Определение № 44 от 24.01.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44 гр. Ловеч, 23.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500031 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от "Профи кредит България" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" № 49, бл.

53Е, вх. В, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Галина Кръстева, против разпореждане № 7982592/21.12.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 1609/2023 г. по описа на РС-Ловеч. С цитираното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението на "Профи кредит България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А. А. И., ЕГН **********, за вземания в размер на сумите: 1500.00 лв. - възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, 3100.00 лв. възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 323.66 лв. – лихва върху вземането за посочените услуги за периода от 16.03.2020 г. до 03.04.2021 г. и 3 148.91 лв. - законна лихва за периода от 03.04.2020 г. до 30.10.2023 г.

Жалбоподателят обжалва съдебния акт само в частта, с която районния съд е отхвърлил подаденото заявление за сумата 3148.91 лв.законна лихва за периода от 03.04.2020 г. до 30.10.2023 г. Според "Профи кредит България" ЕООД, заповедният съд не е следвало да извършва преценка за валидност на сделката, от която заявителят черпи права,тъй като 1 не разполага с такива правомощия на този етап от производството, като цитира практика на окръжни съдилища. Оспорени са изводите на съда за наличието на предпоставки по чл. 411, ал. 2 и ал. 3 ГПК за отказ да се издаде заповед за изпълнение за исканата сума, за което са изложени подробни съображения. Изтъква, че заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна при условие, че тези клаузи са ясни и разбираеми. Счита, че след като главницата и договорното възнаграждение са присъдени, липсва основание да бъде отхвърлена лихвата за забава върху тях.Твърди, че лихвата за забава не представлява неравноправна клауза и кредиторът има право да получи възнаграждение за ползване на кредита извън уговорения срок.

Моли въззивния съд да отмени разпореждането по ч.гр.д. 1609/2023 г. на ЛРС в обжалваната част, с която се отхвърля заявлението на "Профи кредит България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника А. А. И. и да постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираното със заявлението вземане, като се присъдят и разноските за настоящото производство в размер на 15 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Ловешкият окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и нормативната уредба, намира следното:

Производството по ч. гр. д. № 1609/2023 г. по описа на РС-Ловеч е образувано по подадено от "Профи кредит България" ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника А. А. И. за вземания, дължими по договор за потребителски кредит № 30042613750 от 17.02.2020 г., а именно: 5 000.00 лв. – главница, 2

1803.27 лв. – договорно възнаграждение за периода от 15.03.2020 г. до 03.04.2021 г., 478.68 лв. – лихва за забава от 16.03.2020 г. до 03.04.2021 г., 1500.00 лв. - възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, 3100.00 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 323.66 лв. – лихва върху вземането за посочените услуги за периода от 16.03.2020 г. до 03.04.2021 г. и 3 148.91 лв. - законна лихва за периода от 03.04.2020 г. до 30.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски от 307.09 лв. ДТ и 180.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Изрично е отбелязано, че съгласно чл. 6 ЗМДВИПП не е начислявана законна лихва за периода 13. 03. 2020 г.- 13.07.2020 г.

Първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1033/21.12.2023 г. за главницата от 5 000.00 лв., ведно със законната лихва върху нея от 31.10.2023 г. до изплащане на вземането, 1803.27 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от 15.03.2020 г. до 03.04.2021 г., 478.68 лв. представляваща лихва за забава от 16.03.2020 г. до 03.04.2021 г. както и съдебни разноски в размер на 169.35 лв., включваща ДТ и юрисконсултско възнаграждение съобразно с уважената част от заявлението.

С постановеното по делото разпореждане № 2592/21.12.2023 г., ЛРС е отказал издаване на заповед за изпълнение за останалите претендирани вземания. Това разпореждане е обжалвано пред въззивния съд единствено в частта за претендираното вземане за сумата 3148.91 лв., представляваща законна лихва за периода от 03.04.2020 г. до 30.10.2023 г., като в останалата част е влязло в сила.

Въззивният съд намира така постановеното от ЛРС разпореждане за правилно в обжалваната му част.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че заповедният съд не е следвало да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК , при разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът служебно извършва проверка дали искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави. В настоящия случай, процесният договор за кредит, от който произтича вземането, е сключен при 3 действието на Закона за потребителския кредит, поради което съдът е задължен служебно да следи за спазването на неговите разпоредби. Ето защо не е налице превишаване на правомощията на районния съд и липсва нарушение на съдопроизводствените правила, като изложените в този смисъл възражения на жалбоподателя са неоснователни.

За да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение за вземането за сумата 3148.91 лв., представляваща законна лихва за периода от 03.04.2020 г. до 30.10.2023 г., районният съд е приел, че от приложената обратна разписка се установява, че длъжникът не е получил уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Позовал се на чл.60, ал.2 от ЗКИ и даденото разрешение в т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като е направил заключение, че след като волята на кредитора да направи кредитното задължение за предсрочно изискуемо не е достигнала до длъжника, не може да се счита, че е надлежно обявена предсрочна изискуемост на вземанията по кредита. Отбелязано е, че междувременно е настъпила и крайната падежна дата, което е достатъчно да се приеме, че вземанията за главница и договорно възнаграждение се изискуеми.

Този извод на районния съд се споделя изцяло от въззивната инстанция. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, е необходимо от една страна заявлението да е редовно и съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, а от друга - да се установи неговата изискуемост. В т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е указано, че вземането става изискуемо с неплащането на определен брой вноски, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. Изрично е посочено, че правото на кредитора да обяви предсрочната изискуемост следва да се упражни преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При преценката относно наличието на предсрочна изискуемост, съдът следва да изследва не само обективната предпоставка за изгубване предимството на срока – а именно неплащане на вноски по кредита, но и съществуването на субективната предпоставка за настъпване на предсрочната изискуемост - отправено от кредитора волеизявление до кредитополучателя за обявяване на

4 предсрочната му изискуемост. Волеизявлението на банката – кредитор следва да бъде обективирано в писмен документ, който да е недвусмислен и да съдържа ясно обстоятелствата по чл. 60, ал.2 от ЗКИ или обстоятелствата, посочени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото си на предсрочна изискуемост. Предсрочната изискуемост на кредита настъпва на датата, на която волеизявлението на банката е достигнало до длъжника. В случая от приложеното по делото известие за доставяне се установява, че уведомителното писмо за обявяване предсрочната изискуемост на ДПК № 30042613750 от 17.02.2020 г. не е получено от длъжника. На следващо място от доказателствата по делото и уточнителните молби не става ясно по какъв начин заявителят е определил началния периода на претендираното вземане за законна лихва от 03.04.2021 г., след като известието за доставяне е върнато като невръчено на 08.04.2021 г.

С оглед изложените съображения и съвпадане изводите на въззивната инстанция с тези на заповедния съд, разпореждане № 2592/21.12.2023 г. по ч.гр.д. № 1609/2023 г. по описа на РС Ловеч в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателя за разноски в настоящото производство е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, Ловешкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2592/21.12.20213 г. по ч.гр.д. № 1609/2023 г. по описа на РС Ловеч в частта, с която е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, срещу длъжника А. А. И., ЕГН **********, за вземане за сумата 3148.91 лв., представляваща законна лихва за периода от 03.04.2020 г. до 30.10.2023 г., дължима по договор за потребителски кредит № 30042613750 от 17.02.2020 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6