Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8 от 20.01.2025, Районен съд - Пирдоп

Съд
Районен съд - Пирдоп
Дело
Административно наказателно дело 190/2024
Вид
Решение № 8
Подписан
20.01.2025
В сила
01.07.2025
Състав
Симеон Горанов Гюров

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 29 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.174, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
  • чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Пирдоп, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Административно наказателно дело № 20241860200190 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Постъпила е жалба от П. В. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.**********, чрез адв.Г. Г. - адвокат при КАК, със съдебен адрес в гр.***********, срещу Наказателно постановление № 24-0347-000087 от 19.03.2024 година, издадено от Началник група в ОДМВР София РУ- Пирдоп, с което, по Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя му e наложено административно наказание на основание чл. 174, ал. 3, пр.2 ЗДвП, глоба в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 15 точки.

В жалбата се развиват доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, като същото е издадено при липса на виновно поведение от страна на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, изразява становище в подкрепа на същата, не ангажира доказателства, моли да бъде отменено изцяло наказателното постановление, претендира разноски.

Въззиваемата страна не заявява становище по жалбата.

Районна прокуратура-Елин Пелин, ТО-Пирдоп не взима становище по жалбата.

Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по 1 делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:

Установи се от събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в административно-наказателната преписка срещу жалбоподателя и приетите в хода на производството доказателства, а именно: : Жалба от П. В. В. чрез процесуален представител – адв.Г. Г. от КАК; Оригинал на АУАН № GA 1121009/19.02.2024г.; Заверено копие на НП 240347-000087/19.03.2024г.; Заверено копие на Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.; Заверено копие на Талон за изследване №135423; Заверено копие на Протокол за изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози; Заверено копие на Докладна записка от 22.02.2024г.; Заверено копие на Докладна записка с рег.№347Р-1381/2024г.; Заверено копие на справка за нарушител/водач, че административно-наказателната преписка е образувана по повод съставения срещу жалбоподателя П. В. В. акт за установяване на административно нарушение.

От събраните писмени доказателства и от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, се установи, че на на 18.02.2024 г. в 21:40 часа, в гр.Златица на ул.Софийско шосе, като Водач на лек автомобил, ********* , при обстоятелства: Гр. Златица ул.

Софийско Шосе пред блок номер 18 управлява лек автомобил от категорията М1„ Рено Лагуна, с регистрационен номер ******** лична собственост като: 1.Водача отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство,, Дрегер Друг Тест 5000“ с фабричен номер ARMB-0026 тариран до 02.2025г.и тестова касета с фабричен номер ARSH-0211 годна до 11.2024г. за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписанията за химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози, е извършил: 1. ОТКАЗВА ДА МУ БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА ПРОВЕРКА С ТЕСТ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ УПОТРЕБАТА НА НАРКОТИЧ. В-ВА ИЛИ ТЕХНИ АНАЛОЗИ И НЕ

ИЗПЪЛНИ ПРЕДПИСАНИЕ ЗА ХИМИКО-ТОКСИКОЛОГИЧНО ЛАБ.ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА

УСТАНОВЯВАНЕ НА УПОТРЕБАТА НА НАРКОТИЧ.В-ВА ИЛИ ТЕХНИ АНАЛОЗИ, с което виновно е нарушил/а чл.174 ал. 3 от ЗДвП, като свидетелят А. съставил акт за установяване на административно нарушение. Актът бил подписан от съставителя, свидетеля В. и от свидетеля Т., удостоверяващ отказа на жалбоподателя да подпише акта, в АУАН не са отразени възражения от жалбоподателя, такива не са постъпили и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, като на издадения Талон за изследване №135423 е отразено, че жалбоподателя е отказал да подпише/получи същия.

От показанията на свидетеля А. се установява, че същия е съставил АУАН, като поддържа констатациите в акта, няма какво да допълни към фактическата обстановка. Не са спирали жалбоподателя, а са отишли на сигнал, тъй като други лица, в момента не се сеща за имената им, били подали сигнал, че г-н В. ги е зажулил по теглича с неговия личен автомобил, след което те са му направили забележка, той е бил във видимо нетрезво състояние и им е налетял на физическа саморазправа, По разпореждане на ръководството при такива неща се тествало за алкохол и наркотици. За свидетел е посочил колегата С. Л. В., с когото е бил на работа, той е свидетел на самия опис. Други свидетели не е посочил, тъй като другите свидетели бяха дошли да пишат жалби. Жалбоподателят е поканен и за 2 алкохол, той има и още един акт.

От показанията на свидетеля В. се установява, че е свидетел при установяване на нарушението, съставяне и връчване на акта, поддържа написаното в него и подписът е негов. Били заедно назначени в наряд с А., когато получили сигнал от лицата, които се оплакали, че са бити от въпросното лице, което задържали на по-късен етап. Били изпратени от дежурния. Сигналът бил за това, че пиян шофьор, след като е причинил ПТП, даже набил жалбоподателя. Доколкото си спомня за това било. Пиян шофьор, който след като е причинил катастрофа, е набил и хората, които се обадили. Не са видели П. В. да управлява автомобил. Хората, които били бити от него им обяснили - един мъж и една жена, които го посочили и казали, че той е карал този автомобил и след като ги е блъснал, те са му направили забележка и той ги е набил. П. В. отказвал всичко – и проби за алкохол, и проби за наркотици. Твърдял, че може да пие, но наркотици никога не бил ползвал, че не бил направил нищо. Други свидетели не е имало там, само двамата с колегата били. Доколкото си спомням мисля, че снех обяснения от другите две лица.

От показанията на свидетеля Т. се установява, че е свидетел при отказа на жалбоподателя да подпише акта, подписът е негов, не си спомня нищо за този случай.

Настоящият съдебен състав следва да кредитира показанията на св.св.А., В. и Т., същите са непосредствено възприети и кореспондират с установената фактическа обстановка, вкл. и чрез приетите в административно-наказателната преписка два броя докладни записки, като установяват по категоричен начин, че жалбоподателя е управлявал процесното МПС, както и отказа на жалбоподателя както да подпише АУАН, така и да бъде изпробван с техническо средство за употребата на наркотични вещества или техни аналози, които показания представляват отразяване на възприети от този свидетел факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК, които факти да са възприети пряко и непосредствено от тези свидетели. От друга страна техните показания по своята доказателствена същност представляват преки доказателства, с оглед обстоятелството, че свидетелите пряко и непосредствено са възприели фактите, които изнасят пред съда, като безспорно се установява и доказва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. Настоящият съдебен състав намира, че по делото не са ангажираха доказателства, които да опровергават тези преки по своята доказателствена същност гласни доказателства и едновременно с това не са налице и доказателства, които да опровергават доказателствената сила, придадена от законодателя на АУАН, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП.

От приета по делото справка за нарушител/водач за жалбоподателя, се установява, че жалбоподателя има множество влезли в сила НП(36 бр.) и фишове(3 бр.) наказания по ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при 3 наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

По нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП:

Лексикалното и логическото тълкуване на нормата на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП води на извода, че нарушението може да се осъществи от водач на МПС при две хипотези, които са взаимно свързани и хронологично произтичат една от друга. На първо място е необходимо водачът да откаже да му се извърши проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, а след това да откаже да изпълни предписанието на компетентните контролни органи за химико токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Съобразно предвиденото в чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, като неизпълнението на това задължение, с което се възпрепятства извършването на проверката се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. В конкретния случай жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употребата на наркотични вещества или техни аналози, след което не е изпълнил даденото му от контролния орган предписание за химико - токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози и по този начин е осуетил преследваната с административно-наказателния състав цел - да се установи евентуалното наличие на наркотични вещества или техни аналози.

От текста на нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДП е видно, че за да е съставомерен отказа и за да бъде лицето годен субект на нарушението, същото следва да притежава качеството водач МПС. Съгласно легалната дефиниция, дадена в т. 25, § 6 на ДР на ЗДП: „Водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В процесния случай приложимата хипотеза е именно управлението на МПС, като това обстоятелство е безспорно установено по делото. Съдът намира, че в обстоятелствената част на АУАН и на НП ясно и точно са посочени всички елементи от състава на административното нарушение, както и обстоятелства, при които е извършено, като е дадена съответстваща на описанието правна квалификация- нарушението е извършено на конкретно посочена дата-18.02.2024 г., отразено е точното място на управлението на лекия автомобил, времето на извършената проверка, направеният отказ на водача за тестване, техническото средство - Дрегер Друг Тест 5000 с номер ARМВ-0026, тарирандо 02.2025 г., и последвалото издаване на талон за медицинско изследване. Тъкмо с наличния отказ за извършване на проверката за употреба на наркотични вещества/или техни аналози, жалбоподателят В. е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП.

Нарушението е формално, довършено е с отказа да водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози. За 4 съставомерността на нарушението не е необходимо настъпването на допълнителни съставомерни вреди, както и не е необходимо водачът да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при пряк умисъл, доколкото е управлявал лек автомобил, съзнавал е, че следва да изпълни указанията на контролния орган и да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, но съзнателно е отказал да стори това.

Правилно е издирена и приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, в която санкциите са в абсолютни размери досежно всяко едно от кумулативно предвидените наказания, каквито именно размери на наказанията са наложени на жалбоподателя Ц..