Определение № 2420 от 27.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2420 гр. София, 18.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20238002900972 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Т. Д. К. от гр. Велико Търново чрез процесуален представител адвокат М. Т. Б. срещу решение № 5 от 20.01.2023 г. по в. т. дело № 191/2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново, Втори граждански и търговски състав, с което е потвърдено решение № Р-13 от 11.05.2022 г. по т. дело № 92/2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново и Т. Д. К. е осъден да заплати на „ДДД Експерт Контрол“ ЕООД, гр.

София сумата 19 170 лв. - направени разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт Т. Д. К. е осъден да заплати на „ДДД Експерт Контрол“ ЕООД на основание чл. 145 ТЗ сумата 149 497,19 лв.

- обезщетение за причинена имуществена вреда под формата на липса на касова наличност, в качеството му на управител на дружеството за периода от 03.10.2017 г. до 14.04.2020 г., ведно със законната лихва върху същата, считано от 22.05.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 17 541 лв. разноски по водене на делото пред първата инстанция.

Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение, тъй като въззивният съд се е произнесъл по недопустима искова молба, съдържаща противоречиви и взаимоизключващи се твърдения относно правопораждащите за ищеца факти и обстоятелства. Поддържа евентуално становище за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на 1 материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като излага следните доводи: мотивите на съдебното решение са очевидно необосновани и не почиват на надлежно ангажирания по делото доказателствен материал и установената въз основа на него фактическа и правна обстановка; недопустимо с акта си по същество въззивният съд е обявил за първи път на страните, че изключва от доказателствения материал по делото ангажираните от ответника по иска, допуснати и приети от първоинстанционния съд за относими и допустими доказателства в подкрепа па възраженията му срещу ищцовата претенция; изводите на съда са направени при бланкетно, непълно обсъждане на доводите, твърденията и възраженията на страните и на събраните доказателства, включително не са обсъдени констатациите в заключението по съдебно-счетоводиата експертиза; въззивният съд е приложил в обратен смисъл разпоредбата на чл. 145 ТЗ във вр. с чл. 45, ал. 2 ЗЗД при липса на елементите от фактическия състав за реализиране на специалната отговорност за управленски деликт; въззивната инстанция изцяло е игнорирала относимите към спора разпоредби на чл. 28 ЗСч и § 1, т. 5 от ДР па ЗСч, както и на подзаконовите нормативни актове, които уреждат по изричен начин процедурата по инвентаризация на търговски дружества.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК поради недопустимост, евентуално на основание чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК поради очевидната му неправилност, евентуално по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради произнА.не от въззивния съд по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:

Материалноправни въпроси:

1. Какви са предпоставките за уважаване на иска по чл. 145 от ЗЗД и следва ли всички те да са налице кумулативно, за да бъде уважена ищцовата претенция? /раздел III, б. А, т. 1.1. от изложението/ 2. Може ли да бъде уважена претенция по чл. 145 от ТЗ при неустановено по делото кумулативно наличие на всички елементи от фактическия състав на управленския деликт? /раздел III, б. А, т. 1.2. от 2 изложението/

3. При положение, че презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е надлежно оборена от ответника по иск по чл. 145 от ТЗ, следва ли ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на субективния елемент от фактическия състав на управленския деликт - вината на управителя, за да бъде ангажирана отговорността на последния? /раздел III, б. А, т. 1.3. от изложението/

4. При преценка на вредата като елемент от фактическия състав на чл.

145 от ТЗ следва да се направи безспорен извод дали счетоводството на дружеството е водено редовно и дали то отговаря на действително осъществените стопански операции? /раздел III, б. А, т. 1.4. от изложението/ Касаторът твърди, че посочените въпроси са решени в противоречие с решение № 99/09.12.2019 г. по т. д. № 2823/2018 г. на ВКС, I т. о., решение № 29/23.07.2019 г. по т. д. №1212/2018 г. на ВКС, I т. о., решение № 125/15.01.2020 г. по т. д. № 1204/2018 г. на ВКС, II т. о., Процесуалноправни въпроси:

1.

Допустимо ли е въззивно решение, постановено по нередовна искова молба? /раздел III, б. Б, т. 1.1. от изложението/ 2.

Може ли съдът да постанови акт по същество на спора и да даде защита на спорно материално право, което не е надлежно, ясно и непротиворечиво посочено от ищеца? /раздел III, б. Б, т. 1.2. от изложението/ 3.

Какви са правомощията на въззивната инстанция при констатирана в хода на въззивното производство нередовност на исковата молба? /раздел III, б. Б, т. 1.3. от изложението/

4.

Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе е решение по същество по нередовна искова молба без да е процедирал по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК? /раздел III, б. Б, т. 1.4. от изложението/ 5.

При констатирането на нередовности на исковата молба, длъжен ли е въззивният съд да процедира по начина, указан в разпоредбата на чл. 129, ал.

2 ГПК, като даде на ищеца указания за отстраняване на констатираните нередовности? /раздел III, б. Б, т. 1.5. от изложението/ 6.

Когато нередовността на исковата молба е по чл. 127, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 ГПК, длъжен ли е въззивният съд да даде изрични указания на ищеца за 3 привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията за нейната редовност, след което да даде на ответника нов срок за отговор на база направените от ищеца уточнения? /раздел III, б. Б, т. 1.6. от изложението/ По отношение на посочените шест процесуалпоправни въпроса касаторът поддържа, че са решени в противоречие с решение № 50040/01,03.2023 г. по гр. д. № 1820/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 2/22.04.2020 г. по гр. д. № 1153/2019 г. на ВКС, IV г. о., решение № 142/14.01.2021 г. по гр. д. № 3067/2019 г. на ВКС, IV г. о., решение № 152/05.04.2021 г. по т. д. № 2336/2019 г. па ВКС, I т. о., т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ВКС, ОСГК, т. 5 от Тълкувателно решение № 1/19.12.2013 г. по тълк. д. № 1 /2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 7 от Тълкувателно решение № 2/02.07.2004 г. по тълк. д. № 2/2004 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 60032/28.06.2021 г. по т. д. № 352/2020 г. на ВКС, I т. о. и решение № 305/02.12.2013 г. по гр. д. № 1449/2012 г. на ВКС, IV г. о.

2.1. Длъжен ли е съдът да изследва всички правнорелевантни факти от значение за спорното право, съгласно дадената правна квалификация на предявения иск? /раздел III, б. Б, т. 2.1. от изложението/ – противоречие с решение № 111/07.06.2019 г. по гр. д. № 2629/2018 г. на ВКС, III г. о., решение № 50168/09.12.2022 г. по т. д. № 1983/2021 г. на ВКС, II т. о.

2.2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора? /раздел III, б. Б, т. 2.2. от изложението/

2.3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си доводите, твърденията и възраженията, с които ответникът провежда защитата си срещу иска? /раздел III, б. Б, т. 2.3. от изложението/

Касаторът твърди, че посочените процесуалноправни въпроси са решени в противоречие с решение № 177/31.12.2020 г. по гр. д. № 293/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д, № 1649/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение № 546/01.12.2010 г. по гр. д. № 966/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 170/06.01.2021 г. по гр. д. № 169/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение № 96/03.12.2020 г. по гр. д. № 1076/2020 г. на ВКС, II г. о.

2.4.

Длъжен ли е въззивният съд да изложи пълни, точни, ясни и 4 безпротиворечиви мотиви в аргумент за крайните си изводи? /раздел III, б. Б, т. 2.4. от изложението/ – противоречие с т. 3 от Постановление № 1/13.07.1953 г. на Пленум на ВС, решение № 91/21.04.2016 г. по гр. д. № 4497/2015 г. на ВКС, III г. о., решение № 50168/09.12.2022 г. по т. д. № 1983/2021 г. на ВКС, II т. о.

3.1. Следва ли съдът, преди да постанови акта си по същество па спора, да обяви на страните, че изключва от доказателствения материал по делото събрани в хода на производството доказателства? /раздел III, б. Б, т. 3.1. от изложението/ - противоречие с решение № 50175/26.10.2022 г. по гр. д. № 4676/2021 г. на ВКС, IV г. о.

4.1.

Длъжен ли е съдът да обсъди в своето решение всички доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства, при изграждане на своите фактически и правни изводи? /раздел III, б. Б, т. 4.1. от изложението/

4.2. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля като неотносими и/или недостоверни? /раздел III, б. Б, т. 4.2. от изложението/ 4.3. Процесуално нарушение ли е непълното, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен извод на съда? /раздел III, б. Б, т. 4.3. от изложението/ Относно посочените три процесуалноправни въпроса касаторът твърди, че са решени в противоречие с т. 3 от Постановление № 1/13.VII. 1953г. на Пленума на ВС, решение № 91/21.04.2016 г. по гр. д. № 4497/2015 г. на ВКС, III г. о., решение № 37/29.03.2012 г. по гр. д.№ 241/2011 г. на ВКС, I г. о., решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, I г. о., решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д, № 1649/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 546/01.12.2010 г. по гр. д. № 966/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 65/30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 149/03.07.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 50168/09.12.2022 г. по т. д. № 1983/2021 г. на ВКС, II т. о.

5.1. За да се установи вредата като елемент от фактическия състав на чл. 145 от ТЗ следва да се установи дали счетоводството на дружеството е водено редовно и дали то отговаря на действително осъществените стопански 5 операции? /раздел III, б. Б, т. 5.1. от изложението/ - противоречие с решение № 125/15.01,2020 г. по т. д. № 1204/2018 г. на ВКС, II т. о.

Ответникът „ДДД Експерт Контрол“ ЕООД чрез процесуален представител адвокат А. Б. Й. /ищец в първоинстанционното производство/ оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като решението е допустимо, не е очевидно неправилно и въпросите не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа становище, че съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 145 ТЗ, в съответствие с формираната съдебна практика на ВКС и при съобразяване с установените по делото факти. Процесуалноправните въпроси също са разрешени в съответствие с практиката на ВКС. Ответникът по касационната жалба релевира и доводи за правилност на въззивното решение, като поддържа, че ответникът по иска не е доказал твърденията си, че процесната сума е изразходвана за ищцовото дружество. Видно от несъответствията в приложените от ответника по иска документи, и предвид липсата на разходнооправдателни документи, сумите не са изразходвани за целите и нуждите на дружеството. По отношение на РКО излага становище, че представянето им в съдебното производство е преклудирано, същите не фигурират в нито едни счетоводен документ, включително и в касовата книга, защото не са издадени своевременно, а за целите на съдебното производството. Подробни съображения са изложени в подадения в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор.