Решение № 878 от 21.10.2025, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 878

Разград, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - I тричленен състав, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

СВЕТЛА РОБЕВА

Членове:

ХРИСТО МОНЕВ

ЮЛИЯНА ЦОНЕВА

При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ЮЛИЯНА ЦОНЕВА канд № 20257190600201 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началник на Група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в Сектор „Пътна полиция“ на отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Разград, действащ чрез упълномощен главен юрисконсулт С. М., против Решение № 37 от 08.04.2025г., постановено по АНД № 701/2024г. по описа на Районен съд - Разград в производството по чл. 59 и сл. от ЗАНН, с което е отменено НП № 24-1075-000953 от 17.10.2024г. на Началник на Група в Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Разград. С отмененото НП по отношение на П. П. Н. от [населено място], са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 200.00 (двеста) лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за извършено административно нарушение на чл. 140, ал. 1 от същия закон. В жалбата и по същество се поддържат съображения за незаконосъобразност на съдебното решение поради неправилна оценка на доказателствата, което е довело до формиране на неправилни фактически изводи и неправилно приложение на материалния закон. Иска се решението да бъде отменено, като бъде потвърдено Наказателното постановление. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответникът по касационната жалба – П. П. Н. от [населено място] чрез упълномощения от него адв. М. М., АК – Разград, в писмен отговор и пред съда оспорва жалбата и моли оспореното въззивно решение да бъде оставено в сила. Поддържа съображенията си, заявени и във въззивното производство, за несъставомерност на деянието от субективна страна, тъй като не бил уведомен и не е съзнавал, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация, както и липсвал публичен достъп до регистър или автоматизираната система на МВР, от която да получи информация за горното обстоятелство. Позовава се на задължителното тълкуване по ТР № 1 от 07.06.2016 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ВКС, ОСНК, че вината в наказателния процес се доказва, а не се презумира, което следва да намери съответно приложение и в административнонаказателния процес. Моли да бъде съобразено и наличието на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, така че дори да се приеме допуснато формално нарушение, същото е с по-ниска степен на обществена опасност с оглед незабавно предприетите от водача мерки по пускане на МПС в движение, пълно съдействие на контролните органи, ниска степен на обществена опасност на водача и необходимостта да управлява превозни средства във връзка с осъществяваната от него дейност на земеделски производител.

За Окръжна прокуратура – Разград, редовно уведомена, не се явява представител.

Административен съд - Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество - жалбата е основателна.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК (чл. 348), като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно (чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК), въз основа на фактите, установени в обжалваното решение (чл. 220 АПК).

От фактическа страна е установено, че на 18.09.2024г., в 10:17 часа, в гр. Разград, по бул. „Княз Борис“ в посока ул. „Свети Климент“, П. П. Н. управлявал лек автомобил, марка и модел "Тойота Корола Версо", с рег.№ [рег. номер], когато бил спрян за проверка от полицейски служители. При извършената проверка констатирали, че автомобилът, който бил закупен от водача с Договор за покупко-продажба с рег.№ 1113 от 27.03.2024г., е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 29.05.2024г.

При посочените обстоятелства на водача бил съставен АУАН, серия АД, бланков № 014069 от 18.09.2024г. за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП поради управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

С мотивирана резолюция № 24-1075-М000080 от 30.09.2024г., на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 и чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, административнонаказателното производство било прекратено като материалите по водената преписка били изпратени на Районна прокуратура – Разград с мнение за образуване на досъдебно производство с оглед на данни за извършено престъпление от общ характер по чл. 345, ал. 2 от НК. С прокурорско Постановление от 14.10.2024 г. по преписка вх.№ 3172/2024г. на РП – Разград, преписка № 330-ЗМ-217/2024г. по описа на РУ на МВР - Разград, било отказано образуване на наказателно производство за престъпление от общ характер по преценка, че деянието не съставлява престъпление и преписката е върната за продължаване на административнонаказателното производство.

Така въз основана на материалите по приключилата проверка на РП – Разград е издадено на 17.10.2024г. обжалваното НП, с което за вмененото административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на П. П. Н., на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 200.00 (двеста) лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца. В НП изрично са описани обстоятелствата по водената проверка и постановеното Прокурорското постановление за отказ за образуване на досъдебно производство с препращане на административнонаказващия орган, като преписката е постъпила обратно в Сектор „Пътна полиция“ - Разград на 17.10.2024г.

В производството по чл. 59 от ЗАНН обжалваното НП е отменено с решението на Районен съд – Разград като незаконосъобразно с единствения мотив за несъставомерност на деянието поради липса на виновно поведение у водача. Направен е извод, че водачът не е знаел за служебно прекратената регистрация на автомобила. Последният бил с поставени регистрационни табели, поради което водачът не е имал основание да предполага, че регистрацията е прекратена и да проверява това.

Касационната инстанция приема, че решението на въззивния съд е валидно и допустимо, но неправилно.

Фактите по делото са правилно установени и не се спорят от страните. Доказано е, че към момента на проверката П. П. Н. е управлявал процесният лек автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена вследствие неизпълнение на задължението му по чл. 145, ал. 2 ЗДвП да го регистрира на свое име в съответната служба за регистрация на ППС в едномесечен срок от придобиването.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП изисква по пътищата, отворени за обществено ползване, да се движат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, като при неизпълнение на това задължение на водачите, които управляват МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, се налага съответното наказание, предвидено в санкционната норма на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. Законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на МПС на липсата на регистрация на същото. В процесния случай наказаното лице не оспорва факта на управление на МПС, което е с прекратена регистрация. Твърди се липса на виновно поведение и несъставомерност на деянието от субективна страна, което твърдение е неоснователно. Районният съд необосновано е направил същия извод, поради което е постановил решението си при неправилно приложение на материалния закон.

Според чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, ако в двумесечен срок от придобиването на превозното средство, собственикът не изпълни задължението си да го пререгистрира на свое име, регистрацията му се прекратява служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. При изменение на данните за собственика на превозното средство, посочен в свидетелството за регистрация, новият собственик подава заявление в съответното звено "Пътна полиция" при ОДМВР по постоянния си адрес и представя съответните документи, въз основа на които се подменя свидетелството за регистрация на МПС. Извършването на промени в регистрацията на превозните средства е регламентирано в чл. 14 – чл. 17 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредбата).

Съгласно чл. 18б, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредбата служебно се прекратява регистрацията по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство, като по аргумент на противното от чл. 18б, ал. 2 от Наредбата собственикът на превозното средство не се уведомява за това.

Съобразно тази нормативна уредба и предвид установената и приета по делото фактическа обстановка районният съд неправилно е приел, че водачът - собственик на управлявания от него автомобил не е осъществил от субективна страна състава на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. Като правоспособен водач П. П. Н. е длъжен да знае предвидените в ЗДвП неблагоприятни последици при проявеното от негова страна бездействие да регистрира новопридобитото МПС в законоустановения срок. В тази връзка без правно значение за субективната страна на нарушението е обстоятелството дали водачът е знаел за служебно прекратената регистрация на автомобила. Неизпълнението на вменените със закон задължения, както и незнанието на неблагоприятните последици от това бездействие, не могат да бъдат приети като липса на субективен елемент от състава на конкретното нарушение. В процесния случай водачът е наясно кога е придобил автомобила и продължително време след това не е направил постъпки във връзка с изискуемата регистрация на новопридобитото МПС. В тази хипотеза законът не предвижда и не изисква уведомяване на новия собственик за последиците от собственото му неправомерно поведение. По този начин касационната инстанция счита, че същият съзнателно и виновно, е осъществил състава на нарушението по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. Същото е доказано както от обективна, така и от субективна страна, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на виновния нарушител.

Неблагоприятното засягане на собственика на автомобила е предвидено като задължителен резултат при настъпване на определени юридически факти – неизпълнение на задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП и изтичане на двумесечен срок от датата на придобиване на съответното МПС. За настъпването на тези последици законът не вменява задължение за постановяване на нарочен акт и съответно уведомяване на собственика. Ето защо е неприложимо по аналогия и възприетото разбиране по цитираното от касационния ответник Тълкувателно решение № 1 от 07.06.2016 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ВКС, ОСНК. Същото изключва презумиране на виновно поведение в хипотеза, когато узнаването на конкретен обективен признак от състава на разглежданото престъпление, предполага издаването на нарочен акт – Наказателно постановление, при регламентиран ред за връчването му, респ. не допуска умисълът на дееца за извършване на престъплението да се обосновава само от законовата фикция по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН при неприсъствено връчване на това Наказателно постановление. Очевидно случаят не е аналогичен спрямо фактическия състав на процесното административно нарушение. Обстоятелството, че П. П. Н. не е бил уведомен за прекратената регистрация на автомобила, не изключва неговото виновно поведение и не го освобождава от отговорност, защото токова уведомяване не се изисква.