Решение № 379 от 01.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Пловдив, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20225330204859 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 356069-F395232/03.09.2018 г. на директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „***“ ЕООД с ЕИК ***, на основание чл. 180, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 вр. чл. 82, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, ал. 2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС.

Дружеството жалбоподател моли да се отмени НП. Аргументите са свързани с нарушаване на чл. 34 от ЗАНН, нарушаване на процедурата по съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), по връчване на НП, по недоказване на фактическата обстановка, както и по приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Не се представлява в съдебно заседание

Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Приема, че нарушението е доказано. Подробно обсъжда аргументите в жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу акт подлежащ на обжалване и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.

От фактическа страна съдът установи следното:

Дружеството жалбоподател „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, било регистрирано по ЗДДС лице с ИН по ЗДДС BG***. То осъществявало търговска дейност през 2017 г. и подавало изискуемите справки декларации за отчетните периоди ведно с отчетните регистри към тях.

1

На 11.11.2017 г. дружеството жалбоподател извършило облагаема доставка на стоки на стойност от 895 лв. без ДДС и ДДС в размер на 179 лв. (общо в размер на 1074 лв.) на съконтрагента си „***“ ЕООД. За доставката издало фактура № **********/11.11.2017 г. и касов бон за плащане на 1074 лв. Следвало да начисли ДДС в срок от 01.12 до 14.12.2017 г.

На 13.12.2017 г. дружеството жалбоподател подало справка декларация по ЗДДС с вх. № 160034818574 от същата дата за данъчен период месец ноември 2017 г., като не декларирало ДДС от горепосочената фактура, не я описало в дневника за продажби и не е включена при определяне на резултата в справката декларация. След извършването на насрещна проверка, при която дружеството „***“ ЕООД декларирало, че е получило доставка, изпратило е копие на фактурите и касов бон, представило счетоводни записвания на фактурата и писмени обяснения. За насрещната проверка бил съставен протокол за извършена насрещна проверка № П16001618038829-141-001 от 01.03.2018 г.

Въз основа на документите и писмените обяснения на представителя на „***“ ЕООД инспектор по приходите Р. П. констатирала, че „***“ ЕООД не е включило в дневника за продажби и не е начислило дължимия данък при определяне на резултата в справката декларация за данъчен период месец ноември 2017 г. ДДС станал изискуем на дата 11.11.2017 г., когато настъпило и данъчното събитие. За проверката органът по приходите съставила протокол № П-16001618038049-073-001 от 29.05.2018 г.

Нарушението е установено на 28.02.2018 г. при предоставяне на документите от насрещната проверка.

Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F385232/17.05.2018 г. срещу дружеството за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 86, ал. 2 вр. чл. 82, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, ал.

2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на свидетел и представителя на дружеството. Подписан е без възражения. След съставянето му не са постъпили такива в писмен вид.

За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП, с което на дружеството била наложена имуществена санкция по чл. 180, ал. 1 от ЗДДС в размер на 500 лв. за нарушението. Към датата на издаване на постановлението справка декларация не е била подадена и ДДС не е бил начислен.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Р.

П. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, протокол за извършена насрещна проверка № П-16001618038829-141-001 от 01.03.2018 г., копие на справка декларация за ДДС вх. № 160034818574 от 13.12.2017 г. ведно с дневник за продажби за ноември 2017 г., копие на фактура № **********/11.11.2017 г. и касов бон за плащане на 1074 лв., протокол № П-16001618038049-073-001 от 29.05.2018 г., оправомощителна заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на ЦУ на НАП.

Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че дружеството е извършило доставка на стоки, за което му е заплатена договорената цена, с определен ДДС и дата на данъчното събитие, но не начислило данъка. Свидетелката споделя, че впечатленията са преки от счетоводни документи и документи за извършените плащания, както и от извършената насрещна проверка на друго дружество. Споделя, че на дружеството били съставени 29 акта за също толкова на брой фактури.

Показанията й съдът намира за обективни, логични, последователни и подробни, 2 непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства – фактура, касов бон, справка декларация и дневник за продажби към него, протоколи от проверки, поради което им дава вяра изцяло.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице съгласно представената заповед и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Не е ограничено правото на нарушителя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, от което дружеството жалбоподател не се е възползвало. Актът е съставен в присъствието на свидетел и управителя на дружеството, с което е спазено условието по чл. 40 от ЗАНН. Затова и възражението в този смисъл съдът прие за неоснователно.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, доколкото нарушението е установено на 28.02.2018 г. при предоставяне на документите от насрещната проверка, актът е съставен на 17.05.2018 г. (в тримесечен срок от установяване на нарушението и в срок от две години от извършване на нарушението), а постановлението е съставено на 03.09.2018 г. (в шестмесечен срок от съставяне на АУАН). Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени – каква е конкретната доставка с индивидуализирани страни, предмет, основание, стойност, начин на прехвърляне на собствеността/на извършване на услугата и настъпване на данъчното събитие). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за отчитане и начисляване на ДДС в срок и включването му в съответните документи в срок, свързани с контрола на държавата за спазване на тези правила.

Не може да бъде прието и възражението за момента на връчването на постановлението и прилагането на последиците по чл. 34 от ЗАНН. Последните са поставени по условието постановлението да е издадено извън предвидените срокове (което не е налице), а не връчено извън тях, какъвто е настоящият случай. В тази връзка следва да се посочи, че постановлението не изисква съставянето му и връчването му в присъствието на нарушителя/негов законен представител.

Въпреки изложеното обаче съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени, доколкото е изтекла абсолютната давност относно наложеното наказание.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, 3 приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. ЗАНН не урежда изрично института на абсолютната давност за наказателно преследване. Доколкото обаче давността има за последица изключване на отговорността (наказателното преследване изобщо), за неуредените въпроси следва да се приложат разпоредбите на НК, тъй като ЗАНН урежда само сроковете за образуване на административнонаказателното производство – чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и сроковете за изпълнение на влезлите в сила наказателни постановления – чл. 82 от ЗАНН, но не и абсолютната давност за преследване. Оттам и въпросите за абсолютната давност остават неуредени. Сроковете по чл. 34 от ЗАНН се отнасят до образуване на административно – наказателното производство, докато давността за преследване се прилага независимо от вече образуваното такова и спазването на посочените срокове. Да се приеме обратното и да не признава института на абсолютната давност, означава да се толерира неоправдано дългото бездействие на държавата в лицето на администрацията при упражняване на репресивните й правомощия, което противоречи на целите на държавната принуда и репресия, независимо била тя наказателна или административна. Със същите аргументи би се достигнало и до абсурдното разрешение за по-силна по интензитет и цели принуда, каквато е наказателната да се прилага института на абсолютната давност, а за по-леката – административната, да не се прилага. Затова и по аргумент за цялото и за по-силното основание следва и за по-малкото и по-слабото, каквото е административнонаказателното производство, да се приложи по аналогия и абсолютната давност, подробно уредена в НК.

Съобразно трайната съдебна практика в административнонаказателния процес намират приложение правилата на давността, която бива два вида:

А) Преследвателска давност, уредена в чл. 34 от ЗАНН и която касае и чл. 80 и чл. 81 от НК, която ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната, респективно административнонаказателната отговорност на дадено лице.

Преследвателската давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 от НК, и тече до реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 от НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност - чл. 81, ал. 3 от НК.

Б) Изпълнителска давност, уредена в чл. 82 от НК и чл. 82 от ЗАНН, която ограничава във времево отношение правомощията на държавата да изпълни едно вече наложено с влязъл в сила акт наказание, като приложното поле на същата обхваща периода след влизане в сила на НП, до окончателното изпълнение на наложеното наказание. В този случай обаче е уреден института на абсолютната изпълнителка давност в ЗАНН. Следователно законодателят очевидно не третира благоприятно бездействието на държавата чрез компетентните й органи.