Решение № 4636 от 17.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4636 гр. Пловдив, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330106540 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. с по чл.

79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ.

Ищецът „БАСФ” ЕООД, ЕИК 831452470, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ № 118, Абакус бизнес център, ет.1, представлявано от управителите С. Д. и С. Н. Б.- *********, е предявил против „САРС 12” ООД, ЕИК 202067277, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н „Северен“, ул. „Брезовска“ № 13, иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ******* г. по описа на ПРС, ****. състав, суми, както следва: сумата от 3 088, 98 лева, по издадена фактура № ************ г. и сумата от 589, 14 лева- лихва за забава за периода ************ г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда- *********** г. до окончателното й погасяване.

В исковата молба се твърди, че на ответното дружество бил доставен ************ „********“, служещ за производство на перилни и почистващи препарати, за което била издадена фактура № **************г. на обща стойност 43 088,98 лева, с падеж ***********г. По издадената фактура ищецът претендира част от главницата, а именно сумата от 3088,98 лева, по която в уговорения срок липсвало плащане. Върху претендираната сума ответното дружество дължало и лихва за забава в размер на 589,14 лева, за периода *************г. Поради липсата на доброволно плащане, по искане на ищеца била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ************ г. по описа на ПдРС,****. с., срещу която ответното дружество подало възражение, което 1 обусловило правния интерес на ищцата от предявяване на настоящата установителна претенция в срока по чл. 415 ГПК. Предвид изложеното се иска претенцията да се уважи, като бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата от 3 088, 98 лева, по издадената фактура № **************** г. и сумата от 589, 14 лева- лихва за забава за периода ************ г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда- *********** г. до окончателното й погасяване.

Претендират се разноските в заповедното и в настоящото производство. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който счита исковата молба за нередовна и недопустима. Твърди, че всички финансови взаимоотношения между двете дружества били изчистени и не дължи претендираната сума. Моли за отхвърляне на исковата претенция. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № *********** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № ********** г. на ПРС, *********. с-в, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 3 088, 98 лева- част от главница, дължима по фактура № ************* г., цялата на стойност 43 088, 98 лева с ДДС, за доставен ************* и сумата от 589, 14 лева- лихва за забава върху главницата за периода ************ г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда*********** г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото: държавната такса- 73, 56 лева и адвокатско възнаграждение- 173, 01 лева.

Срещу издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника, като настоящият установителен иск е предявен в срока по чл. 422 от ГПК и подлежи на разглеждане по същество.

Видно от фактура № *********** г., ищецът е доставил на ответника стока**********, артикул № *********, количество- ******кг., на обща стойност 43 088, 98 лева с ДДС.

Прието е потвърждение на поръчката, с посочване на датата на доставка- ********** г.

Представена е и електронна кореспонденция между страните.

Видно от международна товарителница ЧМР № *********, ответникът е получил на ********* г. стока-************, количество- ******** кг.

Като писмени доказателства са представени още и общите условия за продажба на ищеца.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

От представената извадка от електронна кореспонденция между страните е видно, че 2 между страните са съществували търговски отношения, по които ответникът има неизплатени задължения към ищеца и страните са обсъждали варианти на споразумение, за да продължат съвместната си работа.

От приетата международна товарителница ЧМР № ******** се установява, че купувач на стока, описана с параметри- вид: *********** и количество- ******** кг., е ответникът, като в долната дясна част на документа е наличен печат на „САРС 12” ООД и дата на приемане на стоката- ******** г. Издадена е и процесната фактура № ********* г., в която стоката също е конкретно описана по вид, количество и стойност- **********, артикул № **********, количество- ******** кг., на обща цена- 43 088, 98 лева с ДДС.

При това положение, няма спор, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за продажба на стока, по който ответникът е направил съответната заявка, ищецът е потвърдил поръчката и в последствие са издадени необходимите документи- международна товарителница ЧМР и фактура. В тях е посочена стоката, предмет на продажбата, както и страните, а с товарителницата се установява, че продуктът е бил приет от купувача, без да са направени забележки или възражения.

Действително фактурата е едностранно съставен от издателя си документ, но това не означава, че сумата по нея е недължима. Основанието за плащане е самата сделка, която е била осъществена, като след заявка на ответника, стоката му е доставена и получена от него, за което в товарителницата са положени подпис и печат на дружеството. В тежест на купувача е да докаже изпълнение, но платежни документи, удостоверяващи плащане по фактурата не се представят. Голословни са твърденията в отговора, че отношенията между страните били „изчистени“ и суми не били дължими. Видно и от електронната кореспонденция, ответникът е имал непогасени задължения към ищеца, като са договаряни начини за продължаване на търговските им взаимоотношения и уреждане на проблема с погасяване на задълженията. Като не е представил доказателства за плащане на конкретната доставка, която е получил, а срокът за издължаване по фактурата вече е изтекъл, е налице изискуемо и непогасено задължение, за което ответникът следва да бъде осъден с настоящото решение да изпълни, за да се защитят правата на продавача по сделката. В този смисъл искът се явява основателен и следва да се уважи изцяло в размер на търсената с фактурата сума, макар и претендирана частично.

Съгласно нормата на чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В процесната фактура е посочено, че срокът за плащане е 30 дни от датата на издаването й, т.е. от ******** г. Доколкото претенцията за лихва за забава представлява акцесорно вземане към главното, което съществува, то и този иск като първия се явява основателен и следва да се уважи в предявения размер от 589, 14 лева за периода ************ г., установен служебно изготвена от съда справка от електронен калкулатор, която може да се цени като доказателство, съобразно нормата на чл. 162 от ГПК.

В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, обективирано в процесната фактура, по отношение на което вземане вече е 3 била издадена заповед за изпълнение.

С оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковата претенция изцяло, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълен размер. Същите се претендират и са налице доказателства за реалното им извършваневнесена държавна такса в общ размер на 100 лева и заплатено по банка адвокатско възнаграждение на пълномощника в размер на 384, 16 лева с ДДС.

Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т.

12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № ********* г., издадена по частно гр. дело № ********* г. на ПРС, *******. с-в, „САРС 12” ООД, ЕИК: 202067277, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Брезовска” № 13, представлявано от управителя А. М., ДЪЛЖИ на „БАСФ” ЕООД, ЕИК: 831452470, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ № 118, Абакус бизнес център, ет. 1, представлявано от управителя С. Д., следните суми: сумата от 3 088, 98 лева (три хиляди и осемдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки) с ДДС- част от главница, дължима по фактура № ********** г. за доставена стока- ***********, цялата на стойност 43 088, 98 лева с ДДС и сумата от 589, 14 лева (петстотин осемдесет и девет лева и четиринадесет стотинки)- лихва за забава върху главницата за периода *********** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда******* г. до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА „САРС 12” ООД, ЕИК: 202067277, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Брезовска” № 13, представлявано от управителя А. М., да заплати на „БАСФ” ЕООД, ЕИК: 831452470, със седалище и адрес на управление: град София, бул.

„България“ № 118, Абакус бизнес център, ет. 1, представлявано от управителя С. Д., разноските в заповедното производство в размер на 73, 56 (седемдесет и три лева и петдесет и шест стотинки) лева- за държавна такса и на 173, 01 лева (сто седемдесет и три лева и една стотинка)- за адвокатско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело: сумата в размер на 100 лева (сто лева)- за държавна такса и сумата в размер на 384, 16 лева (триста осемдесет и четири лева и шестнадесет стотинки) лева с ДДС- за адвокатско възнаграждение.

4

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

5