължимите между тях плащания, не се наложило предявяване на вземането на кредитора в производството по несъстоятелност. В тази връзка ответникът оспорва, че с изявлението за прихващане от 22.06.2020 г. действително е реализирано такова за погасяване на насрещно дължимите суми. Излага аргументи, че липсата на непогасено вземане се потвърждава и от последващо сключени от Н.Г. АД договори за цесия, в които не фигурира като такова в посочения в исковата молба размер. Сочи, че претенция за тази сума е предявена от Н.Б.Г. ЕООД срещу Н.Г. АД на базата на договор за цесия между тях, по която е налице висящ съдебен спор пред Апелативен съд – Варна. Сочи, че от значение е, че цесията е била извършена след определената начална дата на неплатежоспособността. Прави възражение за съдебно прихващане, в случай, че извършеното извънсъдебно такова бъде обявено за недействително.

По делото е депозирана допълнителна искова молба в установения за това срок, в която ищецът оспорва доводите на ответника, като поддържа първоначално изложените такива в исковата молба. В тази връзка оспорва искът да е предявен след изтичане на преклузивния срок за това, което да обуславя неговата недопустимост.

Оспорва в представения от ответника договор да е било установено автоматично погасяване на насрещно дължими вземания, поради което да не е необходимо отправяне на волеизявление за прихващане. Оспорва валидността на цесионните договори, които ответникът твърди да са били сключени с трети лица, както и относимостта им по спора. Оспорва възражението за прихващане, като счита същото за процесуално недопустимо и при условията на евентуалност – за неоснователно. В тази връзка оспорва по отношение на кредитора Т. ООД да е налице валидно вземане, с оглед погасяването му поради непредявяването му в производството по несъстоятелност. Освен това, вземането му не е придобито въз основа на цесионния договор, доколкото третото лице – цедент по договора, реално не го е притежавало.

По делото е постъпил писмен отговор на допълнителната искова молба в установения за това срок, в който ответникът поддържа първоначално изложените от него доводи и оспорва изложеното от ищеца.

Ответникът Н.Г. АД /н./ не е депозирал писмен отговор на исковата молба и не 2 изразява становище по допустимостта и основателността на предявения иск.

Предявени са субективно съединени установителни искове от Т. Н. – в качеството си на временен синдик на „Н.Г.“АД /н./, против „Т.“ООД и „Н.Г.“АД /н./, с правно основание чл. 645, ал. 4 ТЗ.

Съдът, като разгледа представените по делото релевантни за правния спор доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е безспорно, а и при служебно извършена справка съдебният състав установи, че с решение от 06.01.2021 г. по т.д.№ 669/2020 г. по описа на СГС, ТО, VІ-9 състав, е открито производство по несъстоятелност на длъжника „Н.Г.“АД /н/ и е определена начална дата на неплатежоспособността – 27.02.2020 г., като едновременно с това дружеството е обявено в несъстоятелност, като е прекратена дейността му и правомощията на органите му на управление, като правото на управление и разпореждане с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, е възложено на назначения синдик.

Безспорни са и фактите относно отправеното волеизявление за прихващане на насрещни вземания от ответника – „Н.Г.“АД – с притежавано от него вземане в размер на 29 640.35 лв. с вземането на „Т.“ООД – в размер на 23 689 лв., при което би останало непогасено вземането на „Н.Г.“АД в размер на сумата от 5 431.35 лв., както и че адресираното в този смисъл волеизявление от „Н.Г.“АД е било получено от дружеството адресат на посочения електронен адрес за кореспонденция между страните в договора помежду им. В подкрепа на това е и представеното по делото Изявление за прихващане от 22.06.2020 г., подписано от представляващ „Н.Г.“АД, както и обективираната на хартиен носител извадка от електронната поща на дружеството с дата на изпращане и получаване на съобщението – 23.06.2020 г., с удостоверено получаване от адресата.

По делото е представена молба от „Н.Г.“АД с вх. № 2643/27.02.2020 г., с която на основание чл. 625 ТЗ е отправено искане за откриване производство по несъстоятелност на дружеството, поради настъпила неплатежоспособност по смисъл на чл. 608, ал. 1 ТЗ, като е заявено и искане за обявяване на дружеството в несъстоятелност по смисъла на чл. 630, ал. 2 ТЗ. В молбата са изложени твърдения за отнемане лиценза на дружеството за упражняваната от него дейност за организиране на лотарийни игри с влизане в сила на 22.02.2020 г. на §9 от ЗИД на Закона за хазарта.

Поради преустановяване на дейността му, за дружеството било невъзможно реализиране на приходи, като същевременно му били наложени обезпечителни и предварителни обезпечителни мерки по реда на ДОПК, с което били запорирани всички притежавани от него банкови сметки. Оказало се в невъзможност да покрива задълженията към кредиторите си. По така подадената молба било образувано т.д. № 447/2020 г. по описа на СГС, ТО, VІ – 14 състав, производството по което било прекратено с определение от 09.06.2020 г., с оглед висящо друго производство със същия предмет, инициирано от кредитор на длъжника „Н.Г.“АД.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, заключението по която не е било оспорено от страните и което съдът кредитира като пълно и компетентно, в съответствие с останалите доказателства по делото. От заключението по експертизата се установява, че към датата на получаване на процесното изявление за прихващане – 23.06.2020 г. „Т.“ООД не е имал ликвидни и изискуеми парични вземания към „Н.Г.“ АД. Посочено е, че в счетоводството на „Т.“ООД е отразена счетоводна операция на 21.02.2020 г. по дебита на сметка „Талони Н.Г.“ и по кредита на сметка „Национална лотария печалби“ за сумата от 23 689 лв., след което салдото по сметката е 0.00 лв. С посочената счетоводна операция е отразено, че към 27.02.2020 г. отношенията между страните са уредени. Предвид това, към 23.06.2020 г. „Т.“ООД не е имал ликвидни и изискуеми парични вземания към „Н.Г.“ООД. В счетоводството на „Н.Г.“АД е отразено вземане към „Т.“ООД по договора между тях, което към 3

17.02.2020 г. е в размер на 29 640.35 лв., което съществува в посочения размер и към 22.06.2020 г. на основание Протокол № **********/17.02.2020 г. Поради това, процесното изявление за прихващане не е намерило отражение в счетоводството на „Н.Г.“АД.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

В разпоредбата на чл. 649 ТЗ е предвидена активната процесуална легитимация на синдика да предяви иск за прогласяване недействителността на възмездни и безвъзмездни сделки в хипотезите на чл. 645, чл. 646 и чл. 647 ТЗ, както и чл. 135 ЗЗД, в случай, че бъде установено разпореждане с имуществото на несъстоятелния длъжник в периода и съобразно способа, посочени в конкретната норма, при което се е достигнало до намаляване масата на несъстоятелността. Искът се явява допустим и с оглед предявяването му в предвидения едногодишен преклузивен срок съобразно разпоредбата на чл. 645, ал. 4 ТЗ, а именно – на 30.12.2021 г., като датата на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност е 06.01.2021 г.

В случая, при разглеждане предпоставките за недействителността на извършеното прихващане приложима е нормата на чл. 645, ал. 4 ТЗ, доколкото прихващането е в резултат на волеизявлението на длъжника в несъстоятелността, поради което на изследване подлежат само предвидените в текста на нормата обективни предпоставки. Без значение е знанието за състоянието на неплатежоспособност и намерението да се ощети масата на несъстоятелността, предвидени в разпоредбата на чл. 645, ал. 3 ТЗ, приложима при волеизявление за прихващане, изходящо от кредитор.

За установяване съществуването на две насрещни вземания, изходящи от договор сключен между двамата ответници, по делото е изслушана ССЕ, от заключението по която категорично се установи този факт. В този смисъл, от експертизата съдът приема за установено осчетоводени при всяко от двете дружества вземания в размер според твърденията на ищеца, а именно притежавано такова от Т.