Решение № 402 от 16.01.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 402

Хасково, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - V състав, в съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА и с участието на прокурора ВАЛЕНТИНА СЛАВЧЕВА РАДЕВА-РАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА административно дело № 20247260701453 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. А. А. с [ЛНЧ], [държава], с адрес: [населено място], [жк], против Решение № 12399 от 29.11.2024г. на председателя на ДАБ при МС, с което на оспорващия е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Издадено било при неспазване на чл.35 и чл.36 от АПК. Не била изяснена фактическата обстановка по случая, а и липсвал задълбочен анализ на заявените обстоятелства, като бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не били налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Посочва, че изложил подробно своята бежанска история пред административния орган, но последният не възприел правилно същата. Неправилно преценил, че молителят не заявил спрямо него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне по смисъла на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск за оспорващия съществувал и той не можел да се завърне в [държава] поради изложените по време на интервюто обстоятелства. Ако не съществувала заплаха за живота и личността му нямало да търси убежище в България, на хиляди километри от дома си. В практиката си ЕСПЧ приемал, че член 3 от ЕКПЧ включвал една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранявал изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да било поведението на жертвата. По силата на визирания нормативен текст, държавата носила отговорност, когато било извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще бъде изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която било върнато. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище възникнали, когато те вече се намирали в приемащата държава, а и член 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят напуснал своята държава на произход. Всички тези факти, преценени в тяхната съвкупност, сочели повърхностно провеждане на административната процедура, което водило до издаването на незаконосъобразно решение.

Предвид изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени оспореното решение със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от оспорващия и процесуалния му представител.

Ответникът – Председател на ДАБ при МС, в писмен отговор по жалбата, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на същата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх.№105400-2344/24.07.2024г. по описа на СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“ /л.69/, А. Ш. от [държава] е поискал закрила в Република България. С молба вх.№ 2045/01.08.2024г. на РПЦ – Харманли, молителят, с посочени имена А. А. А. потвърдил желанието за предоставяне на закрила.

Чужденецът е бил регистрирани чрез попълване на Регистрационен лист с рег. № УП-33621/01.08.2024г. (л.67), като лицето посочило имена А. (собствено) А. (бащино) А. (фамилно), гражданство – [държава], етническа принадлежност – а., роден на [дата]. в [държава], [населено място], със същия постоянен адрес, с основно образование, професия – с., религия – м. с., н., без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни относно родителите, братята и сестрите на същия.

Самоличността на търсещия закрила е била установена чрез декларация с рег. № УП-33621/01.08.2024г. по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ (л.46), видно от която същия е индивидуализиран, както следва: А. А. А., [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], неженен.

Видно от Решение за настаняване № 1991/31.07.2024г. с рег. № УП-33621/01.08.2024г. (л.51), молителят е бил настанен в РПЦ – Харманли. Търсещият закрила е бил запознат с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС. На 01.08.2024г. към подателя на молбата за закрила е била отправена писмена покана за провеждане на интервю.

С писмо с рег. № УП-33621/05.08.2024г. (л.44), Началник отдел ПМЗД в РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. Видно от писмо рег.№ М-15140/26.09.2024г. (л.43), ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 07.10.2024г. е било проведено интервю с А. А. А., като част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, видно от Протокол от проведено интервю рег. № УП-33621/07.10.2024г. (л.35), с което му е било предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто търсещият закрила посочил, че напуснал [държава] на 08.07.2024г., като влязъл нелегално в Турция. Там останал 12 дни и тръгнал за България. На 20.07.2024г. влезнал незаконно в България през залена граница с още 11 души. С кола тръгнали за [населено място], но там били задържани. Молителя е разказал, че е роден в [населено място], но след раждането му, семейството му се преместило в [населено място], обл. Дара, където живял до напускането си на [държава]. Казва че е на възраст на която ако е в [държава] ще го вземат в казарма, а той не желае да се сражава. Не искал да се завръща в [държава], заради войната, липсата на сигурност и заради това, че ще бъде мобилизиран за военна служба. Посочил, че не е бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, нито с официалната власт в страната си, не участвал в политически парти, не бил заплашван и не му било оказвано насилие.

Протоколът е подписан от интервюирания, длъжностно лице на ДАБ и от преводач.

С оспореното Решение № 12399/29.11.2024г., председателят на ДАБ отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. А., на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ.

На 13.12.2024г., срещу подпис, решението е било връчено на жалбоподателя, като последният е била запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подписа на преводач.

В хода на съдебното производство се представиха Справка вх.№ МД-02-124/12.12.2024г. и Справка вх.№ МД-02-160/27.12.2024г. , относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] след падането на режима на Б. А..

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 16.12.2024г. Същата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Съдът не констатира в хода на административното производство да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по предоставяне на закрила по общия ред по ЗУБ, пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ с жалбоподателя е било проведено интервю, отразено в нарочен протокол, състояло се в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюирания, също в присъствието на преводача и на разбираемия за лицето език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от страна на ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това по ЗУБ.

Съдът намира за спазено правилото по чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва съществен твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на чужденеца. Напротив, много подробно се обследват всички заявени от него факти и обстоятелства от личната му бежанска история. Детайлно същите се анализират, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ в страната му на произход и не са налице предпоставки по чл.9, ал.1 от ЗУБ, релевантни за предоставяне на хуманитарен статут.

Административната преписка е попълнена с достатъчно доказателства, въз основа, на които органът законосъобразно е постановил решението си. В този смисъл не е налице неспазване на чл.36 АПК от страна на ответника.

Не се установява също така решението, с което се отхвърля молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, да засяга права и интереси на адресата си в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се издава, т. е. няма нарушение на прокламирания в чл.6 от АПК принцип на съразмерност.

Ето защо съдът намира, че не са налице основанията за отмяна на решението по чл.146, т.1, т.2, т.3 и т.5 от АПК.

Относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил конкретни причини за напускане на страната си по произход, релевантни за производството по предоставяне на закрила по чл.8 от ЗУБ. Установява се, че е напуснал по собствена воля [държава], а не по причини, обосноваващи прилагане на чл.8 от ЗУБ в конкретния случай. Изтъкнатите в хода на административната процедура причини за напускане на [държава] не представляват такива, от които следва да се направи извод, че лицето е било обект на преследване в тази държава. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход – [държава]. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в [държава].