Решение № 413 от 21.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. София , 21.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело № 20201000503520 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 4299 от 17.07.2020год., постановено по гр.д. № 8051/20г., І-7 състав на Софийски градски съд,ГО, е осъдил „Пик Нюз“ЕООД да запла ти на С. Г. Д. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщете ние за неимуществени вреди, произтичащи от непозволено увреждане в резул тат на четири статии в Информационна агенция Пик, публикувани на 26.04. 2017г., на 27.04.2017г. /две статии/ и на 28.04.2017г., съдържащи обидни и клеветнически твърдения за ищеца, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 23.06.2017г., като искът е отхвърлен до пълния редявен размер от 50 000 лв., както и в частта, с която се претендира обезщетение за вреди от публикация от 26.04.2017г., озаглавена „С.Д. ли плаща за небивалата реклама на малотиражката „Прас-прес“ по Би Ти Ви? И за про сташките карикатури на Ц.?“, като неоснователен. Със същото реше ние „Пик Нюз“ЕООД е осъдено да заплати на ищеца Д. разноски в раз мер на 800 лв., а последният да заплати на ответното дружество разноски в размер на 2 048 лв.

1

Решението е обжалвано от двете страни, като от ищеца в отхвърлител ните части, а от ответникът – в осъдителната част изцяло, с подробно изложе ни съображения за неправилност и незаконосъобразност.

Всяка страна оспорва жалбата на насрещната страна.

Софийски апелативен съд, след като обсъди становищата на страните във връзка с атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира следното:

Жалбите са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и са срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбите съобразно изложените оп лаквания, съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД – претенди ра се обезщетение за претърпени неимуществени вреди от статии, публикува ни от ответното дружество.

За да уважи предявения иск за сумата от 10 000 лв. за вреди от деликт – обидни думи и изрази в четири на брой статии, издадени от ответника в пе риода 26.04.2017г. – 28.04.2017г., съставът на СГС след подробно обсъждане и преценка на доказателствата е приел, че са налице елементите от сложния фактически състав на непозволеното увреждане съгласно чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД, като в случая източник на увреждането са обидни твърдения, съдържа щи се в процесните материали. Прието е, че ответникът „Пик Нюз“ЕООД е възложител по смисъла на чл.49 ЗЗД на посочените в исковата молба пет ста тии, в които е коментирана личността на ищеца С.Д.. С изявленията в процесните публикации, в които се твърди, че ищецът „извива ръцете на държавата и ни натрапва цени на синьото гориво, каквито нямаше в целия свят, диктува цените и получава нереално високи приходи, в ущърб на бизне са и домакинствата“; „ е поискал от обвинител № 1 да въздейства на колеги те си, за да бъдат прекратени прокурорски проверки срещу него“; „Сянката на С.Д. прозира зад убийствата на И. П. и Л.“; „ Към Гергьовден 1998г.

„Мултигруп загуби на Московската фондова борса около 200 милиона, което беше една от основните задачи на С.Д.“ ответни кът е разпространил клеветнически твърдения за ищеца – неверни и позорни обстоятелства и му 2 приписва извършване на тежки умишлени престъпления от общ характер – убийства на И. П. и А. Л., както и че е упражнявал неправомерен натиск върху главния прокурор за прекратяване на водено срещу него разследване. Прието е, че текстът на изявленията и гръм ките заглавия внушават нравствено укоримо, неморално и противоправно по ведение, засягащи по недопустим начин правната сфера на ищеца. Ответното дружество не е ангажирало доказателства в подкрепа на твърденията, изложе ни в статиите, както и на твърдението, че изнесеното в четвъртата и пета ста тии са думи на П. Н., казани пред „Пик ТВ“. За обидни са приети и думите „храненик на Газпром“, „интригант“, „ключов интригант“, „завър тял интригата с Ц.“, „верен на навика да върти интригантски сканда ли“. Установено е също, че статиите са графично онагледени, съпътствани от снимка на ищеца, оставяйки извън съмнение читателската аудитория, че съ държанието им касае неговата личност.

При определяне размера на обезщетението съдът е изходил от характе ра на клеветническите и обидни твърдения, положението на ищеца на публич на личност, с изградено име в обществените и бизнес средите и с широка из вестност в обществото, за която всяка невярна информация се разпространя ва многократно заради засиления обществен и журналистически интерес, по ради което и неприятните изживявания са по-засилени; начин на разпростра няване на клеветите и обидите – чрез средство за масово разпространение и са станали известни на широк кръг лица; характера и степента на понесените неимуществени вреди – претърпени интензивни отрицателни преживявания, установеното въздействие върху здравето /получил е хипертонична криза, на ложило ползването на медицинска помощ/; въздействието върху социалната сфера на общуване; обществено-икономическите условия в страната ни към осъществяване на деликта, включително жизнения стандарт. Публикацията от 26.04.2017г., озаглавена „С.Д. ли плаща на небивалата реклама на малотиражката „Прас-прес“ по БиТиВи? И за просташките карикатури на Ц.?“съдържа оценки, които не засягат личното достойнство на ищеца. Дали определен субект плаща за реклама и изготвяне на карикатури, вкл. и на главния прокурор, не може да се определи нито за обидно, нито за клеветни ческо, с което е обоснован извод за неоснователност на иска.

В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд нами 3 ра следното:

И двете страни обжалват размера на присъденото обезщетение, като ищ цовата страна жали отхвърлената част за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000лв., както и в отхвърлената част досежно статията от 26.04.2017г., а ответникът – в осъдителната част, като алтернативно под държа завишеност на присъдения размер.

С оглед становищата на страните по делото не се спори, че ответникът „Пик Нюз“ЕООД е издател на електронното издание „ПИК“, в интернет сай та ***, негова собственост, както и че в същото са били публикува ни посочените в исковата молба статии, копия от които са приложени по де лото.

Въззивният състав напълно споделя изложените от състава на СГС принципни съображения в кои случаи следва да се ангажира гаранционнообезпечителната отговорност на съответната медия, като едно изявление е противоправно само в случай на накърняване доброто име на адресата му в обществото и доколкото това изявление е вярно. Проявленията на противо правното поведение в разглеждания смисъл са чрез разпространяване на кле вета /чл.147, ал.1 НК/ или обида /чл.146,ал.1 НК/, като при обидата деецът дава своята негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание зася гат честта и достойнството на адресата, докато при клеветата не се дава лич ностна оценка на пострадалия, а се разпространяват позорни обстоятелства за честта му, които не са истински или му се преписва престъпление, което не е извършил. При преценка основателността на иска, на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, каквито мненията и оценките не са, освен ако не се основават на твърдения за конкретен злепоставящ факт. В тежест на ответника е ангажирането на безспорни доказателства, че изнесеното от него е истина. В случаите на посочен източник на информация, който е цитиран или се възпроизвеждат точно изнесените от него твърдения, ответникът нито дължи проверка на казаното от третото лице, нито отговаря на верността на твърденията му. Преценката за „противоправно поведение“ следва да се све де само до посочените от ищеца в исковата молба думи и изрази, които спо ред него имат обиден и/или клеветнически характер.

По същество на спора за наличието или не на противоправно поведение 4 за всяка статия поотделно, намира следното:

1.По отношение публикуваната на 26.04.2017г. статия със заглавие „Пъ лен фалш! „Борците“ срещу олигархията Р. и Т. бранят газовия маг нат и руски храненик С.Д.“ и заявеното на стр.2 „Те не помнят ли, как руснаците и тяхното протеже С.Д. извиваха ръцете на държавата и ни натрапиха цени на синьото гориво, каквито нямаше в целия свят. И това бе единствено с цел да остане посредникът „Овергаз“, който да диктува цени те и да получава нереално високи приходи в ущръб на бизнеса и домакинст вата“; определен е и като „храненик на Газпром“, намира следното: Статията е онагледена със снимки на Т. К., Р. К. и ищеца, като ос новният й акцент е за установени странности в „дясното“ политическо про странство, представите ли на които, поименно изброени“, „не спират да се са моафишират, като борци с олигархията, рязко завиха в услуга на Овергаз и С.Д.“. Прочитът на статията оставя основно внушение за упрек към споменатите политици за промяна в афишираните от тях възгледи, като отношението им към С.Д. и фирмата му е примерът за твърдението, че са променили отношението си към олигарсите.

Споменава се включително и за схема на Л. за „точене“ на пари, които са за сметка на българите. Терминът „хране ник“, с който е квалифициран ищецът, и то на чужда фирма – руският „Газпром“, разбираемо е прието като обида от успял човек със самочувствие, с важно, включително управленско присъствие в този бизнес, тъй като е сведен до зависимост в търговско и финансово отношение, както и до зависимост от неправомерни търговски практики. За съжаление, цялата ни държава е в зависимост от внос на петролни продукти, неминуемо съпътст ван от спекулативни сделки, често и от посредничество, отразяващо се на це ните на горивата и газта. А, както се знае, управляваната от ищеца фирма „Овъргаз“ е била сред посредниците в тези отношения.

Заради употребата обаче на израза „храненик“, което се асоциира с представа за поставяне в пълна зависимост, включително за оцеляване, въззивният съд споделя извода на състава на СГС, че е са засегнати честта и достойнството на ищеца, пора ди което ответникът следва да отговаря.

2. По отношение публикуваната на 26.04.2017г. статия със заглавие „С.

Д. ли плаща на небивалата реклама на малотиражката „Прас-прес“ по БиТиВи? И за просташките карикатури на Ц.?“ и заявеното „Други ят вариант е небивалият пиар на малотиражката все пак да е подплатен фи нансово и да 5 се „цакат“ пари под масата на редакторите от сутрешния блок. Няма кой друг да „цака“ в момента, осен газовият олигарх С.Д. – ра ботодателя на Комарницки. Само той би имал полза покрай рекламата на „Прас-прес“ в студиото на БиТиВи да се развяват цинични карикатури на главния прокурор Сотир Ц.“. Тази част е в края на статията, макар че в заглавието се анонсира плащане от страна на ищеца за реклама за „проста шки карикатури“, намира следното: От краткия текст на материала става ясно, че същият е насочен към критикуване на практика по рекламиране от скъпи телевизии на малотиражни издания и начина на финансиране на скъ пото телевизионно време. Обект на карикатури в издания като „Прас-прес“, изцяло насочено към политическа карикатура, е не само главният прокурор, а и множество политици и общественици. Българското общество като цяло е благосклонно и отворено към карикатура и шаржове, особено на водещите за деня личности, поради което възприетото от ищеца като внушение, че плаща при това за реклама на списание, съдържащо карикатури на главния проку рор, не следва да се приема за клеветническо, още по-малко, че с това извър шва умишлено престъпление по Глава осма от НК „Престъпления против дей ността на държавните органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции“, както твърди в исковата молба. Само по себе си плаща нето за реклама, каквото е твърдението в случая, е нормална търговска прак тика и не е обществено укоримо. Следователно дори и изнесеното, че ищецът е плащал за рекламата на това издание да е невярно, не се касае за позорно или престъпно обстоятелство, за да се приеме за клевета, като форма на про тивоправно поведение. Използването на термините „цакат пари под масата“, „подплатен финансово“ са за подсилване и украсяване на материала, което е нормална журналистическа практика за издания като това на ответното дру жество, доколкото не се минава допустимата граница, което в случая не е на лице. По тези съображения, изводът, че за този материал не следва да се анга жира отговорността на ответника, следва да се сподели.