Решение № 1693 от 11.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1693 гр. Пловдив, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20235330204494 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление

№ 710810 - F690930/

04.07.2023 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н – 18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС на „ИМПЕРИУМ 2002“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева на основание чл.

185, ал. 2 ЗДДС.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни възражения за незаконосъобразност на обжалваното НП поради което е формулирано искане за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ангажира становище за неоснователност на въззивната жалба, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, съответно наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на 1 атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията за този извод са следните:

В АУАН и НП са изложени следните, неоспорени от страните, фактически параметри на вмененото административно нарушение:

На 15.12.2022г. от 13:30ч. органите по приходи извършиха проверка относно спазване на данъчно-осигурителното законодателство на обектавтомат на самообслужване на електронна игра „Kick boxer", находящ се в гр.

Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 36А, комплекс ЕКСКАЛИБУР, стопанисван от „ИМПЕРИУМ 2002" ЕООД с ЕИК:203404427. Автоматът на самообслужване е с електрическо захранване. Извърши се контролна покупка от А. Д. С. - гл. инспектор по приходите на 1 брой игра „Kick boxer", за което се постави монета от 1.00лв. в отвора за прием на монети на автомата на самообслужване. Монетата бе приета от автомата на самообслужване и играта стартира. Автоматът на самообслужване не разполага с дисплей, на който да се визуализират следните данни: наименование и ЕИК на задълженото лице, стопанисващо автомата на самообслужване, обща сума на продажбата; номер, дата, час на издадената фискална касова бележка относно извършената контролна покупка.

Управителят /Т.Д.Д. на „ИМПЕРИУМ 2002" ЕООД не разполага към момента на проверката с ключ за отваряне на автомата на самообслужване, но обясни че в автомата на самообслужване няма монтирано фискално устройство, продажбите се отчитат веднъж месечно от ФУ, което е регистрирано и се намира на адреса на регистрация на ЗЛ по чл. 8 от ДОПК и е различен от този на извършване на дейността.

Направена е справка в базата данни на НАП /ФУДВ/, при която е установено че ЗЛ няма регистрирано ФУ за автомат на самообслужване на адрес гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 36А, комплекс ЕКСКАЛИБУР.

Извършените от органите по приходите действия и направените констатации са отразени в ПИП cep. АА № 0121857/15.12.2022 г.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Въз основа на така възприетите факти, актосъставителят, а впоследствие и административно наказващият орган са приели, че е налице нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. във връзка чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Въпреки гореизложеното, съдът намира, че са налице основания за отмяна на обжалваното НП, доколкото при издаване на същото не е съобразено Решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С‑97/21.

В производството по дело С – 97/21 на СЕС е разгледано преюдициално запитване отнасящо се до тълкуването на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и на чл. 47, чл. 49, параграф 3 и чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС. В производството са разгледани и разпоредбите на чл. 118, чл. 185, чл. 186 и чл. 187 ЗДДС.

2

Видно от решаващите мотиви в горецитираното решение, СЕС е приел, че административните санкции налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директивата за ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, § 1 от Хартата. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от същата – Решение от 05 май 2022 г. BV C570/20, EU: C: 2022: 348, т. 26 и Решение от 04 май 2023 г. по дело С – 97/21 г. , т. 34.

Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на чл. 50 от Хартата, за същото деяние и срещу същото лице – Решение от 22 март 2022 г. С 117/20 , EU: C:

2022: 202, т. 35 от Решение от 04 май 2023 г. по дело С – 97/21 г.

Съгласно т. 49 от Решение от 04 май 2023 г. по дело С – 97/21 г. , санкционирането за нарушения по ЗДДС, и едновременно с това прилагането на ПАМ за същите нарушения, се квалифицира като санкции с наказателноправен характер, поради което кумулирането им води до ограничаване на основното право, гарантирано в чл. 50 от Хартата.

В контекста на условията по чл. 52 от ХОПЕС относно ограничаването на правата и свободите, гарантирани от нея, в т. 54 от цитираното решение С Е С е приел, че автоматичното кумулиране, което не зависи от никакво изчерпателно определено условие, не може да се разглежда като зачитащо основното съдържание на това право.

Макар по силата съответно на чл. 6, ал. 5 от АПК и на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН данъчният орган да е длъжен да зачита принципа на пропорционалност когато налага санкциите по чл. 185 и чл. 186 от ЗДДС , националната правна уредба, предвиждаща действие в обвързана компетентност, не му позволява нито да извърши цялостна преценка на пропорционалността на кумулираните санкции, нито да не изпълни задължението за налагане на едната и другата от тези санкции, нито да спре едното производство до приключването на другото – т. 59 от Решението по дело С – 97/21.

В заключение СЕС е приел, че: „Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.“ 3

Съдът като съобрази гореизложеното и формираната по делото доказателствена съвкупност установи, че в разглеждания случай се наблюдава именно гореописаната в решението на СЕС хипотеза. Това е така, тъй като освен обжалваното НП с което на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева, за същото нарушение, по повод на същия издаден АУАН, със Заповед № ФК – 11 – 0121857/ 09.01.2023 г. му е наложена ПАМ – принудително запечатване на търговски обект – процесният автомат на самообслужване на електронна игра „Kick boxer“ – за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал.

1 от ЗДДС. Посочената ПАМ не само е влязла в сила, като необжалвана, но и видно от приложения протокол за запечатване на обект от 11.01.2023г. мярката реално е изпълнена и жалбоподателят е понесъл негативните последици от нея няколко месеца преди издаването на обжалваното НП.

Каза се - от мотивите на решението на СЕС съвсем ясно се откроява разбирането, че санкционирането на основание чл. 185 ЗДДС и прилагането едновременно с това на ПАМ по чл. 186, ЗДДС, съобразно т. 49 от Решението по същността си представлява кумулиране на две отделни санкции, наложени в две отделни производства, развиващи се независимо едно от друго, което води до ограничаване на гарантирано основно право от чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС /ХОПЕС/ - никой да не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление. Или иначе казано – и двете преследват репресивни и превантивни функции, които са характерни за наказателното право, като същевременно тежестта им сама по себе си също е значителна и не може да ги дисквалифицира като наказателни.

В конкретния случай не са налице изключенията, които да позволят дублирането на двете санкции. Те са наложени в два самостоятелни процеса (по АПК и по ЗАНН), протичащи пред различни органи, подлежащи на обжалване пред различни съдилища, приключили в различен времеви интервал, като санкцията по чл. 186 ЗДДС е изпълнена няколко месеца преди издаването на процесното НП.

Българското законодателство не позволява резултатите от едното производство да бъдат зачетени в другото, нито общите факти установени в едното производство да се съобразят в другото, като във всяко едно от тях следва да се провежда пълно и главно доказване на едни и същи обстоятелства.

По-важното, обаче е, че българското законодателство не позволява санкцията в едното производство да бъде съобразена при индивидуализация на санкцията във второто, така че съвкупния им размер и тежест да е пропорционален на конкретната тежест на нарушението.

По-конкретно в производството по ЗАНН, в чл. 185, ал.2 от ЗДДС, е предвиден минимален размер на санкцията в чувствително завишен размер от 3000 лева, който се налага при всички нарушения водещи до неотразяване на приходи, независимо дали преди това е била наложена ПАМ и за какъв срок.

4

В този смисъл е и чл. 27, ал.2 ЗАНН, според който размера на санкцията се определя при отчитане на тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Липсва предвиден критерий при индивидуализация на санкцията да се съобразява тежестта на ПАМ евентуално наложена в отделен паралелно протичащ административен процес. Аналогично е положението и в чл. 186 ЗДДС, в който липсва предвидено изискване при определяне на продължителността на ПАМ от 1 до 30 дни да се съобразява тежестта на наложената с НП имуществена санкция.

Гореизложеното води до извод, че с издаването на обжалваното НП е създадено нетърпимо правно положение по отношение на имащото примат право на ЕС, което следва да бъде отстранено от съда чрез отмяна на санкцията, която все още не е влязла в сила, като в процесния случай това е обжалваното НП.

По разноските

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 500 лева адвокатски хонорар. Той изцяло съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство, при материален интерес от 3000 лева, поради което следва да се присъди изцяло.

Съгласно пар. 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно Национална Агенция за приходите.