Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3490 от 28.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 18428/2024
Вид
Решение № 3490
Подписан
28.02.2025
Състав
ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3490 гр. С, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20241110118428 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Д О З“ ЕАД срещу ЗАД „А И“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 2 539,90 лв., в т.ч.

15 лв. ликвидационни разноски, представляваща незаплатена част от регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка „Каско+” застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 06.12.2022 г. в гр. С, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.04.2024 г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него лек автомобил. Поддържа, че вредите са на стойност 5 077,80 лв., както и че са сторени ликвидационни разноски за определянето на обезщетението в размер на 15 лв. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възникнало регресно вземане срещу него за платеното застрахователно обезщетение и разноските по определянето му. След изпратена регресна покана ответникът заплатил на ищеца сумата от 2 553,90 лв., при което оставащата незаплатена част от регресното вземане била на стойност 2 553,90 лв. При така изложените твърдения иска от съда да му присъди остатъка от вземането, заедно със законната лихва и разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата 1 молба, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП, като в тази връзка прави възражение за съпричиняване и излага конкретни съображения, че инцидентът е настъпил и поради това, че застрахованият при ищеца водач на лек автомобил е извършвал маневра за движение на заден ход с несъобразена с конкретните пътни условия (движение на паркинг) скорост, без да се убеди, че с тази маневра няма да създаде затруднения за останалите участници и движението ще бъде безопасно, както и да наблюдава пътя зад превозното средство и без да е осигурил лице, което да го наблюдава и да му сигнализира. Оспорва иска и по размер с възражението, че платеното за репарирането на застрахования при ищеца автомобил било силно завишено.

В тази връзка излага, че автомобилът бил в експлоатация повече от три години и седем месеца от датата на първоначалната му регистрация и нищо не налагало отремонтирането му в официален сервиз. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и съдът да му присъди разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар, претендирани от ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.

235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност.

За възникване на регресното вземане по иска по чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения лек автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства.

В тежест на ответника при доказването на горните обстоятелства е да докаже, че е погасил претендираното вземане, както и положителните факти, на които основава релевираното възражение за съпричиняване.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 153 ГПК с обявения за окончателен проект за доклад по делото, обективиран в Определение № 31873/06.08.2024 г., като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът е заплатил като застрахователно обезщетение сумата в размер на 5 077,80 лв., че ищецът е направил ликвидационни разноски в размер на 15 лв., както и че към датата на ПТП ответникът е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на лекия автомобил марка „Лексус“, модел „РХ 2

400“, с рег. № *****, управляван от твърдения делинквент.

На първо място, съдът намира за необходимо да обсъди възражението на ответното дружество, че настоящият правен спор между страните по делото е разрешен със сила на пресъдено нещо въз основа на влязло в законна сила на 13.09.2024 г. Решение № 16007/22.08.2024 г. по гр. д. № 5932/2024 г. по описа на СРС, 154 състав, заверен препис от което е изискан и приложен по настоящото дело.

По силата на цитираното съдебно решение „Д О З“ ЕАД е осъдено да заплати на ЗАД „А И“ АД сумата от 794,49 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 06.12.2022 г. В мотивите към решението е установено, че ищецът ЗАД „А И“ АД /ответник по настоящото производство/ е застраховател по имуществена застраховка „Каско“, по силата на която е поел задължение да заплати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие относно лек автомобил марка „Лексус“, модел „РХ 400“, с рег. № *****, а ответникът „Д О З“ ЕАД /ищец по настоящото производство/ е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение лек автомобил марка „Форд“, модел „Куга“, с рег. № *****. За доказан е приет и фактът на състояло се застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 06.12.2022 г. в 16:45 ч. в гр. С“, в района на № 444, между лек автомобил марка „Лексус“, модел „РХ 400“, с рег. № *****, и лек автомобил марка „Форд“, модел „Куга“, с рег. № *****, при следния механизъм: водачът на лек автомобил марка „Лексус“, модел „РХ 400“, с рег. № *****, предприел маневра за излизане от паркирано състояние и движение на заден ход, вследствие на което водачът на лек автомобил марка „Форд“, модел „Куга“, с рег. № *****, извършил маневра на заден ход за излизане от паркинг, поради което траекториите на движение на автомобилите се пресекли и настъпил удар с инициален контакт за лек автомобил марка „Лексус“, модел „РХ 400“, с рег. № ***** – в страничната задна дясна част, в областта на задна врата и заден панел, а за лек автомобил марка „Форд“, модел „Куга“, с рег. № ***** – в задната лява част, в областта на броня и ляв панел. От събраните по делото доказателства – двустранен протокол за ПТП, заключение на съдебно-автотехническа експертиза, разпит на двамата свидетели - участници в соченото ПТП, съдът е намерил за безспорно установено, че вина за настъпилото ПТП имат и двамата водачи, участвали в произшествието, доколкото са разполагали с техническата възможност да управляват на разстояние, по-голямо от разстоянието на опасната зона за маневриране на леките автомобили на конкретната пътна обстановка. При тези фактически констатации съдът е уважил изцяло предявения от ищеца ЗАД „А И“ АД /ответник по настоящото производство/ осъдителен иск, доколкото е приел за доказано в мотивите, че с изпратеното до ответника писмо – покана за доброволно изпълнение ищецът е ограничил сумата за възстановяване на уврежданията по лек автомобил марка „Лексус“, модел „РХ 400“, с рег. № *****“, до 50%, отчитайки наличието на съпричиняване от двамата водачи при равен процент принос за всеки от тях.

Като съобрази доводите на страните и постановеното с приетото като писмено доказателство по делото съдебно решение, съдът намира възражението на ответника за неоснователно по следните съображения:

3

Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. От посочената норма следва, а и в теорията и съдебната практика безспорно се приема, че пределите на силата на пресъдено нещо (СПН) са обективни и субективни. Първите визират предмета, за който се отнася силата на пресъдено нещо, а именно спорното материално право, което ищецът чрез предявения от него иск въвежда като предмет на делото и което съдът е потвърдил или отрекъл. В тази връзка спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да се пререшава, освен ако не е основан на нови факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в последната инстанция по същество. Субективните предели на СПН, от друга страна, определят кръга на лицата, които не могат да оспорват установеното с влязлото в сила решение правно положение относно съществуването или несъществуването на спорното право. СПН важи поначало само между страните, тъй като само те са имали възможност да въздействат върху съдържанието на решението със своите процесуални действия. В отношенията между страните и техните универсални и частни правоприемниците (това предпоставя правоприемство, настъпило след възникване на СПН), които са задължени да преустановят правния спор (чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК), съдебно установеното правно положение придобива качеството на „пресъдено нещо“ и оспорването му по исков ред е недопустимо (т.нар. „правоустановящо“ действие на СПН). Наред с това, „пресъденото нещо“ овластява страната, чието правно твърдение съдът е признал за основателно, да действа съобразно установеното от съда и задължава другата страна, чието правно твърдение съдът е отхвърлил като неоснователно, да се съобразява с установеното от съда правно положение (т.нар. „регулиращо“ действие на СПН). Поради задължението си да не оспорват „пресъденото нещо“ страните изгубват относно правото предмет на СПН своето право на иск. Не на последно място, силата на пресъдено нещо представлява абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на втори исков процес между обвързаните от нея лица относно правото, неин предмет.

Действително, настоящото производство е образувано между същите страни, между които се е развило и производството, по което е постановено процесното съдебно решение, а именно - „Д О З“ и ЗАД „А И“ АД. Безспорно е още, че повдигнатият пред съда правен спор, по който е образувано настоящото производство, касае незаплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение, изплатено от ищеца „Д О З“ ЕАД вследствие на същото застрахователно събитие – ПТП, състояло се на 06.12.2022 г. в гр. С между застрахования по имуществена застраховка „Каско+“ при ищеца лек автомобил марка „Форд“, модел „Куга“, с рег. № *****, и застрахования при ответника ЗАД „А И“ АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил марка „Лексус“, модел „РХ 400“, с рег. № *****.

Въпреки това обаче съдът счита, че с предявения в настоящия процес осъдителен иск се търси защита на спорно материално право, различно от това, въведено като предмет на делото, по което вече е налице влязло в законна сила съдебно решение. Този извод не следва да се разколебава и от обстоятелството, че страните по двете производства са идентични, доколкото всяка от тях защитава свое материално право, заемайки различна процесуална роля – ответникът по гореописаното дело се явява ищец по настоящото, а ищецът 4 ответник. Следва да се вземе предвид и че с предявяване на настоящата осъдителна претенция ищецът не оспорва установеното с процесното влязло в сила решение правно положение относно съществуването или несъществуването на спорното право на ответника, а напротив – иска да се установи със сила на пресъдено нещо, че в негова полза съществува едно неудовлетворено притезателно право спрямо ответника, вследствие на което последният да бъде осъден да престира обекта на това притезание. Обстоятелството, че спорното материално право, въведено като предмет на настоящото дело, се твърди да произтича от същия факт – настъпилото на 06.12.2022 г. застрахователно събитие, разгледан като основание на предявената от ищеца по другото дело претенция, също не предпоставя различен правен извод. Това е така, защото вследствие осъществяването на един юридически факт е абсолютно възможно и житейски допустимо да възникнат различни по своето съдържание субективни права и задължения.