Решение № 84 от 16.06.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 84 гр. Пловдив, 16.06.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

ДЕНИЦА СТОЙНОВА при участието на секретаря МАРИАНА АПОСТОЛОВА в присъствието на прокурора ДОБРИНКА КАЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДЕНИЦА СТОЙНОВА ВНОХД № 95/2020г. по описа на съда за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХXI от НПК.

С Присъда №112/12.12.2019г., постановена по НОХД №1781/2019г. по описа на ОС – Пловдив, подсъдимият Д.Д.Т. е признат за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл. 343 ал. 1 б.“в“ вр. чл.

342 ал. 1 от НК, за което на основание чл. 373 ал. 2 от НПК вр. чл. 58а ал. 1 вр. чл. 54 от НК е ОСЪДЕН на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, като е признат за невинен за това да е нарушил правилото за движение по чл. 5 ал. 2 т. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 304 от НПК е ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение в този смисъл. На основание чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. На основание чл. 343г вр. чл. 343 ал. 1 б.“в“ вр. чл. 342 ал. 1 вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК подсъдимият Д.Д.Т. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства, а в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото деловодни разноски в полза на органите на съдебната власт, които са ги направили.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият

Т., който, чрез защитника си - адв. С., я атакува, първоначално с бланкетни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, резултат от допуснати съществени процесуални нарушения, както и за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания. В писменото допълнение към жалбата се конкретизират доводите, според които неправилно са оценени от окръжния съд безспорно установените по делото действия на подс. Т., извършени след деянието, които представляват „оказана помощ“ по смисъла на чл.343а от НК. В тази връзка се излагат възражения за некоректна правна квалификация на осъщественото от подс. Т. деяние, като се счита, че следва поведението му да се подведе под нормата на чл.343а от НК. Сочи се и че сами по себе си наложените на подс. Т. наказания са явно несправедливи, неоснователно завишен се явява и определения от съда изпитателен срок. Прави се на тази база искане присъдата да се измени в посочения смисъл, с преквалификация на деянието в по-леко такова, с намаляване размера на наказанието лишаване от свобода и лишаване от правоуправление и с намаляване размера на изпитателния срок.

В съдебно заседание жалбата и направените с нея искания се поддържат от подсъдимия и защитника му по изложените в нея съображения.

Представителят на Апелативна прокуратура

- Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата, а присъдата, като правилна и законосъобразна във всичките й части, моли да бъде потвърдена.

Частните обвинители, лично явилите се И.Т. и А.Т., а останалите, чрез поверениците им адвокати Т. и Й., също изразяват становище за правилност, законосъобразност и обоснованост на атакувания съдебен акт и молят да се потвърди изцяло.

ПЛОВДИВСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното:

Депозираната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество – ОСНОВАТЕЛНА.

Производството по делото е протекло по глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 – направено от подсъдимия признание на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

За да постанови атакуваната присъда, Окръжният съд е ползвал направеното от подс. Т. признание на изложените в обвинителния акт факти и подкрепящите го доказателства, на базата на които е приел за установена фактическа обстановка, изложена и в обвинителния акт, както следва:

Подсъдимият Д.Т. притежава свидетелство за управление на МПС № *, издадено от ОДМВР гр. П. на *., и е правоспособен водач на МПС с категории „В“ и „М“. Към 11.12.2017г. подсъдимият работел в „З. – *“ ЕАД гр. С. като шофьор на МПС – т. а. марка „М.“, модел „*Ц. С.“ с рег. № *, собственост на дружеството. Категорията на водача съответствала на управляваното от него МПС.

На

11.12.2017г. подс. Т. управлявал т. а. марка „М.“, модел „*Ц. С.“ с рег. № *, пътувайки от гр. П. към гр. С., като автомобилът му бил оборудван със записващо устройство „джи пи ес“, което следяло за местонахождението на превозното средство, скорост на движение и престой. Около 07.00ч. на 11.12.2017г. подсъдимият се движел по северната лента на платното за движение в с. Й. Г., обл. П., на път III-375 /П. – П./, в посока от изток на запад, със скорост около 55 км/ч. Платното за движение на път III-375 /П. – П./ било 8 м. широко, състоящо се от две пътни ленти, с разделителна линия, като движението било двупосочно. Подсъдимият Т. се движел в дясната, северната пътна лента, като на известни интервали от време имало насрещно движещи се МПС.

Времето било сухо, пътната настилка била асфалтова, без дупки и неравности. Видимостта била намалена предвид ранния времеви час за м. декември, като движението се осъществявало на изкуствена светлина. Товарният автомобил се движел с включени светлини и тъй като пътният участък бил прав и открит, подс. Т. имал дължина на осветената зона пред автомобила си около 70-80 м. при включени къси светлини и около 150 м. при включени дълги светлини.

В същото време пострадалият велосипедист Т.Р. се движел по северната лента за движение на същия път, в същата посока, пред т. а. „М. *“, управляван от подс. Т..

Пострадалият Р. бил облечен със светлоотразителна жилетка, а велосипедът му бил оборудван със светещ фар отпред и с мигаща светлина отзад, по спиците му имало поставени светлоотразителни елементи. Велосипедът бил бял на цвят, с височина на лявата ръкохватка 96 см. от земята. Пострадалият Р. управлявал двуколесното пътно превозно средство – велосипед в най-дясната част на северната лента, в права линия, със скорост около 12 км/ч.

Подсъдимият Т. имал техническа възможност да забележи велосипедиста, тъй като същият попадал в осветената зона на фаровете на товарния автомобил.

Пътната обстановка, климатичните условия и установената скорост на движение на товарния автомобил позволявали на подсъдимия да забележи и да следи непрекъснато велосипедиста като опасност на пътното платно. Подсъдимият Т. имал възможност и бил длъжен да възприеме като опасност за движението намиращия се пред автомобила му велосипедист, но не бил концентриран върху управлението и съсредоточен върху пътната обстановка и разположението на другите участници, поради което продължил да управлява товарния автомобил без да променя траекторията си на движение и без да осигури безопасна странична дистанция до велосипедиста, с което нарушил нормата на чл.20 ал.1 от ЗДП. Въпреки, че велосипедистът се движел в същата пътна лента пред товарния автомобил и се намирал извън опасната зона за спиране на автомобила, подс. Т. не реагирал на възникналата опасност за движението – движещият се пред автомобила му велосипедист, чрез задействане на спирачната система на автомобила, а продължил движението си с непроменена скорост от 55 км/ч. При наближаване на велосипеда, когато разстоянието между двете превозни средства било 38 м., подсъдимият не реагирал, чрез намаляване на скоростта си до тази на велосипедиста, за да изостане зад него, а продължил движението си с непроменена скорост от 55 км/ч, с което нарушил нормата на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДП. Подсъдимият Т. продължил да управлява товарния автомобил в същата пътна лента, без да премине в съседната пътна лента дори и частично, с непроменена скорост от 55 км/ч. и без да осигури безопасно странично разстояние до велосипедиста, при което го настигнал и последвал удар в предната дясна част и страна на т. а. „М. *“ и велосипедиста.

Ударът бил между предното дясно огледало за обратно виждане на т. а. „М. *“, управляван от подс. Т. и тилната част на главата на пострадалия Р., след което последвало завиване на дясно и удар на лявата част на гърба и лявото седалище в каросерията на товарния автомобил и последващо падане на пострадалия напред и надясно на пътната настилка. Ударът настъпил в северната лента на платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намирала по дължина на около 4 - 5 м. източно от ориентира, приет в протокола за оглед, и по ширина на около 0.5 – 1.0 м. южно от северната граница на платното за движение.

Вследствие на удара настъпили деформации по автомобила – от дясната му страна, по предния десен вертикален ръб на каросерията се получило отслояване /охлузване/ с тъмен цвят, което било на 96 см. от земята, в резултат на съприкосновението с лявата ръкохватка на велосипеда, която била на височина 96 см. от земята, а рамката на страничното дясно огледало се счупила, като две черни парчета от нея паднали на местопроизшествието.

В резултат на удара на пострадалия Р. били причинени множество травматични увреждания: многофрагментно счупване на черепа; кръвоизлив под твърдата и меката мозъчни обвивки; кръв в мозъчните стомахчета; охлузвания по главата; кръвонасядания по горния и долен клепач на лявото око; счупване на множество ребра по няколко фрактурни линии вляво с кръвонасядания на меките тъкани; счупване на две ребра вдясно с кръвонасядане на меките тъкани; разчленяване на четвърти гръден прешлен без засягане на гръбначномозъчното вещество; кръвонасядания на гръдния кош, пояса и седалището с кръвонасядане на подлежащите меки тъкани; кръвонасядане на опоръка на слезката и левия бъбрек; хипертрофия на сърцето; коронаросклероза; охлузване и кръвонасядане по левия лакът.

Непосредствено след деянието в 07:05:12ч. подс. Т. сигнализирал на тел.112 за настъпилото пътнотранспортно произшествие, наличието на пострадало лице и необходимостта от оказване на спешна медицинска помощ.

На местопроизшествието пристигнал екип от автоконтрольори към РУ С. в състав свидетелите Т. М. и Д. А.. Те обезопасили мястото и изпробвали подс. Т. с техническо средство за употреба на алкохол, което показало отрицателен резултат. На място пристигнал и медицински автомобил на ЦСМП гр. С., който откарал по спешност пострадалия Р. ***, където в 09.30ч. бил приет по спешност в „К. по анестезиология и интензивно лечение“ в крайно тежко общо състояние, в травматичен шок след ПТП, в резултат на което в 11.30ч. на 11.12.2017г. починал от причинените му травматични увреждания.

Окръжният съд е ползвал при формиране на вътрешното си убеждение експертните изводи, съдържащи се в изготвените в досъдебната фаза заключения.

Съгласно заключението на изготвената химическа експертиза в кръвта на пострадалия Р. не се доказва наличие на алкохол.

Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза при огледа и аутопсията върху трупа на Т.Р. се установило: многофрагментно счупване на черепа; кръвоизлив под твърдата и меката мозъчни обвивки; кръв в мозъчните стомахчета; охлузвания по главата; кръвонасядания по горния и долен клепач на лявото око; счупване на множество ребра по няколко фрактурни линии вляво с кръвонасядания на меките тъкани; счупване на две ребра вдясно с кръвонасядане на меките тъкани; разчленяване на четвърти гръден прешлен без засягане на гръбначномозъчното вещество; кръвонасядания на гръдния кош, пояса и седалището с кръвонасядане на подлежащите меки тъкани; кръвонасядане на опоръка на слезката и левия бъбрек; хипертрофия на сърцето; коронаросклероза; охлузване и кръвонасядане по левия лакът. Причината за смъртта на Т.Р. е тежка черепно-мозъчна травма, изразена с многофрагментно счупване на черепните кости; кръвоизлив под твърдата и меката мозъчни обвивки и кръв в мозъчните стомахчета. Установените травматични увреждания по трупа са причинени по най-общия механизъм на удар и или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие е и възможно да са получени така, както се съобщава в предварителните сведения, а именно при ПТП – велосипедист, блъснат от товарен автомобил и последващо падане на пътната настилка. Налице е причинна връзка както между получените травматични увреждания и смъртта, така и между смъртта и настъпилото на 11.12.2017г. ПТП.

Разпечатката съдържа 39 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/92603a0a-096c-4e50-919c-1b41f62c1012