Решение № 18527 от 02.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18527 гр. София, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. Д. при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело № 20261110114321 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на А. Н. Ч. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на 07.10.2022г. сключил с ответника „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № ********** за сумата от 2800лв. и 369,02лв. застраховатлена премия, в който били посочени фиксиран лихвен процент от 40,00% и ГПР от 48,21%.

Кредитът подлежал на връщане на 24 месечни вноски, а общо дължимата сума възлизала на 4691,71лв. На същата дата сключил с ответника „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, за което дължал възнаграждение от 2741,36лв. Ищецът твърди, че процесните договори са нищожни. Изтъква, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като били нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и ГПР не бил коректно посочен, доколкото в него трябвало да се включи и възнаграждението на поръчителя, както и застрахователната премия, тъй като били разходи, свързан с него. Посочва, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство се явява задължително условие за получаване на кредита. Твърди, че посочването на грешен ГПР представлява заблуждаваща търговска практика, а и не било посочени точно кои разходи го формират. Отрича да е посочен и лихвеният процент на ден. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство също е нищожен като противоречащ на добрите нрави, тъй като се достига до явна нееквивалентност на престациите, доколкото възнаграждение е почти равно на отпуснатия кредит, както и че недействителността на договора за кредит влече недействителност и на акцесорния договор. Счита, че е платил суми без основание, които подлежат на връщане.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че сключеният между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД договор за кредит е недействителен, а евентуално, че клаузата, уреждаща възнаградителната лихва в т. 7 от приложение № 1 към договора е нищожна; че сключеният между ищеца и „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство е нищожен, както и да бъде осъден първият ответник да заплати сумата от 549,27 евро – платена без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответниците са подали отговори на исковата молба в законоустановения срок като 1 признават сключването на договорите, но отричат същите да са нищожни и да нарушават императивните изисквания. Ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва по негова сметка да е постъпила сумата от 639,11 евро, с която да са погасени задължения, различни от главницата.

Излагат допълните съображения за неоснователност на исковете.

Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 07.10.2022г. между ищеца, в качеството на кредитополучател, и първият ответник – „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит № **********. В договора е посочено, че кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер и при условия, посочени в договора.

В самия договор никъде не е посочено какъв е размерът на отпуснатия кредит и конкретните му параметри, но в чл. 6 е уговорено, че кредитополучателят погасява кредита съгласно приложение № 1 – условия на кредита, представляващо неразделна част от договора, тоест за тези параметри същият препраща към погасителния план. В него /л. 51/ е предвидено, че общият размер на кредита е 3169,02лв., от които 2800лв. размер на кредита и 369,02лв. застрахователна премия. Предвиден е срок на погасяване 24 месеца, брой вноски 24, лихвен процент по кредита 40%, ГПР 48,21% и общ размер на всички плащания 4691,71лв. В погасителния план подробно са описани размерите и падежите на вноските, както и какъв размер от главницата и възнаградителната лихва се погасява с всяка от тях.

В чл. 12 на раздел III от ОУ е уговорено, че в ако кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението, да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В пар. 17 от ОУ към договора е предвидено, че обезпечение – ще означава (i) банкова гаранция, издадена в полза на „Кредисимо“ от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Кредисимо“ всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „Кредисимо“ за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната погасителна вноска по договора за кредит/изтичането на последния период на револвиране; или (ii) поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице ("поръчител"), което впоследствие е сключило с „Кредисимо“ договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на същата дата 07.10.2022г. между кредитополучателя /ищеца/ и втория ответник – „Ай тръст“ ЕООД, е сключен договор за предоставяне на поръчителство. В него е посочено, че потребителят е подал заявление за потребителски кредит пред първия ответник, като последният се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 3169,02лв. след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство. В буква „в“ е предвидено, че поръчителят е получил от „Кредисимо“ АД предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на потребителя. С 2 този договор поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД, по силата на който да отговаря за задълженията на потребителя по договора за кредит, срещу което потребителят му дължи възнаграждение. От приложение № 1 към договора /л.

60/ се установява, че размерът на възнаграждението по договора за поръчителство възлиза на 2741,36лв. Уговорено е възнаграждението да се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по него.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно дадена. От нея се установява, че ищецът е извършил плащане на сумата от 1980,89 евро, която е послужила за погасяване на 1620,28 евро главница по договора за кредит, 94,39 евро договорна лихва по договора за кредит и 163,58 евро вноска по договора за предоставяне на поръчителство, като има и 102,64 евро неразпределена сума. Експертът разяснява, че реално усвоената сума от ищеца възлиза на 2800лв., като само този размер е постъпил по неговата банкова сметка.

Посочва, че без да се включва възнаграждението за поръчител, а само на възнаградителната лихва, и при еднократно начислена застрахователна премия, размерът на ГПР по договора за кредит възлиза на 261,49%, а в случай че застрахователната премия е разсрочена на 24 вноски, то ГПР възлиза на 213,26%.

При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:

Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – застрахователната премия и възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с втория ответник, което възнаграждение се включва в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В съдебната практика и правната теория няма съмнение, че главницата по договора за кредит представлява сумата, която реално бива усвоена и получена от кредитополучателя.

Всички останали суми, които кредитополучателят заплаща като такси, комисионни, 3 застрахователни премии и др. под. представляват разходи, свързани с договора за кредит, а не главница по него. Ето защо, главницата по договора за кредит в процесния случай възлиза на 2800лв. Всички останали суми, включително застрахователната премия, имат характер на разход по него и следва да бъдат включени в ГПР. Възнаграждението в полза на поръчителя също представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В случая, в договора за кредит изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен по един от описаните начини, като самият договор за поръчителство е сключен на същата дата, на която е сключен и договорът за кредит, а в договора за поръчителство е посочено, че поръчителят е получил от кредитодателя предложение за сключване на договор за поръчителство и в самия договор са възпроизведени параметрите на договора за кредит. Освен това, кредитодателят „Кредисимо“ АД е едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, което показва, че са свързани дружества. Дружеството – поръчител представлява предварително одобрено и известно на кредитора дружество, с оглед на което същият е запознат с обстоятелствата, при които биват сключвани договорите за поръчителство.