Решение № 6984 от 16.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6984 гр. **, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110141211 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по предявен от „*** ЕИК ** против „*** с ЕИК ***, иск с правно основание чл. 79, ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ ЗЗД, с които се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца „*** сума в размер на 6 268,80 лв., представляваща стойността на извършен ремонт на двигателя на челен товарач „** с вътрешен номер **, за което кредиторът е издал, а длъжникът е получил данъчна фактура № ***/30.05.2025 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 83,23 лева, считано от 17.06.2025г. до датата на депозиране на исковата молба - 22.07.2025 г. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на дата 15.05.2025 г. ответното дружество е възложило извършването на ремонт на челен товарач „** с вътрешен номер **, като тежкотоварния автомобил бил докаран с репатрак в сервиза на ищцовото дружество, находящ се в гр. **, бул. „***. Изтъква, че към дружеството - Възложител била изпратена оферта за стойността, на която ремонта възлиза с оферта от 23.05.2025г., като общата сума е в размер на 8 750,16 лева, която е частично платена от ответното дружество. Сочи, че след извършване на ремонта, на дата 30.05.2025 г. между страните по делото е подписан и приемно - предавателен протокол, като автомобилът е приет без забележки. Сочи, че ищецът - изпълнител издава фактура № **/27.05,2025 г. за сумата от 8 750,16 лева, като задължението в последствие е частично платено по фактура № **********/30.05.2025 г. в размер на 2 481,35 лева и остават 1 неизплатени по последната фактура в размер на 6 268,80 лева с ДДС.

Изтъква, че на дата 09.06.2025 г. на имейл адреса *** била изпратена покана за доброволно плащане на дължимата сума за извършения ремонт, като към настоящия момент ответното дружество не е заплатило претендираната сума. Сочи, че до датата на подаване на настоящия иск, ответното дружество не е направило възражения относно извършения ремонт, като е приело работата без забележки. Счита, че едно от основните задължения на възложителя е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да я прегледа и да направи всички възражения за неправилно изпълнение. Заявява, че на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявява и иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата по неплатената фактура до датата на исковата молба, като счита, че са налице всички предпоставки за уважаването му, а именно наличие на главен дълг и изпадане в забава от страна на длъжника.

Моли за уважаване на така предявените искове. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата молба по основание и размер. Оспорва твърдението, че изобщо е бил извършван процесния ремонт, тъй като ответното дружество е оставило машината само да бъде диагностицирана. Твърди, че ремонтните дейности не са били съгласувани. Оспорва твърдението, че ищецът е изпратил оферта за ремонт на дата 23.05.2025 г. Отделно от това, счита, че ищецът не представя доказателства за реално извършени ремонтни дейности. Твърди, че издадените три фактури, не представляват доказателство за извършен реален ремонт. Заявява, че е поискал да бъдат показани поне сменените стари части, но такива не са били показани и не са били налични в сервиза на ищеца.

Изтъква, че на място представител на ответното дружество е установил, че действително са извършени дейностите по фактура № ***/30.05.2025 г. и се е съгласил тези дейности да бъдат заплатени, въпреки, че не са били възложени. Счита, че останалите претендирани дейности по процесната фактура няма доказателства да са били извършвани, както и да са били необходими. Изтъква, че ответното дружество е получила процесната машина на дата 30.05.2025 г. чрез съдействието на полицейските органи. Сочи, че подписаният протокол отразява единствено, че машината е била върната, а не че е извършен ремонт на същата.

Намира претендирания размер за завишен. Твърди, че е налице недобросъвестност от страна на изпълнителя. Счита, че не е налице сключен между страните договор, тъй като офертата от предложителя не е стигнала до знанието на адресата й, като последният не я е приел. Изтъква, че ответното дружество не е получавало никаква оферта. Заявява, че издадените три фактури са с различни дати.

С оглед изложеното се моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни 2 доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно, а и от събраните доказателства се установява, че през м. май 2025 г. ответното дружество е предоставило на ищцовото дружество, притежаващо автосервиз, собствения си челен товарач „** с вътрешен номер **.

Спорът по делото се концентрира върху това какъв е бил обхватът на възложената работа (диагностика или основен ремонт), дали дейностите по процесната фактура са реално извършени и дали същите са надлежно приети от възложителя.

Ищецът представя Оферта от 23.05.2025 г. на обща стойност 8 750.16 лв. с ДДС. По делото обаче липсват каквито и да било писмени доказателства тази оферта да е била изпратена на ответника преди или по време на извършването на твърдения ремонт, нито доказателства за нейното акцептиране. Представената електронна кореспонденция, а именно имейл от 09.06.2025 г.установява единствено изпращането на покана за доброволно плащане и фактури след като машината вече е била върната на ответника на 30.05.2025 г.

По делото са представени 3 броя фактури: анулирана фактура № ***/27.05.2025 г. за цялата сума от 8 750.16 лв., фактура № ***/30.05.2025 г. за сумата от 2 481.35 лв., която включва дейности като диагностика, смяна на филтри, акумулатор, масла и кабели и процесната фактура № ***/30.05.2025 г. за сумата от 6 268.80 лв., включваща почистване на горивна система, ремонт на хидравличен разпределител – 1985 лв., ремонт на платка – 1630 лв. и бутало хидростатичен вариатор – 1324 лв., като процесната фактура не носи подпис на получател.

Представен е Приемо-предавателен протокол от 30.05.2025 г., подписан от представители на двете дружества, в който е посочено че Изпълнителят е предал на Възложителя следния автомобил: Челен товарач, като автомобилът е бил приет без възражение и забележки от Възложителя. Протоколът не съдържа опис на извършените ремонтни дейности, нито препраща към конкретна фактура или оферта.

За изясняване на фактическата обстановка са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите *** - служител на ищеца и *** служител на ответника.

От показанията на свидетеля *** се установява че той работи от 2014г. в „*** на длъжност „механик“ и отговаря за всички ремонти в дружеството.

Свидетелят споделя, че получил обаждане по телефона от лице, което е съобщило за проблем с челен товарач изразяващ се в това че машината не се движи. Машината е пристигнала след три четири часа в сервиза натоварена на брандирана с надписи на „****“ платформа. Свидетелят *** установил, че товарачът не е имал ход не е можел да запали кабината му е била наводнена и 3 е имало изгорели платки в нея. При разтоварването се е наложило машината да бъде бутана с багер като преди това били изпратени механици от страна на възложителя, които не са успели да я запалят. *** посочва че след приключване на ремонта същият човек с когото е разговарял по телефона е дошъл да вземе машината, но е заявил че не е съгласен с извършения ремонт.

Свидетелят му е предложил да възстановят машината в първоначалното и неработещо състояние и да я върнат без заплащане, след което лицето си е тръгнало за да разговаря със своя началник. На следващия ден в сервиза пристигнала полиция от *** по повод подадена жалба. Подписан бил протокол за доброволно предаване на машината, като е бил воден разговор с началника на сервиза за частично плащане. Свидетелят твърди че машината е запалила и е била качена на собствен ход на платформата от представителя на ответника в присъствието на полицейските служители. *** уточнява че не е водил комуникация с никого по време на самия ремонт а се е обадил едва когато машината е била готова.

От показанията на свидетеля *** се установява че той работи в „*** от 2г. на длъжност „национален мениджър сервиз“. Посочва че процесната машина е телескопичен товарач, който е имал проблеми с теч на тавана електрически проблем и е губел ход но двигателят му е работил. ** твърди че са се свързали с ищеца и са закарали машината при тях само за диагностика поради голямата натовареност на собствените им механици през сезона.

Свидетелят заявява че след около две седмици от сервиза са им се обадили и са поискали сума по фактура без преди това да са се свързвали с него за съгласуване на ремонта или за изпращане на оферта. ** е отишъл на място и поискал да му бъдат предоставени старите части за които сервизът твърди, че е подменил, но е получил отказ, като му е било заявено да плати фактурата за да си вземе машината. Свидетелят сочи, че подали сигнал в полицията, след което получили машината с тяхно съдействие. От страна на „*** е била платена веднага фактурата за видимо извършените дейности като смяна на акумулатор филтри и доливане на хидравлично масло. ** обяснява че не са се съгласили да платят за ремонт на хидравлични разпределители и серво бутала, тъй като не са им предоставени старите части а външно не може да се установи извършването на такъв ремонт. Той потвърждава, че е подписал приемо - предавателния протокол в графата за приемане и че при вземането машината е имала ход. Според неговите показания седмица или две по късно машината отново е дала същия проблем с хода и е била ремонтирана от друг външен сервиз. Свидетелят посочва, че сумата искана по фактурата е представлявала около една трета от стойността на цялата машина втора употреба

Съдът кредитира показанията на свидетелите при условията на чл. 172 от ГПК, отчитайки тяхната евентуална заинтересованост като служители на страните, но намира, че в ключови аспекти показанията им взаимно се допълват и разкриват действителната фактическа обстановка.

Предявеният главен иск е с правна квалификация чл. 266, ал. 1 от ЗЗД – 4 за заплащане на възнаграждение по договор за изработка. За да бъде уважен този иск, ищецът носи тежестта на пълно и главно доказване на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК на следните кумулативни предпоставки: 1) Наличие на валидно сключен договор за изработка с определен предмет и цена (или поне определяема такава); 2) Реално и точно изпълнение на възложените работи; 3) Предаване и приемане на изработеното от възложителя

Договорът за изработка е неформален и консенсуален. Предаването на вещта за ремонт изисква воля за сключване на договор. Спорът е относно обема на възложеното. Съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че ответникът е възложил и се е съгласил с ремонтни дейности на стойност над 8000 лева. Ищецът не представи никакви доказателства, че офертата от 23.05.2025 г. е достигнала до знанието на ответника и е била акцептирана преди извършване на ремонта. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС (напр. Решение № 231 от 13.07.2011 г. по т.д. № 1056/2009 г., II т.о. на ВКС ), когато липсва писмен договор, съдържанието на правоотношението може да се извлече от последващи документи (фактури, протоколи), стига те да са двустранно подписани или неоспорени. В случая процесната фактура не е подписана от ответника.