Решение № 241 от 20.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Пловдив, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно гражданско дело № 20265300500218 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 във вр. с ч.444, ал.1, т.7 от ГПК.

Образувано е по подадена жалба с вх.№ 3707/29.01.2026г. от адв.А.

Ш., със служебен адрес ***, в качеството на особен представител на Д. С. М., ЕГН – **********, длъжник по изп.д.№ 5184/2023г. по описа на ДСИ при РС – Пловдив, V район, против изпълнителни действия по отношение на несеквестируемо имущество. Направено е искане да бъдат отменени всички изпълнителни действия, които са несъвместими с несеквестируемото имущество на длъжника, като се позовава на чл.444, ал.1, т.7 от ГПК.

Направил е уточнение, че длъжникът е навършил пълнолетие на *******г., не е женен, няма деца и няма данни по изпълнителното дело да живее с други лица на семейни начала. На следващо място, конкретизира, че процесното жилище, находящо се на административен адрес в ***, е единствено, поради което възразява да се насочи принудително изпълнение и да се осъществи публична продан.

От Р. Г. М., ЕГН – **********, в качеството на взискател, чрез адв.С.

1

А., е депозиран писмен отговор, с който взима становище, че жалбата е неоснователна. По-конкретно, излага доводи, че М. е лице, което черпи права от решение, постановено по дело за възстановяване на запазена част от наследство. Нейната майка приживе е дарила сестра - майката на длъжника, с недвижим имот, находящ се в *****, а в полза на нейния внук - длъжника по делото - се е разпоредила с възбранения недвижим имот посредством завещание. По този начин М. е останала без наследство и недвижими имоти, без никакви активи, като същата понастоящем живее в дървена колиба на село, без ток, вода и в изключителна бедност. Същата е била освободена от държавна такса, тъй като не притежава недвижим имот, не работи поради множеството си заболявания, включително онкологично такова и получава единствено пенсия в минимален размер. Единственото, с което същата разполага, е паричното си вземане срещу длъжника по делото. На следващо място, посочено е, че длъжникът и неговата майка - Е. Ф. не живеят от години в България. Длъжникът, като лице, родено в България, има ЕГН, но същият е гръцки гражданин, с постоянно местопребиваване в Република Гърция съгласно чл. 48 КМЧП. Доколкото длъжникът и неговата майка живеят в Гърция, като и двамата имат обичайно местопребиваване там, няма събрани доказателства за имотното състояние на длъжника в Република Гърция. Също така, установено било по делото, с оглед събраните доказателства, че майката на длъжника Е. Ф. притежава още един жилищен имот, находящ се в *************, като същата е декларирала този недвижим имот, а до датата на описа - 10.12.2026г., съгласно налична справка не се е разпоредила с него.

Възразява в този смисъл, че е налице хипотеза, при която длъжникът и негови членове на семейството му - неговата майка, имат и друг недвижим имот в България. Не е без значение обстоятелството, че длъжникът е навършил 18 години на **********г. Позовава се на разпоредбата на чл. 447, ал.7 от ГПК, която сочи, че жилището следва да е единствено, ако длъжникът и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо дали длъжникът живее в него. ГПК не дефинира какво се има предвид под членове на семейството, но в съдебната практика е прието, че семейството включва роднини по произход. В случая има данни, че майката на длъжника и сестра на взискателката разполага с друг жилищен имот и гараж в *******.

Поддържа и, че възбраната и описът на възбранения недвижим имот 2 са законосъобразно осъществени, не само с оглед на факта, че с тях се цели запазване на имуществото на длъжника в неговия патримониум и извършване на оценка, но и с оглед на факта, че към момента на образуване на изпълнителното дело - 2023г. длъжникът е бил непълнолетен и е живеел с майка си в Гърция. Затова, несеквестируемостта на жилището срещу което е насочено изпълнението е отпаднала. Това е така, защото тя е създадена с оглед предотвратяване опасността от оставане на семейството без подслон, а такава опасност не съществува при наличие на друго жилище на член на семейството. Също така, за да е несеквестируемо жилището, то не следва да надхвърля площта, която е необходима за задоволяване на нуждите на семейството и да не са налице условията на чл. 39, ал.2 от ЗС. Дори и да се приеме алтернативно тълкуване, а именно, че се касае за едночленно семейство, то следва да се има предвид, че в чл.2, ал.1 от действащата Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство /в сила от 01.03.2008 г., приета с ПМС № 31 от 15.02.2008 г., обн. ДВ, бр. 20 от 26 февруари 2008 г. /, регламентираща жилищната нужда на длъжника и членовете на неговото семейство при насочено принудително изпълнение върху жилището на длъжника съгласно чл. 444, т.7, пр.2 от ГПК, са определени следните жилищни нужди на длъжника и членовете на неговото семейство: 1. на едночленно семейство- 25 кв. м жилищна площ; 2. на двучленно семейство- 40 кв. м жилищна площ; 3. на тричленно семейство- 55 кв. м. жилищна площ; и т. н. Тъй като застроената площ на жилището, съгласно заключението на вещото лице, е 63,70 кв. м., респ. надхвърля посочената в чл.2, ал.1, т.1 от цитираната наредба площ, определена за жилищна нужда на едночленно семейство /25 кв. м. жилищна площ/, извод за несеквестируемост на същото не може да бъде обоснован. Длъжникът в момента е пълнолетно лице, което има майка с друго жилище, а той не е лице, което да има непълнолетно дете. За да е несеквестируемо жилището, то не следва да надхвърля площта, която е необходима за задоволяване на нуждите на семейството. Поддържа се, че несеквестируемостта е в тежест на доказване на длъжника по делото, като до този момент такава не е била сочена и не са били представени доказателства, с оглед обичайното местопребиваване на длъжника и неговата майка в Гърция.

От ДСИ при РС – Пловдив Б. П. са депозирани мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна. Позовава 3 се на чл.444, т.7 от ГПК, с която е посочено, че несеквестируемо е жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Длъжникът към *******г. е непълнолетен, той по закон все още живее с майка си Е. Г. Ф., която притежава в България недвижим имот на адрес *********, получила го по дарение от майка си, съгл. нотариален акт за дарение № 30, том № 87, дело № *********г., тоест, майката на длъжника, притежава друго жилище. При навършване на пълнолетие длъжникът може да продължи да живее с майка си до завършване на своето образование. При условията на евентуалност, дори и да се приеме, че описаният имот на длъжника е несеквестируем, съгласно задължителните разяснения, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК - несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване, като извършването от съдебния изпълнител на действията налагане на възбрана и опис на непотребима вещ и назначаване при описа на вещо лице за оценяването не са несъвместими с несеквестируемостта, тъй като възбрана, опис и оценка на имот не са действия по осребряването на имота, а са насочени към неговото задържане в патримониума на длъжника - възбраната и към неговото индивидуализиране описа. Позовава се и на съдебна практика. С Решение № 132/23.07.2020 г. по гр. д. № 3781/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО, е прието, че при налагането на възбраната съдебният изпълнител не проверява предпоставките по чл. 444, т.7 от ГПК за несеквестируемост на жилището на длъжника, когато той е физическо лице, върху което се насочва изпълнението. Несеквестируемостта е забрана за осребряване, а възбраната задържа жилището в неговия патримониум, съгласно чл. 451 от ГПК.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Изп.дело № 5184/2023г. е образувано по молба на Р. Г. М. против Д. С.

М., действащ лично и със съгласието на своя родител Е. Г. Ф., с приложен изпълнителен лист, с който М. е осъден на осн. чл.36, ал.1 от ЗН да заплати на М. сумата 97468,33 лв.- необходима за възстановяване на запазената част на М. от наследството на П. К. Ф..

4

Съгласно чл. чл. 444 от ГПК- Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника - физическо лице: т.7 - жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл.39, ал.2 от ЗС.

От материалите по преписката се констатира, че съдебният изпълнител е наложил възбрана по отношение на процесния недвижим имот в ***, вписана с Акт №48/11.01.2024г. в СВ – Пловдив, и е извършил опис, обективиран с Протокол от 10.12.2025г. Налагането на възбрана /т.нар. несъщинско изпълнително действие/ и осъществяването на опис /същинско изпълнително действие/ имат за цел да съхранят имота в патримониума на длъжника и да го индивидуализират с актуални параметри за целите на изпълнителното производство. С тези действия не се осребрява имуществото на длъжника, поради което и не са налице условията да се изследват предпоставките относно това дали имуществото е несеквестируемо. В тази насока, са и задължителните разяснения, дадени с т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, които са цитирани също и от съдебния изпълнител. Предвид на това, безпредметно е да се обсъждат и останалите възражения, описани с писмения отговор на взискателя Р. М., чрез адв.А., досежно твърденията за наличие на друг/и притежаван/и имот/и както от майката на длъжника, така и лично от самия длъжник, включително евентуално и в Република Гърция, както и изследване на въпросите от колко членове се състои семейството, каква е площта на жилището и в обхвата на коя точка попада съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство /в сила от 01.03.2008 г., приета с ПМС № 31 от 15.02.2008 г., обн.

ДВ, бр. 20 от 26 февруари 2008 г./, т.1 – т.5 /вкл./ и др.

Обжалваните действия се явяват законосъобразни, а подадената срещу тях жалба е изцяло неоснователна, поради което и ще следва да се остави без уважение.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

5

РЕШИ:

Оставя без уважение жалба с вх.№ 3707/29.01.2026г., подадена от адв.А. Ш., със служебен адрес *******, в качеството на назначен особен представител на Д. С. М., ЕГН – **********, длъжник по изп.д.№ 5184/2023г. по описа на ДСИ при РС – Пловдив, V район, против изпълнителни действия по отношение на несеквестируемо имущество.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6